17-07-2003

Депутати от НДСВ и други парламентарно представени политически сили внесоха нов проект за избирателен кодекс. Той съчетава в себе си пропорционална и мажоритарна избирателна система. Всеки избирател ще има възможност да гласува с две бюлетини  (чл. 148): половината от състава на Народното събрание ще избира мажоритарно. Сиреч ще има възможност да се гласува за кандидати в 120 едномандатни района, а останалите 120 от пропорционалната твърда партийна листа в национален мащаб. Идеята е да се гласува за партия.

Избирателната система като част от политическата система през последните тринадесет години даде убедителни доказателства за несъвършенства. Избирането от политическото тяло на политически представители чрез сегашната система не се възприема от гражданите като необходимост. Законопроектът за Избирателен кодекс, внесен от  Емил Кошлуков и група народни представители, уж си поставя амбициозни задачи.

Преди всичко, правната уредба, третираща различните видове избори, се съдържа в четири отделни закона: за избиране на народни представители, за избиране на президент и вицепрезидент на Република България, за избиране на Велико Народно събрание и за местните избори. Разпокъсаността на изборната материя води до несъгласуваност при прилагането ú. Подходящ законотворчески подход е разглеждането ú като систематизирано и кодифицирано цяло.

На второ място, скъсяването на дистанцията между избирателите и избраните политически представители засяга само избора на общински съветници чрез обособяване на избирателни райони, обхващащи значително по-малка територия (един или повече квартали). Това ще повиши политическата отговорност на избраните пред гражданите. Предвижда се изборно право за кметове в населени места с население повече от 100 души вместо 500, както си е сега. Не така стои въпросът с избора на народни представители.

Законопроектът в процедурната си част заслужава позитивна оценка - той усъвършенства в детайли избирателната процедура.

Обаче предлаганият модел, съчетаващ пропорционалния с мажоритарния избор, залага вътрешно-противоречиви решения. Липсва единна философия за избора на народни представители и общински съветници. Преминаването към чиста мажоритарна избирателна система би предизвикало свръхмнозинства за първата партия, каквато тенденция показва електоралната картина през последните години. Копирането на немската избирателна система предвижда мажоритарен избор на 120 депутати от 120 едномандатни района (според чл.17 ал.1 и чл.9, ал.2). Всеки гражданин би казал, че това право е демократично: той ще може да изрази своето предпочитание към най-подходящия  от многото кандидати. Според чл.11 ал.1 на законопроекта за избран се счита кандидатът, получил най-много гласове. Това означава повече от гласовете на другите кандидати, взети поотделно или системата на относителното мнозинство. Пример, онагледяващ проекта: ако в едномандатен избирателен район се издигат 10 кандидат–депутати и от тях 7 получават по 10 процента, осмият кандидат – 12, друг 5, а десетият 13, то той ще бъде избран. Останалите 87 на сто от гласовете няма да имат никаква стойност. Следователно губят се гласове за представителство. Тогава логичен е въпросът какво би станало, ако парламентарните избори на 17 юни 2001 г. бяха при тези правила на играта?  При системата на относителното мнозинство също ще се губят твърде много гласове. В резултат: в представителния орган – Народното събрание - няма да се получи реална картина на политическите интереси и тенденции в обществото. Този мажоритарен тип избирателна система е исторически изживян – ясно е, че получилият 13 на сто от всички гласове не би могъл да се нарече демократично избран депутат.  Останалите 87% от гласовете не могат да се овеществят.

Според действащото законодателство мажоритарно избираните органи – президент и кметове  - получават своя мандат с повече от половината от всички гласували. Така е по системата на абсолютното мнозинство. Проектът за избирателен кодекс не предвижда кандидатът за народен представител да получи повече от половината от всички гласували, за да се счита за избран. Изборът се извършва само в един тур и реформата не способства за скъсяването на дистанцията между избиратели и избрани. Идеята е антипод на конституционно установения модел на мажоритарен избор с абсолютно мнозинство.

Другата съставна част на парламента ще се определя пропорционално на подкрепата, с която се ползват политическите партии и коалиции. Премахват се цветните бюлетини и се въвеждат бели общи “интегрални” бюлетини. Особеното при втория избор на народни представители е, че избирателят ще гласува с твърда национална партийна листа. Цялата територия на страната (чл.9 ал.3) ще се превърне в национален многомандатен избирателен район. Всеки български гражданин ще може да предпочете една от множеството партийни листи, съставени от партийните централи, като гласува за 120 или повече кандидати, вписани в листата. Това означава пълното пропорционално представителство. Системата гарантира 100 процента избори на партийните лидери и партиен апарат. Без съмнение те ще заемат първите места в листите. Действащият закон за избор на народни представители, принуждава политическите партии да си правят сметката: на второ,  трето място в партийната листа кандидатите трябва да са избираеми, разбирай ползващи се с авторитет в обществото. Към това ги тласкаше мажоритарният елемент в пропорционалната система. Ето как реформата противоречи на заявените намерения за скъсяване на дистанцията между избиратели и избрани. Предимството, че нея почти не оставят неоползотворени гласове, е слаб аргумент. Депутатите ще получават своя мандат от целия избирателен корпус и няма да са обвързани с избирателите от своя регион. Каква ще е политическата отговорност на бъдещите народни представители? Та те няма да са задължени системно да се срещат със своите избиратели! Спасителна гаранция за избор на партийните фаворити е новата възможност те да се кандидатират по мажоритарната и пропорционалната система. И ако не бъдат избрани в мажоритарния район, да кандидатстват чрез националната партийна листа. И те ще се спасяват!

Голямото достойнство на привнесения мажоритарен елемент в пропорционалната система при избора на народни представители е гласуването за мажоритарни кандидати, които ще “издърпат” и пропорционален вот. Статистически данни показват, че припокриването между мажоритарния и пропорционалния вот е около 2/3.  Излиза, че всичко е в ръцете на политическите партии, които ще са пред изпитанието на кадровата политика.

Но буди недоумение фактът, че пропорционалният избор на депутати се извършва с твърди национални листи, а изборът на общински съветници  - с динамични партийни листи. Избирателят ще може да променя поредността на кандидатите в листата. Чл.13 ал.1 от проекта предвижда пропорционални системи с преференциално избиране в четиримандатни избирателни райони на съответната община. По същество изискванията към общинските съветници не се различават от тези към народните представители и двата вида избор е вътрешнопротиворечива тенденция.  Отнеме ли си правото на избирателя да променя поредността на кандидатите в листата за народни представители, то тогава със сигурност това е начинът в Народното събрание да нахлуе “партийната номенклатура”. Засега изводите са печални.

Проектът за реформа на избирателната система опорочава самата идея за мажоритарност. Осигурява интересите на партийната плутокрация и е съмнително създаването чрез него на модерно, демократично избирателно законодателство.