КОМИТЕТ ЗА БЪЛГАРО-ЕВРОПЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
KBES,
Box 2176,SE-750
02 Uppsala,
SWEDEN
Reg. nr. 817602-8333
До:
ПРЕЗИДЕНТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-н Георги Първанов
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Копия до:
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА НА ЕС
ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА НАТО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА
МЕДИИТЕ
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Министър-председател,
По Ваш
избор с
указ № 76 от 18
февруари 2002 г.
за
Директор на
Национална Служба Сигурност
бе назначен
г-н Иван Чобанов.
Екип
на в. “Седем“ и гражданско
сдружение “14 декември”
публикуваха
на страниците на вестник
“Седем”
на 23.04.2003 г.
и чрез интервю по радио
“Свободна
Европа“
данни за
минала дейност на
този
господин.
Според
тези данни днешният
директор на НСС има
над 13 години стаж в структурите на
КДС,
репресивният апарат на тоталитарния комунистически режим в
България, инструментът
за контрол и проникване на българската държава от страна на КГБ и
СССР и подчинен изпълнителен орган на КГБ за “износ на революция“
и съдействие на международния тероризъм на сателитния на СССР
български комунистически режим. За служители в КДС бяха допускани
единствено кандидати, издържали параноични по дълбочината и
обхватността си проверки за произход, възпитание и лична морална и
идеологическа нагласа за безгранична и безкритична преданост към
тоталитарните комунистически идеи и гарантирана готовност да
служат безотказно в злокобния, окървавен в безброй вътрешни и
международни престъпления, апарат на КДС. Всички без изключение
бъдещи служители на КДС бяха съгласувани с резидентите на КГБ в
България и критерий за одобрението им бе преценка на КГБ, че
кандидатите за служба в КДС ще бъдат пригодни и безусловно готови
да служат и пряко на КГБ.
Според
публикуваните данни г-н
Иван
Чобанов не напуска службата си в КДС дори и след падането на
режима на Живков през 1989 г., а остава верен на обвързаността си
с тази престъпна организация до разформироването й по-късно. По
време на прикритото посткомунистическо управление на
правителството на г-н Беров г-н
Иван
Чобанов, независимо от прясната си свързаност с КДС и оттук с КГБ,
получава ключов пост в МВР като негов главен секретар, длъжност,
според мнения в страната от ключово значение за изграждане по това
време на обхватни информационни масиви на предприятието “Мултигруп“,
чрез което комунистическата номенклатура в България трансформира
политическата си власт в икономическа и отново в задкулисно
политическо влияние, включително и с компрометираща информация за
днешни политици и магистрати.
В
интервю, публикувано на страниците на в. “Сега“ на
16.03.2002, г-н
Иван
Чобанов и като директор на НСС споделя многозначителни и
обезпокоителни възгледи, които говорят за негова продължаваща
личностна обвързаност с КДС и КГБ:
“Кокалите
на Държавна сигурност бяха изровени отново, както и плашилото
"Москва". Докато ние тук сме се правили на интересни, руските спецслужби
са отишли твърде напред - като модерно мислене, като начин на
действие.”
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Министър-председател,
Преди
няколко дни обществеността у нас научи скандалния факт, че
ведомството, подвластно на г-н
Иван
Чобанов, е издало удостоверение (сертификат) за право на достъп до
класифицирана информация на най-близкия упълномощен довереник в
страната на недопускания с решение на НСС в страната поради риск
за националната сигурност чужд гражданин Майкъл Чорни, свързван с
нечист бизнес, с КГБ и разследван в чужди държави.
Така с
личната служебна отговорност на г-н
Иван
Чобанов най-близкият ключов доверенник на въпросния г-н Майкъл
Чорни в България е получил възможност да защитава и да налага
интересите му, преценени по законен ред като заплашващи
сигурността на България от осигуряващата изключително предимство
позиция на лице с достъп до класифицирана информация на
българската държава, а в бъдеще и на НАТО и на други договорни
съюзни организации и държави.
Г-н
Иван
Чобанов като ръководител на НСС e допуснал българската държава да
се довери и да предостави достъп до най-интимната си своя и чужда
информация на всеизвестен упълномощен довереник на лице, преценено
по законен ред, че представлява риск за сигурността на българската
държава и в бъдеще при членство на България в съюзни организации –
и за сигурността на съюзени в тях други държави. За съжаление
въпросният довереник на преценения за риск за държавата ни чужд
гражданин, използвайки даденото му от ведомството на г-н
Иван
Чобанов висше доверие и вратички в българските закони, вече се
сдоби със значителна класифицирана информация на българската
държава (а вероятно и на чужди държави) по повод на обжалване на
доверителя му на решението за недопускането му на територията на
страната.
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Министър-председател,
С
избора си на г-н
Иван
Чобанов за ръководител на отговорната за сигурността на гражданите
и държавата им служба след факта на случилото се според нас Вие
носите огромна лична отговорност за допускането му това да се
случи и за недопускане същото да се случва и в бъдеще.
На
основание на чл. 45 от Конституцията ние искаме и настояваме с
оглед на предвиденото в законите незабавно да освободите г-н
Иван
Чобанов от заеманата от него длъжност и да сторите необходимото
достъпът му до класифицирана информация да бъде незабавно
прекратен. Молим Ви да отговорите на това ни искане с потвърждение
за осъществяването му или с точни основания за отхвърлянето му.
2.
Неотдавна Съдът на ЕС в Страсбург осъди страната ни по повод на
оплакване, доколкото ни е известно, че по българските закони
решения за експулсиране и недопускане за влизане в страната на
чужди граждани не са обжалваеми пред независима различна от
взелата решенията инстанция. Тази присъда според нас е напълно
справедлива, защото отсъствието на възможност за обжалване и
независима преценка дават изключителна власт и обявяват за
непогрешими индивиди и им дават кураж да взимат съмнителни от
законна гледна точка решения, тъй-като днешният закон не допуска
законността им да се проверява от никого. Въпросната присъда
според чл. 5, ал. 4 от Конституцията обезсилва българския закон,
недопускащ обжалване на решения за експулсиране и недопускане за
влизане в страната на чужди граждани и българските съдилища са
задължени да разглеждат такива обжалвания по силата на чл. 120,
ал. 2 от Конституцията.
Поради
според нас изключителна небрежност или некомпетентност българското
правителство не стори незабавно необходимото след влизането в сила
на въпросната присъда тя да бъде отразена чрез промяна на законите
с допускане на обжаляване пред независима инстанция – специален
орган или обикновен съд, но с гарантирано запазване на важни за
сигурността на държавата законни тайни в процеса на това обжалване
и това за съжаление вече доведе до риск за разгласяване или до
разгласяване на информация от значение за сигурността на държавата
до фактори, представляващи риск за сигурността на гражданите и
държавата им.
На
основание на чл. 45 от Конституцията настояваме да бъдат
предложени незабавно следните промяни в съответните закони:
1.
Да се въведе гарантирана възможност
за обжалване на решения за експулсиране и недопускане за влизане в
страната на чужди граждани пред посочена независима инстанция –
специален надзорен орган или обикновените съдилища.
2.
Органът, издал решение за
експулсиране и недопускане за влизане в страната на чужди
граждани, да бъде задължен да ги мотивира с такива конкретност и
подробност, съобразени приоритетно с изискванията за сигурността
на държавата, че потърпевшите, в случаите когато това не
представлява риск за сигурността на държавата, да добият
необходимите им познания и възможност да оспорят конкретни
обстоятелства в решението в евентуална своя жалба до органа по
обжалването.
3.
Органът, издал решение за
експулсиране и недопускане за влизане в страната на чужди
граждани, да бъде задължен да информира своевременно служебно,
тайно и отделно от решението си органа по обжалването дали има
рискове за страната и какви точно са те от участие на потърпевшия
в процеса на обжалването извън подаване на жалбата му и от
предоставяне на потърпевшия на достъп до информация за причините,
основанията и механизмите за взимането на решението и при нужда да
изисква от органа на обжалването потърпевшият да не бъде
представен в процеса на обжалването.
4.
Органът по обжалването да преценява и
да решава допускане на представителство в процеса на обжалване на
потърпевшия от решение за за експулсиране и недопускане за
влизане в страната чужд гражданин. Органът по обжалването да бъде
задължен да не допуска представителство на потърпевшия в процеса
на обжалването извън подаване на жалбата му винаги, когато има
налице рискове за сигурността на държавата, произлизащи от негово
евентуално представителство в процеса на обжалването.
5.
В случаи, когато обжалваното решение
е с изключителни хуманни последствия за потърпевшия, изразяващи се
в
-
нарушаване на негова свързаност с
държавата, доказана чрез законно заселване и непрекъснато законно
постоянно местоживеене в държавата през последните минимум 5
години
-
наличие на постоянно законно заселени
в държавата негови най-близки сродници – съпруг или съпруга, деца,
родители, братя и сестри.
-
наличие в случаите на експулсиране на
проверени основателни рискове за потърпевшият да бъде подложен в
страната на експулсирането на забранени от международните
конвенции нехуманни действия
-
органът по обжалването да е задължен
да допуска пълно или ограничено представителство на засегнатия в
процеса на обжалването с изключение само на случаите, когато това
би означавало безспорен изключителен риск за сигурността на
държавата. В случаите, че и при наличие на изключителни хуманни
последствия за потърпевшия в обжалваното решение органът по
обжалването е решил да не допусне пълно представителство на
потърпевшия в процеса на обжалването, органът по обжалването да
бъде задължен да назначава таен служебен представител на
интересите на потърпевшия в процеса на обжалването по жребий
измежду постоянен контингент независими доказано правно
компетентни и почтени граждани с право на достъп до класифицирана
информация със задължение срещу заплащано от държавата законно
възнаграждение да защитава интересите на потърпевшия със забрана
да разкрива пред потърпевшия и пред когото и да е, че е получил
такава функция, със забрана да общува пряко или непряко с
потърпевшия и със забрана да разкрива научаваната в процеса на
обжалването информация пред когото и да е със съответните сериозни
наказателни последствия (например минимум 3 години затвор) при
нарушение за забраните.
Молим Ви да отговорите на това ни искане с потвърждение за
осъществяването му или с точни основания за отхвърлянето му.
С уважение:
Иван Иванов, Председател
15.06.2003 г., Упсала, Швеция |