|
|
BBC World Service Bulgarian Section
London Start/17/06/2003
В Германия днес тържествено се отбелязва
50годишнината от краткото, но драматично въстание на
източногерманските работници срещу комунистическото правителство.
На 17 юни 53та година само съветските танкове, излезли по улиците
на големите градове спасяват готовия да рухне режим на ГДР.
Милен Радев припомня събитията от преди половин
век.
Дълги години източногерманската пропаганда
определяше събитията от 17 юни
1953
година като акция на западни неофашистки провокатори-
Във
Федералната република пък, този, обявен за неработен ден се бе
превърнал във формален повод за поднасяне на венци, официални речи
и семейни излети до близката бирария.
Едва сега, във връзка с кръглата годишнина в
публичното пространство стана поврат
- въстанието от 53та година бе преоткрито
като първата спонтанна, масова проява на гражданска
доблест в
съвременна Германия.
Днес не само
интелектуалците и политиците, но както сочат последните проучвания,
81 % от всички
берлинчани смятат, че 17 юни 1953 е бил автентичен протест на
източногерманските граждани срещу комунистическото правителство,
като само сред привържениците на ПДС, партията наследничка на
бившите комунисти 27%
считат, че са действали
западни провокатори.
Въз основа на
архивите и на нови
свидетелства на очевидци картината на трите дни в средата на юни
изглежда още по-драматична отколкото се знаеше до скоро.
Въстанието започват на 16 юни спонтанно и неорганизирано
работниците от образцовите социалистически строежи по булевард
Сталин в Източен Берлин. Когато
потеглят масово от обектите, те издигат
лозунги против повишаването на трудовите
норми, но достигнали
правителствените сгради в центъра,
исканията им вече са
за оставка на Валтер Улбрихт и за сваляне на комунистическото
правителство. Лидерите на ГДР в паника търсят защита в съветското
военно градче, а на следващия ден към Бранденбургската врата се
стичат стотици хиляди граждани. Забележително е, че без средства
за комуникация и практически без ръководен щаб въстанието обхваща
за един ден цяла
Източна Германия – стачки и демонстрации има във 700 градове и
села, като се включват
до един милион души.
17 юни е денят, в който Москва решава да се намеси,
за да предотврати практическото разпадане на ГДР – исканията вече
са за свободни и демократични избори, обединение на двете Германии,
а от Бранденбургската врата е свален и изгорен съветският флаг. По
улиците на Източен Берлин, на Магдебург, Лайпциг и Дрезден
задрънчават веригите на
съветските танкове.
Работниците ги посрещат
с летви и павета. Скоро е открит огън,
прегазени са първите демонстранти. Разгонването на тълпите става
бързо, стотици ранени и бегълци се прехвърлят в Западен Берлин,
стената все пак още не съществува. До ден днешен не може да бъде
установен точниата цифра
на загиналите и
екзекутираните от съветските и
източногермански власти. Счита се, че те са
от 50 до 300. Без
брой са изчезналите безследно, хиляди са прекарали години по
затворите.
През есента на 89 година по улиците на Източна
Германия излязоха децата и внуците на героите от 53. Този път
порталите на съветските казарми останаха, както знаем затворени.
|
