Изборите за местни органи на властта все още предстоят, но още сега е полезно да се запитаме как би могла да изглежда политическата победа или загуба. Кога и къде резултатите от местния вот биха дали основание на управляващите или на опозицията да обяви, че е спечелила тези избори?

Предстои истинска лавина от оценки и резултати от социологически проучвания за местните избори. Но, изглежда, че промяна в отношението към социологическата информация все пак има. В момента се правят много повече социологически изследвания на регионално и местно ниво, отколкото по време на подготовката за местните избори през 1999 година. На отделни места дори се правят повече от едно изследване в рамките на една и съща община ­ нещо, което безспорно позволява да бъде набрана и систематизирана много по-надеждна и детайлна информация. И все пак

как политиците ползват социологическата информация?

По какъв начин тя би могла да промени представите им за избирателите? Как биха могли да разберат победата или загубата си? Директен отговор на тези въпроси няма. Най-малкото защото никой политик все още не си и помисля да проучи отношението на опонентите си към социологическата информация, с която разполагат. Но публичното поведение на оформящите се предизборни щабове дава все повече основания за една предварителна оценка.

Макар и бавно, политиците започнаха да разбират, че представителните за пълнолетното население на страната резултати от социологически проучвания не са добра изходна база за оценка преди местни избори. Резултатите, които ще бъдат регистрирани на местните избори, могат да бъдат използвани като оценка на политическата ситуация в страната, но само до известна степен. Като че ли и тук сме на път да преодолеем уроците от изборите през 1999 година. Днес като че ли очакванията са по-добре фокусирани, което дава известна надежда за адекватна оценка на изборните резултати.

Най-трудно се променя нагласата към количествените данни. Това личи от недоверието, с което все още политиците възприемат реализирането на социологически проучвания чрез т. нар. "качествени методи". В социологическата практика като че ли най-често употребяван е методът на т. нар. "фокус-групи". Неговите възможности са толкова по-големи, колкото по-висококвалифициран е екипът, който ги провежда, и още повече ­ аналитичният потенциал на една социологическа агенция или институт. Единствената сфера, в която като че ли българските партии са готови да приемат за полезен този изследователски метод, е в процеса на изработване на предизборни послания. Но дори и тогава директното пренасяне на фрази и изрази от разговорния език като политическо послание крие неподозирани рискове.

Най-обща представа за готовността на политиците да използват ефективно информация от социологически изследвания ни дават изминалите месеци. По време на подготовката и дебата по вота на недоверие за министър-председателя като че ли най-често цитираният аргумент от страна на опозицията бе ниското равнище на обществено доверие в управлението.

Но повишаването на политическата култура при употребата на социологическа информация не кореспондира пряко с подобряване на способността за оценка на ситуацията. Предстоящите местни избори крият един нюанс, който е видим в стратегиите на различните политически партии, но често остава недооценен при анализа на конкретната политическа ситуация.

В местната власт се сменят две поколения

След два или три успешни мандата за пореден път на избори излизат кандидати с безспорен административен и политически опит. Често се изправят и срещу собствените си партийни централи. Тази ситуация очертава една значително по-сложна електорална геометрия. В това пространство, очертано от лични амбиции и партийни интереси на национално и местно ниво, предизборните стратегии на партиите ще придобият различни измерения.

Партията на управляващите се намира в странно положение. От една страна, в хода на предизборна кампания тя трябва да изгражда местни структури. В тази партия основните политически функции са разменили местата си. Народните представители играят ролята на нещо като основни организатори в кампанията на местно равнище. Законодателните решения пък се определят до голяма степен от органите на изпълнителната власт, или по-точно от определена група хора, овластени за това от министър-председателя. Никой не знае кой стои в основата на тази "каскада" от размени на функции и правомощия.

Народните представители нямат възможност да обясняват на своите местни симпатизанти и активисти, че нещо не върви "там горе", защото те самите са част от причините за сегашното положение. Остават им силовото налагане на кандидатури и използването на всички средства за вменяване на отговорности по отношение на местните избори. В известен смисъл народните представители знаят, че евентуален провал в техния регион ще ги постави в изключително деликатно положение. Има дори и такива, които се опитват да се презастраховат срещу евентуален провал на управлението и търсят пространства за бъдеща кариера и подкрепа на местно ниво.

Независимо от всичко това НДСВ върви към изборите, доказвайки, че е готово на всичко, за да регистрира резултат, който би могъл да бъде възприет като успех. Готовността за свръхупотреба на ресурсите и възможностите на централната власт е налице. До голяма степен това ще бъде и един от факторите, които ще генерират

напрежение и усещане за "твърда игра"

през целия предизборен период. Достатъчно е да напомним само внесените наскоро законодателни промени, чрез които НДСВ ще направи всичко възможно да излезе извън легитимния си статут на извънпарламентарна политическа сила, за да се възползва и от възможностите, на които всъщност няма право.

СДС също извършва едновременно няколко неща по време на тази предизборна кампания. Съюзът е изправен пред необходимостта да се променя и да пренастройва ритъма и структурата си в съответствие с новите си политически цели ­ предизвикване и спечелване на предсрочни парламентарни избори. Резултатите от местния вот се възприемат като изключително значим показател за перспективите на партията като цяло. Усещането за драматизъм бива аргументирано най-често чрез драстично ниската обществена подкрепа за СДС и разбирането за пропуснатите възможности за възстановяване и мобилизация на партията през изминалите две години.

Партиите от "Коалиция за България" и "Нова левица", но преди всичко ­ БСП, се подготвяха за тези избори може би най-методично и последователно, гъвкаво използвайки всяка възможност за проверка и мобилизация на собствените си структури. Те се намират в сравнително добра позиция по отношение на местния вот, но на свой ред са изправени пред необходимостта да въздържат амбициите на местните си структури за предизвикване на предсрочни избори.

Поведението на управляващите и опозицията естествено е в центъра на общественото внимание, но тези местни избори ще бъдат своеобразен триумф на извънпарламентарните политически сили. Най-вероятно повече от петнадесет политически партии с ограничено политическо влияние на национално ниво ще намерят място в структурите на местната власт.

Има ли място за изненада?

За да се отговори на този въпрос от гледната точка на днешния ден, е необходимо да бъде направен баланс между размера на усилията, които партиите изглеждат готови да инвестират в тази предизборна кампания, и ефективността на тяхното насочване. Без съмнение и на тази кампания ще бъдем свидетели на опити за механично пренасяне на риторика от национално на местно равнище без достатъчно познаване на местните проблеми. Информацията от социологическите проучвания отново ще бъде масово употребявана като разширен вариант на "хороскоп на деня" най-често за защита на собствените гледни точки на отделните партии.
Някъде встрани от цялата суетня на местните избори отново ще останат въпросите за проблемите на местното самоуправление. Най-вероятно темата за изграждането на областни съвети, която е част от постоянната критика на европейските институции към България в хода на преговорите с ЕС, също няма да привлече вниманието на политическите партии. Встрани от общественото внимание ще остане и темата за европейския мащаб на българското местно самоуправление, тъй като мандатът на онези, които ще бъдат избрани през есента на тази година, изтича през 2007 година, когато страната ни очаква да се превърне в пълноправен член на Европейския съюз. Но най-големият политически риск все пак остава в това, че може би и на тези избори няма да има губещи, а всички ще се опитат да обявят, макар и по различен начин, победата си.