11-07-2003

“Престъпността в България е чудовищна и продължава да нараства.”

Бойко Борисов

От около две години насам голяма част от българското гражданство живее живота си потиснато и с объркан ум. Така е отдавна, но напоследък е повече. Положението непрекъснато се влошава психически независимо от всичко, което става с преговорните глави на симпатичната Меглена Кунева. (Смислена жена, има и стил.)

Преходът може и да е свършил, както казват всички, които го свършиха, но и гражданите са на привършване. Вярно е, че има разни българи - те не са еднакви, но някои от тях - основно градските, са в постоянно колебание дали да се разплачат безпричинно, или да го ударят на живот за последно. Забелязва се тук-там някакво озъртане накъде да се отпраши, но всичко си остава по местата като омагьосано. Няма накъде да се отпраши. Пътищата са блокирани отвсякъде. Стой си тука, следователно - обоснови се на място. Цепи дърва, носи вода. Бъди.

Станахме нещо като дзен будисти, като японци на балканите - ей така, по силата на простото условие на българската принадлежност. Измъдряхме насилствено. Имаме шанс да попаднем в Европа през 2007 умъдрени напълно, може би съвсем умъдрени - с бездънно плитък поглед и изтощена душа. С вид на разочаровани мерлузи от случаен улов и след дълго плаване.

Това, което се случва в "страната на приключилия преход", няма жанрово определение и не подлежи на убедително осмисляне. В общото тукашно пространство се е настанил един плътен абсурд, нещо жалко и смешно, на всичкото отгоре с нахалството да трае дълго - поне колкото "вечното възвръщане" на Заратустра. Не става дума за нелепото царско нашествие, чийто принос за общата душевна мизерия никак не бива да се подценява. Кобургготски от Испания - този най-харизматичен европейски човек след Хавел и Желев според интелектуалното и естетическо прозрение на депутата Севлиевски, допълнително изтърбуши откъм смисъл тукашния свят. Това е вече общо място, публично клише. Във властта сме на много агресивен, травматичен кич. Този "внук на дядо си и син на баща си" ни пренесе директно в паралелен свят, в уж невъзможна действителност. Никога от 1989 насам не е било по-обидно за човешкия ум и за нормалното чувство. Това, което става пред погледа ни всекидневно, изтощава важното доверие, че космосът е ред и че България е в космоса. Прояснява се със сигурност, че в лицето на тази Харизма сме посетени от особена реинкарнация на Живков (дали пък не е някаква окултна люспа?) - за целите на последното му издевателство върху българската нараненост. Нещо като приживе планиран, но задгробно отложен челен удар върху емоционално уязвимата българска част. Окултен ретур. На всичкото отгоре има и телесна прилика, всичко съвпада. Ако Живков беше следвал френски в някоя египетска гимназия, щеше да е същият като Сегашния. Известно изтънчване на силуета, общо психомоторно забавяне и как да си държи лъжицата. Иначе няма умствени различия - положението в тази област е еднакво, словесните дарби и инстинктивното лукавство съвпадат едно към едно. До конгениалност съвпадат, до съдба. Положението е много обидно за разумните български хора. Положението е наистина обидно. Много е зле. Срам.

Подобно усещане като това около 800-ния ден на "Неговата-на- величеството-почтеност-във-всичко" мъчеше като китайска капка ранимите хора през последните години на другото величество - "императора на хубавото време" Живков. Тогава времето се вцепени в нещо като мнима смърт, вдърви се в една нелепа социалистическа поза и се просна отгоре като небесно запушване. Идиотстващо време. Запънало се беше да живее, чудовището.

А сега пък мандат до последно

Има някакво травматично бездарие в българския почин, изначална скараност със смисъла. Изглежда, интимният проект на българското същество е да пренесе тялото си от тука до утре, да го почерпи угрижено и някак състрадателно и да се отдаде после на протестиращо съзерцание, на квартални ламентации. Да разбере накрая кой му е виновен. Тази е основната метафизическа цел – лявото въртене на вината, преноса на отговорностите върху "не знам си кого, но не върху мене". Щом си жив, жив си по вина на някого, който ти дължи поне това, че му живееш. Но кой е длъжникът - щом няма име, адрес и паспорт? В това е въпросът (Шекспир). Себеподобните наоколо са всъщност безчислени персонификации на анонимен урод, наречен сгрешено живот - съществото, срещу което оцеляваш в мнително надлъгване. Два свята, единият е излишен. Моят и общият - в манихейски конфликт. "Опа, ха сега!", както казва ръченицата. Българите не са се избили съвсем само от мързел. Иначе да си бяха видели сметката отдавна. Ненавиждат се интерсубективно, откакто се помнят, и само по изключение се гледат в очите, защото се плашат от тъмното. Страх ги е да не видят някакво нищо, да не ги погълне активна нищожност. По същество не се понасят българите и са в силна конкуренция. Всъщност българите са интимни капиталисти, въпреки че са социалисти. Те са частници на общото, но, строго погледнато, са много объркани какво са. Обичат обаче да раздържавяват със сигурност. Имането ги тегли, защото са глъбинно бедни.

Нашият абсурд се сгъстява до ужас, от безразличие към първите човешки очевидности, поради липса на срам и почит към Смисъла. От безбожност.

Ние сме безбожно население. Атеисти. Всички държавни мъже и жени са формени атеисти - и родовете им са атеисти, в най-добрия случай имат тук-там по съребрена линия някой суеверен. Православието по български е фолклорна картина - погачи с кацнали отгоре восъчни свещи и здравец, топнат в "магична" вода. Кръщават се и се погребват - изнасят, разнасят, ядат и не вярват. Защо забравят лютеницата не знам. И кликушестват за душите на мъртвите, цанят оплаквачки на граждански договор. Пищят и се самосъзерцават. Мислят, че Господ е селянин и че харесва селските работи. Но не е така богословски, изобщо не е така. Съвсем друго е...

Йерархията обича това състояние на набожните дела и го комбинира тук-там с проповед за ревност, която на практика силно прилича на тренинг в етнофашизъм - затова ги тегли към здравите сили всички синоди. Пак ще кажем селска работа, защото не е градска. И още ще кажем - балкански бунт срещу "античните основи на западната цивилизация и европейското Просвещение".Българство. Стоян Михайловски, може би единственият рязък и безкомпромисен български ум, е разгадал българската тайна като религиозно бездарие, глупост на въображението и безчестие. Ето какво казва по темата този храбър човек: "Всички усилия за подобрение на българството ще бъдат безплодни - докле не се направи вярна диагноза на онова всепроядно зло, което един мислител би назовал българско национално зло (курсив на автора)." Михайловски обяснява "всепроядното българско зло" с петстотин години турско робство, с двеста византийско и с няколкостотин "при своите диви боляри". И добавя, по всичко личи, леко разядосан, даже омерзен: "Психика покварена, неволническо духосложение... Езичници." Добавете към това и стажа при прогресивните момчета и момичета от Третия интернационал и ще се получи гещалт (цялост, завършеност). Целият образ ще се прибере на фокус.

Трябва да стане ясно, да се утвърди със сигурност суровата истина, че българите сами не могат да се ошетат политически, нямат качества да го направят, това въобще не е по силите им. Никакъв политически преход не се е случвал в България, "симулакрум" се случи. Бандитстване по ноти. България в 2003 г. е криминална република, разбойнически стан. Ето дребен "правораздавателен" пример: МВР изпраща доклад до прокуратурата за връзки на политици и магистрати с престъпници, а прокуратурата изпраща официално двама прокурори, фигуриращи в същия доклад като свързани с тези престъпници, да отскочат до МВР за "повече информация". Когато МВР отказва, прокуратурата казва: отказват. И започва пререкание кой лъже, но не се разбира, защото това е невъзможно да се разбере. А въпросните магистрати и въпросните престъпници са - както може да се предположи - в пълно юридическо здраве, няма им нищо. Филчев казал на магистратите, включени в доклада, "подайте си оставката", а те му казали "няма". И не я подали.

Да полудееш, ако си предразположен

Друго: Боков-младши краде ритмично и някак сексуално унесен леки коли от 1989, но се радва на имунитет, сравним само с имунитета на Филчев. Защо не се самосезира Филчев за този имунитет, щом се дублира с неговия? Защо не се самосезира за себе си, накрая, щом не се самосезира? Да направи някакво, все едно какво самосезиране, в края на краищата. Дъщерята на Буш изпи на улицата една бира и я прибраха неотложно да полага общественополезен труд за американската нация и в името на бащите основатели. А тука?

Нямат чувство за ред и закон българите. Боли ги дисциплината. Далаверата е свободолюбиво начинание, оцеляването е потайна страст. Подчиняват се, но не на закон и на ред, а на скрити влечения и особено много на силата. Ако някоя мутра ги пипне политически, ще си отдъхнат веднага. Ще кажат - ето. Като зяпат чалгата, защото тя не се слуша, а се зяпа - са като зяпнали, забравят всичко друго. Наслаждават се телесно унесени, става им мило на долницата. Става им Гот. (От англ. God - Бог). Става им "набожно", значи. Постигат пълнота, осъществяват се телесно. Заживяват като жители на демокрацията, като "бели хора". Няма да стане със собствени български средства. Изключено. Най-добре е да дойдат някакви чиновници от англосаксонската раса. Били са в Индия, в Африка, на различни места. Да дойдат и в България. Ще ги посрещнем гостоприемно с хляб и сол. Ще внесат банки и атлантически бази, с личен състав от разни баптисти, методисти, обобщено пуритани - с разни офицерски чинове, ще изпеят някой химн... Може и да се оженят тука. И дечица може да се случат, постепенно, ако възникне любов... Англобългарчета. Ще им се радваме в градинките много.

И лека-полека ще се разреди тукашният въздух...

И ще си отиде безименното бреме...