|
От протестите на синдикатите тези
дни разбираме, че техните искания се отнасят до
създаване на още държавни пречки пред
създаването на заетост и ръста на
производителността. Основните искания с вероятни
ефекти върху бизнес средата са:
-
увеличаване на държавните
разходи за здравеопазване;
-
увеличаване на държавните
разходи за заплати;
-
увеличаване на минималната
работна заплата.
Първите две предложения
имплицитно съдържат предложение за увеличение на
данъците. Третото предложение означава
увеличение на разходите на работодателите. И
трите предложения касаят гражданите, заети в
секторите на стопанството, които произвеждат
доход. Всичките се отнасят до намалени шансове
за създаване на доход и следователно до намалени
възможности за преразпределение – едно от
нещата, които искат синдикатите.
Има какво да се направи, за да се
облекчи положението на тези българи, за чиито
интереси синдикатите твърдят, че се борят. Но
правилните решения са в друга посока. Размерът
на доходите и броят на работните места е в
обратна зависимост от данъчното облагане на
наемането на труд. Следователно синдикалните
искания явно пропускат негативните ефекти за
(поне част от) хората, чиито интереси изразяват.
Това, което може да подобри
шансовете на всички граждани, представлявани от
синдикатите, е намаляване на облагането на
покупко-продажбата на труд. Това е възможно без
особени “социални” жертви, а печалбите от
подобно решение биха се разпрострели върху
всички. Само част от положителните ефекти са:
-
по-бърз ръст на
производителността на труда (и следователно на
доходите);
-
заетост в произвеждащите доход
сфери на обществото;
-
по-малко “сива” икономика.
Вместо зле аргументирани
предложения за увеличаване на държавните
разходи, препоръчваме на синдикатите да
фокусират силите си върху намаляване на
данъчната тежест върху наемането на труд. Една
илюстрация: работник с производителност от 625
лв. ще получи нетен доход от 350 лв., ако трябва
да бъде зает легално. Едно възможно начало на
синдикални действия в тази посока: с новия данък
върху наемането на труд (за фонд, който
гарантира заплати при фалит на работодателя)
тази тежест се увеличава с около 31 млн. лв. за
целия частен сектор; разумното поведение изисква
синдикатите да се откажат от желанието си за
допълнителен данък върху трудовите договори.
Въпреки формалната аргументация,
че изразяват интересите на работещите и
“социално-слабите” в България, предложенията на
синдикатите всъщност са насочени срещу
интересите най-вече на тези групи граждани.
Увеличението на МРЗ би направило легалното
наемане на работници на някои
ниско-производителни позиции невъзможно.
Увеличението на осигуровките означава увеличение
на данъците върху наемането на труд. Независимо
как са формулирани в закона, тези данъци се
плащат най-вече от работниците, когато
разглеждаме ниско-доходните стопански сектори и
позициите в тях.
Тези съвети биха имали смисъл за
синдикатите, ако техните лидери осъзнаят
следните аксиоматични положения за икономиката:
1) Богатството не е просто някъде
там. Следователно не е достатъчно просто
държавата да протегне ръка и да го раздаде на
нуждаещите се.
2) Държавата няма собствен доход.
За да се реализират държавните “социални”
програми, всеки произвеждащ българин ще плати по
2 800 лв. през следващата година.
3) Националната икономика не е
корпорация. Решенията, които касаят доходите, се
взимат от милиони хора, разпръснати в хиляди
фирми в различни сфери на производството, а не
от едно правителство. |
