04-06-2003

Кореспондентът на РИА “Новости” научил в прокуратурата на Москва, че делото е прекратено поради смъртта на всички терористи. Следователите са разпитали повече от хиляда човека, 775 души са признати за потърпевши. В делото се съдържат заключенията на съдебно-медицинската експертиза за 129 загинали потърпевши и 41 загинали терористи. Следствието смята за установени самоличностите на 30 загинали терористи, 11 все още се установяват.

Това, че делото няма да стигне до съда, стана ясно много по-рано, а именно в деня на щурма на Театралния център. В този ден, 26 октомври, в 13 часа и 55 минути заместник-министъра на вътрешните работи Владимир Василиев излезе при чакащите до отцеплението премръзнали журналисти и съобщи, че всички терористи са убити. Защо специалните части не са запазили живота на никого от отровените с фентанил, но още живи, в безсъзнание терористи, руското правосъдие, може да се предполага, няма да отговори скоро. Обикновено с такава прецизна жестокост се елиминират свидетелите, които могат да разкажат нещо, което не е добре да бъде чуто от заинтересованите страни в съдебния процес.

Твърдението на прокуратурата, че всички терористи са мъртви, е доста съмнително. Например, първоначално ръководителите на операцията съобщаваха, че терористите са повече от 50, после станаха 34. След това – след заявлението на Басаев, който пое отговорността – количеството на терористите “преправиха” по басаевската цифра 40, добавяйки за достоверност още един човек.

Остава не съвсем ясна и ролята на някой си Ханпаш Теркибаев, участвал във взимането на заложниците като член на групата на Бараев, но напуснал сградата няколко часа преди щурма. Избягалият на Запад бивш офицер от ФСБ Александър Литвиненко твърди, че Теркибаев е жив, здрав и даже е придружавал като “представител на чеченската общественост” председателя на комитета по външна политика на Думата Дмитрий Рогозин на сесията на ПАСЕ в Страсбург на 31 март тази година. Своето участие в терористичния акт Теркибаев потвърди и в интервю на Анна Политковская, публикувано в “Новая газета” на 28 април тази година.

Ако Теркибаев е внедрен в групата на Бараев агент на ФСБ, то правоохранителните органи трябва да го заявят официално. В противен случай излиза, че те укриват човек, извършил тежки престъпления. А ако се вземе предвид признанието на Теркибаев пред Политковская, че той е организирал преминаването на групата на Бараев през Москва, то съдбата на този агент (или провокатор?) би трябвало да се решава от съда. Ако ФСБ се разграничи от него като от свой агент, ето ви жив подсъдим.

Има и още много други въпроси, отговорите на които могат да бъдат поискани в съда. Например, каква съдебна оценка трябва да се даде на този факт, че терористите убиха трима души, а специалните части – най-малко 126 заложници и 41 терористи? Кой е дал заповедта да бъдат отровени заложниците с газ и не е взел адекватни мерки, за да им бъде оказана специализирана медицинска помощ?  Означава ли сътрудничеството на Теркибаев с ФСБ, че висшето ръководство на държавата е знаело отрано за готвения терористичен акт и съзнателно го е допуснало? Каква е отговорността на спецслужбите в тази история? Въпроси много. Но съд няма да има. Следствието е завършено, делото е прекратено.

*Главният редактор на агенция "Прима" Александър Подрабинек е бивш политически затворник и главен редактор на вестник "Экспресс-Хроника", хартиения предшественик на агенцията отпреди 2000.

Публикацията подготви Борислав Скочев