Разходите
трябва да финансират конкретни дейности, при
ясна цел и предвидими резултати
-
Бюджетите в
момента се планират на исторически принцип,
т.е. разходите за следващата година се
съобразяват с държавните дейности от минали
години;
-
Вместо това, би
трябвало всяка държавна дейност да аргументира
съществуването си с конкретна цел, а
средствата да се разпределят според конкретно
постигнати резултати (програмно бюджетиране);
-
Вероятно може да
получим повече сигурност, по-добро образование
и лечение като реформираме дейността на
съответните ведомства, вместо да плащаме да
финансираме дейности, чийто единствен аргумент
за съществуване е съществуването им през
миналата година.
Един
пример: В
България 100 ученика в средното образование се
учат от малко над 18 учители, в страните от
ОИСР същата работа вършат 14 учителя. Ако
образованието работи по подобие на това в
страните от ОИСР, би трябвало учителите, а и
надзираващите ги чиновници, да са с около 25%
по-малко. Подобно съкращение на излишния
персонал, при това без някаква значима
принципна реформа в образователната система,
би спестило около 240 млн. лв. годишно.
Правителството не
представя коректно данъчната тежест върху
предприемаческата активност
-
Предприемаческото решение зависи не само от
корпоративния данък върху печалбата; върху
него влияят и с данък върху дивидента, ДДС,
осигуровки за наетите работници, ДОД за
наетите работници.
Един
пример: Да
стъпим в обувките на един предприемач
(потенциален инвеститор), който, наблюдавайки
пазара, съзира възможност да създаде продукт,
за който потребителите са готови да платят 2
400 лв., а материалните разходи за
производство са 1 200 лв. От предприемача се
очаква да наеме работници и да организира
дейността. Как изглежда “сметката”, ако всички
данъчни и осигурителни закони се спазват:
Данъци и
осигуровки
ДДС
200 лв.
Осигуровки на
работниците 227 лв.
ДОД на
работниците 86 лв.
Корпоративен
данък 59 лв.
Данък върху
дивидента 36 лв.
Общо за
държавата 608 лв.
За
работниците
(при 700лв.
р-д за труд) 387 лв.
За
предприемача 205
лв.
-
Ако един
предприемач реши да реализира идея, която в
един свят на свободен от данъци пазар би
добавила икономическа стойност от 1 200 лв.,
то при заложените за 2004 данъци и осигуровки
държавата ще събере около 50% от тях
-
А тази сметка
пренебрегва съществуването на мита, акцизи и
такси.
|