11-07-2003

След 8-месечно отлежаване в деловодството на парламента Избирателният кодекс на Емил Кошлуков най-сетне влезе в пленарна зала и беше гласуван на първо четене. Само ден по-късно премиерът оповести, че ще смени цялото ръководство на Парламентарната група на НДСВ, както и министри. Каква е връзката между едното и другото?

Връзката сочи към нещо, което става пред очите ни, а сякаш никой не го вижда. За какво говоря? Ще го нарека процес на дегенеративни изменения в обществените нагласи. Подкопава се самият фундамент на демокрацията ­ представителността. Ако институциите, на които се опира и чрез които функционира управлението в една демократична държава, са с опорочена

редставителност, свършено е с демокрацията. Ще допуснем ли да стигнем до там?
Промените, които премиерът Сакскобургготски извършва в парламентарната група на партията си и в Министерския съвет в средата на мандата, имат своите причини и те, зависи кой как ги преценява, са различни. Стремеж към лично облагодателстване, неподготвеност, некадърност ­ негативи от този род са достатъчно основание, за да бъдат техните носители сменени. (Макар да е доста странно, че трябваше да минат цели две години, докато премиерът се реши да реагира.) Но все пак това са неща от повърхността. Дълбоко под тях върви истинската причина и тя е задълбочаващата се криза в представителността.

Доколкото сме осведомени за постановките в приетия на първо четене нов Избирателен кодекс, вносителите му също са загрижени за опорочаващата се представителност на институциите. Затуй и основното във философията на законопроекта е процентите на пропорционалния и мажоритарния избор да се изравнят.

Повече от ясно е защо

Защото представителността при пропорционалната система на избор е твърде спорна, щом листите са изготвени в партийните централи и щом в повечето случаи хората гласуват за човек, когото не познават. Вярно е, че при мажоритарната система избраният действително е представител на този, който е гласувал за него.
Само че има нещо друго и то поставя под въпрос представителността и при мажоритарната система: кой представлява тези, които не желаят или не са си направили труда да идат да гласуват?
Затова да оставим сега настрана "Кодекса на Кошлуков". Според мен с постановките си за съотношението между пропорционалния и мажоритарния избор този нов кодекс е голяма стъпка напред. Очевидно проблемът за представителността е започнал да безпокои законодателите и това също трябва да се приветства. Но достатъчно ли е то да спре дегенеративния процес, за който говоря?
Не е достатъчно. И не е достатъчно, защото причинителят не идва някъде отвън, а идва от самото общество. И колкото някой да се чуди, не е плод на ограничение или забрана. Тъкмо обратното ­ плод е на признато право. На признатото на всеки правоспособен избирател право да решава сам дали да гласува или не.

Може доста да се спори дали изобщо е правилно да се признава подобно право ­ даже при демокрацията. Но специално за нашата действителност с оглед специално на днешната картина в България дебатът е дваж по-належащ. Именно защото се опорочава представителността на институциите. Което пък не е нищо по-малко от разпад на държавността.

По целия свят има куп демократични държави, които са приели (и то много отдавна), че участието във всенародни избори трябва да бъде задължително. Защо? Защото тези държави са приели, че участието на обществото в управлението на държавата е
много по-малко право и много повече задължение.

Така ли мисли обаче днешният правоспособен български избирател? Мисли всякак другояче, ала не и така. И както са тръгнали нещата, отиваме към задънена улица. А когато едно общество се намери в безизходица (независимо дали по чужда или собствена вина), поведението му става непредсказуемо. Никой няма интерес от нещо подобно.

Да погледнем резултатите от национално представително проучване, извършено преди дни от известна социологическа агенция. През май 2002 г. с "не бих гласувал" са отговорили 57.5% от гласувалите, а през юни 2003 те са вече 61.2%. При такава активност на правоспособните гласоподаватели, ако изборите са днес, БСП би получила 14.2%, ОДС ­ 7.7%, НДСВ ­ 7.1%, ДПС ­ 2.3%, ВМРО ­ 0.9%, "Георгьовден" ­ 0.7%, за други партии ­ 5.9%. Изключително показателни са отговорите на въпроса: "Искате ли правителството да подаде оставка и да има предсрочни парламентарни избори" ­ "Да, добре би било" казват 24% от запитаните, 33% отговарят с "не", а 43% ­ с "безразлично ми е".

За мен тези цифри са страшни

И моля ви се, нека никой не ми приказва, че на социологическите анкети не може да се вярва, че действали по поръчка и прочие дивотии. Към подобни сигнали никой не бива да се отнася с пренебрежение. Какво представляват цифрите като сухи проценти, е излишно да се обсъжда. Над 60% от гласоподавателите да казват, че едва ли ще се надигнат да идат до избирателните пунктове просто защото не им се ходи или защото не се интересуват, или пък защото "всички са маскари" ­ това само по себе си е вече катастрофа за демокрацията в Българпия. А 43% да казват, че им е безразлично кой ще им е кмет, кой ще прави закони в Народното събрание, кой ще им е министър, премиер или президент, е трагедия.

Но кои обществени слоеве стоят зад тези 61.2% нежелаещи да гласуват? Кои са тези 43%, които отговарят с "безразлично ми е"? Социологическите анкети са категорични: това са образованите, знаещите, можещите, хората с професии, оправящите се с трудностите или готовите да се борят с тях. Те живеят повече в градовете и са във възрастовия диапазон от 18 до 55 ­ 60 години. Тоест включват и младежта, бъдещето на България. Излиза, че всичките тези българи са вече до такава степен отчуждени от родината си, че пет пари не дават какво ще е нейното бъдеще. Не е важно как и защо са се отчуждили, важното е, че правото да се отчуждават им е признато със закон. Но социологическите анкети са категорични и за друго. Именно, че пък тези, от които се очаква да гласуват, са с начално или без образование, живущите в малките градчета и селата, пенсионерите.

Казаното дотук заслужава думи като "катастрофа" и "трагедия", защото и на едно дете ще му е ясно кого и какво ще представляват избраните при 60 и повече процента негласували знаещи и можещи професионалисти и бизнесмени. Негласували, защото били обзети от апатия, защото предпочели да идат на риба или да си правят другаде кефа, защото всички били според тях "маскари", защото "бодрата смяна" пък мислела само за секс и пари и не се интересувала от политика. Задължение към нацията ли! Затова пък другите, дето стават и лягат с носталгия по славните години на казармения комунизъм и борбата с "идеологическата диверсия", няма да пропуснат да отидат дисциплинирано и отговорно пред урните, за да гласуват в червено. Едните имат професия или бизнес, имат за какво да мислят и с какво да се занимават, имат какво да предпочетат пред досадното отиване до избирателните бюра, докато заниманието на вторите е или да си налеят минерална вода от чешмите пред банята, или да кибичат над игрите по шах в градската градина. За тях гласуването е партийна задача, вълнуващо разнообразие в едно сиво ежедневие, наситено от омразата им към младостта и всичко ново, свежо и пъстро, което ги заобикаля.

Такава е картината

Може да засилвам краските, но точно така стоят всъщност нещата. Законът поощрява безхаберието и не се е погрижил да гарантира достоверно представителство на държавните институции. Тук не става въпрос дали изборът ще е мажоритарен или пропорционален. Става въпрос дали законът трябва да вмени в дълг на гражданите да участват в управлението на държавата или не. Пък като е длъжен да участва (под заплахата от солена глоба, ако реши да се разсейва), гражданинът да си гласува мажоритарно или пропорционално, негова работа.

В заключение отлично разбирам защо, ако има в момента нещо, от което нашата левица да вдига температура, то е перспективата при една парламентарна криза да се види с властта в ръце, натресена є от тази именно неграмотна, слабообразована и беловласа част от електората. Защото нали после ще трябва да им увеличи пенсиите и да им гарантира безплатни медицински грижи. Това обаче, което не разбирам, е защо и до този момент партиите с дясна ориентация не са се стреснали пред онова, което ще дойде като неизбежна последица от криворазбраната демократичност на доброволното гласуване. Ако искаме да не ставаме жертва на невежеството и партизанщината, гласуването трябва да стане задължително. Още преди следващите парламентарни избори. Обезателно!