21-06-2003

КОМИТЕТ ЗА БЪЛГАРО-ЕВРОПЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО

KBES, Box 2176,SE-750 02 Uppsala, SWEDEN

Reg. nr. 817602-8333

До:

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-н Георги Първанов

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Копия до: 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА НА ЕС

ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА НАТО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

МЕДИИТЕ

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми господин Министър-председател,

По Ваш избор с указ № 76 от 18 февруари 2002 г. за Директор на Национална Служба Сигурност бе назначен г-н Иван Чобанов.

Екип на в. “Седем“ и гражданско сдружение “14 декември” публикуваха на страниците на вестник “Седем” на 23.04.2003 г. и чрез интервю по радио “Свободна Европа“ данни за минала дейност на този господин.

Според тези данни днешният директор на НСС има над 13 години стаж в структурите на КДС,  репресивният апарат на тоталитарния комунистически режим в България,  инструментът за контрол и проникване на българската държава от страна на КГБ и СССР и подчинен изпълнителен орган на КГБ за “износ на революция“ и съдействие на  международния тероризъм на сателитния на СССР български комунистически режим. За служители в КДС бяха допускани единствено кандидати, издържали параноични по дълбочината и обхватността си проверки за произход, възпитание и лична морална и идеологическа нагласа за безгранична и безкритична преданост към тоталитарните комунистически идеи и гарантирана готовност да служат безотказно в злокобния, окървавен в безброй вътрешни и международни престъпления, апарат на КДС. Всички без изключение бъдещи служители на КДС бяха съгласувани с резидентите на КГБ в България и критерий за одобрението им бе преценка на КГБ, че кандидатите за служба в КДС ще бъдат пригодни и безусловно готови да служат и пряко на КГБ.

Според публикуваните данни г-н Иван Чобанов не напуска службата си в КДС дори и след падането на режима на Живков през 1989 г., а остава верен на обвързаността си с тази престъпна организация до разформироването й по-късно. По време на прикритото посткомунистическо управление на правителството на г-н Беров г-н Иван Чобанов, независимо от прясната си свързаност с КДС и оттук с КГБ, получава ключов пост в МВР като негов главен секретар, длъжност, според мнения в страната от ключово значение за изграждане по това време на обхватни информационни масиви на предприятието “Мултигруп“, чрез което комунистическата номенклатура в България трансформира политическата си власт в икономическа  и отново в задкулисно политическо влияние, включително и с компрометираща информация за днешни политици и магистрати.

В интервю, публикувано на страниците на  в. “Сега“ на 16.03.2002, г-н Иван Чобанов и като директор на НСС споделя многозначителни и обезпокоителни възгледи, които говорят  за негова продължаваща личностна обвързаност с КДС и КГБ:

“Кокалите на Държавна сигурност бяха изровени отново, както и плашилото "Москва". Докато ние тук сме се правили на интересни, руските спецслужби са отишли твърде напред - като модерно мислене, като начин на действие.”

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми господин Министър-председател,

Преди няколко дни обществеността у нас научи скандалния факт, че ведомството, подвластно на г-н Иван Чобанов, е издало удостоверение (сертификат) за право на достъп до класифицирана информация на най-близкия упълномощен довереник в страната на недопускания с решение на НСС в страната поради риск за националната сигурност чужд гражданин Майкъл Чорни, свързван с нечист бизнес, с КГБ и разследван в чужди държави.

Така с личната служебна отговорност на г-н Иван Чобанов най-близкият ключов доверенник на въпросния г-н Майкъл Чорни в България е получил възможност да защитава и да налага интересите му, преценени по законен ред като заплашващи сигурността на България от осигуряващата изключително предимство позиция на лице с достъп до класифицирана информация на българската държава, а в бъдеще и на НАТО и на други договорни съюзни организации и държави.

Г-н Иван Чобанов като ръководител на НСС e допуснал българската държава да се довери и да предостави достъп до най-интимната си своя и чужда информация на всеизвестен упълномощен довереник на лице, преценено по законен ред, че представлява риск за сигурността на българската държава и в бъдеще при членство на България в съюзни организации – и за сигурността на съюзени в тях други държави. За съжаление въпросният довереник на преценения за риск за държавата ни чужд гражданин, използвайки даденото му от ведомството на г-н Иван Чобанов висше доверие и вратички в българските закони, вече се сдоби със значителна класифицирана информация на българската държава (а вероятно и на чужди държави) по повод на обжалване на доверителя му на решението за недопускането му на територията на страната.

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми господин Министър-председател,

С избора си на г-н Иван Чобанов за ръководител на отговорната за сигурността на гражданите и държавата им служба след факта на случилото се според нас Вие носите огромна лична отговорност за допускането му това да се случи и за недопускане същото да се случва и в бъдеще.

На основание на чл. 45 от Конституцията ние искаме и настояваме с оглед на предвиденото в законите незабавно да освободите г-н Иван Чобанов от заеманата от него длъжност и да сторите необходимото достъпът му до класифицирана информация да бъде незабавно прекратен. Молим Ви да отговорите на това ни искане с потвърждение за осъществяването му или с точни основания за отхвърлянето му.

2.

Неотдавна Съдът на ЕС в Страсбург осъди страната ни по повод на оплакване, доколкото ни е известно, че по българските закони решения за експулсиране и недопускане за влизане в страната на чужди граждани не са обжалваеми пред независима различна от взелата решенията инстанция. Тази присъда според нас е напълно справедлива, защото отсъствието на възможност за обжалване и независима преценка дават изключителна власт и обявяват за непогрешими индивиди и им дават кураж да взимат съмнителни от законна гледна точка решения, тъй-като днешният закон не допуска законността им да се проверява от никого. Въпросната присъда според чл. 5, ал. 4 от Конституцията обезсилва българския закон, недопускащ обжалване на решения за експулсиране и недопускане за влизане в страната на чужди граждани и българските съдилища са задължени да разглеждат такива обжалвания по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията.

Поради според нас изключителна небрежност или некомпетентност българското правителство не стори незабавно необходимото след влизането в сила на въпросната присъда тя да бъде отразена чрез промяна на законите с допускане на обжаляване пред независима инстанция – специален орган или обикновен съд, но с гарантирано запазване на важни за сигурността на държавата законни тайни в процеса на това обжалване и това за съжаление вече доведе до риск за разгласяване или до разгласяване на информация от значение за сигурността на държавата до фактори, представляващи риск за сигурността на гражданите и държавата им.

На основание на чл. 45 от Конституцията настояваме да бъдат предложени незабавно следните промяни в съответните закони:

1.      Да се въведе гарантирана възможност за обжалване на решения за експулсиране и недопускане за влизане в страната на чужди граждани пред посочена независима инстанция – специален надзорен орган или обикновените съдилища.

2.      Органът, издал решение за експулсиране и недопускане за влизане в страната на чужди граждани, да бъде задължен да ги мотивира с такива конкретност и подробност, съобразени приоритетно с изискванията за сигурността на държавата, че потърпевшите, в случаите когато това не представлява риск за сигурността на държавата,  да добият необходимите им познания и възможност да оспорят конкретни обстоятелства в решението в евентуална своя жалба до органа по обжалването.

3.      Органът, издал решение за експулсиране и недопускане за влизане в страната на чужди граждани, да бъде задължен да информира своевременно служебно, тайно и отделно от решението си органа по обжалването дали има рискове за страната и какви точно са те от участие на потърпевшия в процеса на обжалването извън подаване на жалбата му и от предоставяне на потърпевшия на достъп до информация за причините, основанията и механизмите за взимането на решението и при нужда да изисква от органа на обжалването потърпевшият да не бъде представен в процеса на обжалването.

4.      Органът по обжалването да преценява и да решава допускане на представителство в процеса на обжалване на потърпевшия от решение за за експулсиране и  недопускане за влизане в страната чужд гражданин. Органът по обжалването да бъде задължен да не допуска представителство на потърпевшия в процеса на обжалването извън подаване на жалбата му винаги, когато има налице рискове за сигурността на държавата, произлизащи от негово евентуално представителство в процеса на обжалването.

5.       В случаи, когато обжалваното решение е с изключителни хуманни последствия за потърпевшия, изразяващи се в

-         нарушаване на негова свързаност с държавата, доказана чрез законно заселване и непрекъснато законно постоянно местоживеене в държавата през последните минимум 5 години

-         наличие на постоянно законно заселени в държавата негови най-близки сродници – съпруг или съпруга, деца, родители, братя и сестри.

-         наличие в случаите на експулсиране на проверени основателни рискове за потърпевшият да бъде подложен в страната на експулсирането на забранени от международните конвенции нехуманни действия

-         органът по обжалването да е задължен да допуска пълно или ограничено представителство на засегнатия в процеса на обжалването с изключение само на случаите, когато това би означавало безспорен изключителен риск за сигурността на държавата. В случаите, че и при наличие на изключителни хуманни последствия за потърпевшия в обжалваното решение органът по обжалването е решил да не допусне пълно представителство на потърпевшия в процеса на обжалването, органът по обжалването да бъде задължен да назначава таен служебен представител на интересите на потърпевшия в процеса на обжалването по жребий измежду постоянен контингент независими доказано правно компетентни и почтени граждани с право на достъп до класифицирана информация  със задължение срещу заплащано от държавата законно възнаграждение да защитава интересите на потърпевшия със забрана да разкрива пред потърпевшия и пред когото и да е, че е получил такава функция, със забрана да общува пряко или непряко с  потърпевшия и със забрана да разкрива научаваната в процеса на обжалването информация пред когото и да е със съответните сериозни наказателни последствия (например минимум 3 години затвор) при нарушение за забраните.

Молим Ви да отговорите на това ни искане с потвърждение за осъществяването му или с точни основания за отхвърлянето му.

С уважение:

          Иван Иванов, Председател

15.06.2003 г., Упсала, Швеция