04-06-2003

               Този текст представлява извадка (с незначителни съкращения) от известния роман на Болеслав Прус "Фараон"², описващ  събития, развили се  в древен Египет далеч преди идването на Христа. Събития, чийто паралел с доста събития в България от последните десетилетия е повече от очевиден, поради което си струва да се замислим върху тях. Употребявам първо лице множествено число, изключвайки от него обаче политико-чиновническата прослойка в страната ни, самообявила се за "елит". Не защото не се отнася и до нея, а защото, очевидно, нейните представители освен за собственото си благополучие, изкристализирало до завършен, преминал вече в последната си  цинична фаза егоизъм, едва ли за нещо друго биха могли да се замислят.

Георги Лазаров

          ― В началото на на деветнадесетата династия целият Египет, от Катарактите на Нил до морето, е обхващал петстотин хиляди мери земя. А на всяка мера са живеели шестнадесет души: мъже, жени и деца. Но през следващите четиристотин години почти при всяко поколение Египет е губел част от тая плодородна земя...

          Ораторът даде знак. Двадесетина млади жреци изтичаха от сградата и почнаха да сипват пясък върху различни точки на зеленината.

          ― При всяко поколение ― продължи жрецът ― плодородната земя е намаляла и нейната тясна ивица е ставала още по-тясна. Днес ― тук той повиши глас ― нашето отечество вместо петстотин хиляди мери има само четиристотин хиляди мери... С други думи, през царуването на две династии Египет е загубил земя, която е хранела близо два милиона души!...

Сред събраните отново настана тревожно брожение.

― А знаеш ли, слуга божи Рамзес, къде са тия поля, по които някога е расла пшеница и ечемик или са пасли стада? ... Ти знаеш, че ги е засипал пясъкът на пустинята. Но казвано ли ти е защо е станало така?... Защото селяните, които от зори до тъмна нощ са се борили с кофа и плуг срещу пустинята, вече не достигат.

― Казах ― продължи Пентуер ― че е необходима много работа, за да се възроди наново Египет и да му се възвърнат някогашните му богатства, погълнати от войната. Но дали имаме сили да направим това?...

Той отново направи двадесетина крачки край амфитеатъра; развълнуваните слушатели тръгнаха след него. Откак съществуваше Египет, никой още така ясно не беше представял нещастията на страната, макар че всички ги знаеха.

― По времето на деветнадесета династия Египет е имал осем милиона души население. Ако всеки човек, жена, старец и дете от онова време хвърляше ето на това място по зърно фасул, зърната щяха да образуват такава фигура...

Той посочи с ръка мястото в двора, където се намираха един до друг в два реда осем големи квадрата, направени от червен фасул.

― Тая фигура има шестдесет крачки големина, тридесет широчина и както виждате, благочестиви отци, тя се състои от еднакви зърна; също като тогавашното население, което се е състояло само от чисти египтяни.

А погледнете днес!...

Пентуер отиде малко по-нататък и посочи друга група квадрати с различен цвят.

― Виждате тая тук фигура, която също така има тридесет крачки широчина, но само четиридесет и пет дължина. Защо? Защото се състои само от шест квадрата, понеже днешният Египет няма вече осем, а само шест милиона жители...

При това обърнете внимание, че докато оная фигура се състои изключително от червен фасул, чисти египтяни, а тая има огромни ивици от черни, жълти и бели зърна. Защото както в армията ни, така и сред народа днес има много чужденци: черни етиопци, жълти сирийци и финикийци, бели гърци и либийци...

Ще ме попитате вие, достопочтени, защо употребих зърна за тези фигури? Защото както зърното, хвърлено в земята, всяка година носи реколта за стопанина си, така и човек внася всяка година данъци в съкровището.

Ако в някой номес засадят два милиона зърна фасул по-малко, отколкото в миналото, реколтата ще бъде значително по-малко и стопаните биха имали слаби доходи. Същото е и с държавата: когато населението намалява с два милиона души, ще се намалят и доходите от данъци.

- Вие видяхте, ваши достойнства, че от времето на деветнадесета династия досега ние сме загубили сто хиляди мери земя, а населението е намаляло с два милиона. Това обяснява добре защо доходът на държавата е намалял с тридесет и две хиляди таланта, което знаем всички. Но то е само началото на бедствията за Египет и съкровището му. Защото привидно на негово величество са останали още деветдесет и осем хиляди таланта доход. Ала мислите ли, че фараонът получава целия този доход?...

За пример ще ви съобщя какво е открил негово достойнство Херхор в Заешка околия.

През времето на деветнадесета династия там са живеели двадесет хиляди души, които плащали триста и петдесет таланта годишен данък. Днес там живеят едва петнадесет хиляди души и те естествено плащат на съкровището само двеста и седемдесет таланта. Но фараонът вместо двеста и седемдесет получава сто и седемдесет таланта!...

"Защо!..." ― попитал негово достойнство Херхор и ето какво открило следствието.

През деветнадесета династия в околията имало около сто чиновници и те получавали по хиляда драхми годишна заплата. Днес на същата територия въпреки намаляването на населението има повече от двеста чиновници, които получават по две хиляди и петстотин драхми годишно.

На негово достойнство Херхор не му е известно дали е така във всяка околия. Но едно е сигурно, че съкровището на фараона вместо деветдесет и осем хиляди има само седемдесет и четири хиляди таланта годишен доход...

― Кажи, отче свети, петдесет хиляди ... ― намеси се Рамзес.

― И това ще обясня ― отвърна жрецът. ― Във всеки случай запомни, княже, че съкровището на фараона дава днес на чиновниците двадесет и четири хиляди таланта, докато през времето на деветнадесета династия е давало само десет хиляди.

Сред сановниците настъпи пълно мълчание: не един от тях имаше роднина чиновник, и то добре платен.

Но Пентуер беше безстрашен.

― Сега ― каза той ― ще ти покажа, престолонаследнико, живота на чиновниците и бита на народа в миналото и днес.

― Има ли смисъл да си губим времето за такива неща?... Всеки може да го види сам... ― замърмориха жреците.

― Аз искам да зная това ― каза решително престолонаследникът.

Шушуканията престанаха. По стъпалата на амфитеатъра Пентуер слезе на двора, последван от княза, първожреза Мефрес и останалите жреци.

Спряха се пред един дълъг заслон от рогозки, който образуваше нещо като ограда. По даден от Пентуер знак дотърчаха петнадесетина млади жреци със запалени факли. Втори знак ― и част от завесата падна.

От устата на присъствуващите се изтръгна вик на учудване. Пред себе си те видяха ярко осветена жива картина, в която участвуваха около сто души. Картината се състоеше от три части: най-долу бяха представени земеделците, по-горе - чиновниците, а на върха се издигаше златен трон на фараона върху два лъва, главите на които служеха за странични облекла.

― Така е било ― каза Пентуер ― през времето на петнадесета династия. Погледнете земеделците. Плуговете им са впрегнати с волове или магарета, мотиките и лопатите им са бронзови, значи, са здрави. Вижте колко едри са хората. Днес такива могат да се видят само в гвардията на негово величество. Мощни ръце и крака, изпъкнали гърди, усмихнати лица. Всички са изкъпани и намазани с олио.  Жените им готвят, шият или мият съдове; децата играят или ходят на училище.

Както виждате, тогавашният селянин се е хранел с пшеничен хляб, бакла, месо, риба и овощия, а е пиел вино; а я е вижте колко красиви са били каните и паниците им! Погледнете шапките, престилките и наметалата на мъжете: всичко е украсено с пъстро везмо. Още по-красиво са бродирани ризите на жените... А забелязвате ли колко старателно са се ресали, какви игли, обеци, пръстени и гривни са носели? Тия украшения са от бронз и цветен емайл; намира се дори между тях и злато, макар и тъничко като тел.

Вдигнете сега очи по-горе към чиновниците. Те носят наметала, но всеки селянин също се облича в празник с наметало. Хранят се като селяните: достатъчно, но скромно. Покъщнината е с малко повече украса от селската и в сандъците им можеш по-често да намериш златни пръстени. Пътуват възседнали магарета или с волски коли.

Пентуер плесна с ръце и живата картина се раздвижи. Селяните почнаха да поднасят на чиновниците кошове с грозде, чували с ечемик, грах и пшеница, делфи с вино, пиво, мляко и мед, много дивеч, безброй топове бели или цветни платове. Чиновниците вземаха тия произведения, част оставяха за себе си, но най-красивите и най-скъпи предмети предаваха по-нагоре, за трона. Площадката, където се намираше символът на фараоновата власт, беше затрупана с продукти, които сякаш образуваха цял хълм.

― Вие виждате, ваше достойнство ― каза Пентуер, ― че в ония времена, когато селяните са били сити и заможни, съкровището на негово величество едва е могло да побере даровете на поданиците. А сега вижте какво е положението днес...

Нов знак ― падна втората част от завесата и се показа друга картина, която в общи черти приличаше на първата.

― Ето, това са днешните селяни ―  продължи Пентуер, а в гласа му се чувстваше възмущение. ―  Те са само кожа и кости, изглеждат като болни, мръсни са и са забравили да се намажат с олио. Затова пък рани от тояга покриват гърбовете им.

При тях не се виждат нито волове, нито магарета; пък и защо ли им са, щом ралото теглят жената и децата?... Техните мотики и лопати са дървени, лесно се чупят и забавят работата. Не носят никакво облекло, само жените им са с груби ризи и дори насън не виждат тия бродерии, с които са се гиздили дядовците и бабите им.

Погледнете, какво яде селянинът? Понякога ечемик и сушена риба, обикновено зърна от лотос, рядко пшенична питка, а никога месо, пиво или вино. Ще ме попитате, къде са съдовете и мебелите му? Няма нищо освен кана за вода, понеже и без това не би могло да се помести нещо повече в дупката, в която живее...

Простете ми, че сега ще привлека вниманието ви към нещо друго. Там няколко деца лежат на земята, което означава, че са умрели... Страшно е, че толкова често умират сега селски деца ― от глад и работа. И все пак умрелите са най-щастливи, защото другите, които остават живи, попадат под тоягите на надзирателите или ги продават на финикийците като агнета...

От вълнение гласът му пресекна. Той си отдъхна малко, после продължи сред сърдитото мълчание на жреците:

 ― А сега погледнете чиновниците: какви са охранени, румени и колко хубаво са облечени!... Жените не носят златни гривни и обици и толкова фини дрехи, че дори князете биха могли да им завидят. При селяните не се вижда нито вол, нито осел, защото чиновниците пътуват на коне или в лектики... А пият само вино, и то хубаво вино...

Пентуер плесна с ръце и отново стана раздвижване. Сляните започнаха да подават на чиновниците чували със зърнени храни, кошове с овощия, вино, животни... Както по-рано, така и сега чиновниците слагаха от всичко това при трона, но ― в много по-малко количество. На царския подиум вече нямаше хълм от продукти. Затова пък подиумът на чиновниците беше отрупан.

― Ето днешния Египет ― каза Пентуер. ― Бедни селяни, богати писари, съкровището не е така пълно, както някога. А сега...

Пентуер даде знак и стана нещо неочаквано. Някакви ръце започнаха да прибират зърнените храни, овощията, тъканите от платформата на фараона и от чиновниците. А когато количеството стоки намаля извънредно много, същите тия ръце почнаха да хващат и да отвеждат селяните, жените им и децата...

Зрителите смаяни гледаха странните действия на тия тайнствени лица. Внезапно някой извика:

― Това са финикийците!... Те ни грабят така!...

― Така е, свети отци ― каза Пентуер. ― Това са ръцете на промъкналите се между нас финикийци. Те обират фараона и писарите, а селяните отвличат в робство ― от тях не могат вече нищо да вземат ...

― Да! ... Те са чакали! ... Проклети да са! ... Да се изгонят тези мизерници! ― викаха жреците. ― Те нанасят най-голямите щети на държавата ни...

Но не всички викаха така.

Когато шумът утихна, Пентуер нареди да занесат факлите на другия край на двора и заведе всички там, където вместо живи картини имаше нещо като изложба.

― Благоволете да погледнете, ваши достойнства ― каза той. ― През време на деветнадесета династия тия неща ни бяха изпращани от чужденците: от страната Пунт получавахме благовония, от Сирия злато, желязно оръжие и бойни колесници. И това е всичко.

Но тогва Египет е произвеждал... Погледнете тия грамадни делви: от колко форми и колко разнообразни багри!...

Погледнете покъщнината: това столче е направено от десет хиляди парченца злато, седеф и разноцветно дърво... Вижте тогавашното облекло: каква везба, каква фина тъкан, колко цветове!... Ами бронзовите мечове, а иглите, гривните, обиците, ами земеделските сечива, занаятчийските сечива!... Всичко това е било правено у нас през деветнадесета династия.

Той пристъпи към следващия куп предмети.

― А днес ― погледнете: делвите са малки и почти без украшения, домашните съдове прости, тъкани групи и монотонни. Нито едно от съвременните изделия не може да се сравни по размери, трайност или красота с някогашните. Защо?...

Пентуер направи отново няколко крачки и заобиколен от факлите, продължи:

Ето пък тук многобройните стоки, които ни доставят финикийците от разни места по света. Няколко десетки благовония, цветни стъкла, покъщнина, съдове, тъкани, коли, украшения, всичко идва у нас от Азия и ние го купуваме.

Разбирате ли сега, ваши достойнства, срещу какво финикийците грабят храната, овощията и добитъка на писарите и фараона?... Срещу тия именно чужди изделия, които унищожиха нашите занаятчии, както скакалците унищожават тревата.

Жрецът си отпочинал малко и продължи:

― Между стоките, които финикийците доставят на негово величество, на номарсите и писарите, първо място заема златото. Тоя вид търговия представя най-ясно картината на нещастията, които азиатците причиняват на Египет.

Когато някой вземе от тях злато за един талант, той се задължава да им върне след три години два таланта. Най-често обаче, под предтекст да освободят от грижи длъжника, финикийците сами се заемат с изплащането на дълга, като за всеки зает талант длъжникът им дава в аренда за три години тридесет и двама души и две мери земя...

Погледнете там, достопочтени ― каза той и посочи към една по-добре осветена част от двора. ― Тоя квадрат земя, сто и осемдесет крачки дълъг и толкова широк, представлява две мери; а тая група мъже, жени и деца са осем семейства. Всичко това, взето заедно, хората и земята, отива за три години в ужасно робство. През тия три години техният собственик - фараонът или номархът, няма никаква полза от тях; след изтичането на срока той получава изтощена земя, а от хората ... най-много двадесетина. Защото останалите са измрели в мъчения!...

Сред присъстващите се понесе ропот и негодувание.

― Аз казах, че срещу един талант злато, даден взаем, финикиецът взема за три години под аренда две мери земя и тридесет и двама души. Вижте добре колко земя е това и колко хора, а сега - погледнете ръката ми...

Това парче злато, което държа, тая топка, по-малка от кокоше яйце, е един талант!...

Представяте ли си вие, ваши достойнства, цялата подлост на финикийците при такава търговия? Това малко парче злато всъщност не притежава никакви ценни качества: то е жълто, тежко, не ръждясва и това е всичко. Но човек няма да се облече със злато, нито ще удовлетвори с него глада или жаждата си... Ако бих имал къс злато, голям колкото пирамида, аз и с него ще си остана пак такъв бедняк, като блуждаещ либиец из западната пустиня, където няма нито фурми, нито вода.

А гледайте: срещу топчица от тоя безплоден метал финикиецът взема дял земя, която може да храни и да облича тридесет и двама души; Не само това - той взема и тия хора! ... В продължение на три години той използва властта се над същества, които умеят да обработват и сеят земята, да събират зърното, да правят брашно и пиво, да тъкат дрехи, да строят къщи и правят мебели...

В същото време фараонът или номархът е лишен в продължение на три години от услугите на тия хора. Те нито му плащат данъци, нито носят товар подир войската, а работят, за да увеличат доходите на лакомия финикиец.

Вие знаете, ваши достойнства, че понастоящем не минава година, през която  в един или друг номес да не избухне бунт на изтощените от глад, изнемогващи от работа и пребивани с тояги селяни. И тогава част от тия хора загиват, други попадат в каменните кариери, а страната ни се обезлюдява все повече само затова, че финикиецът е дал на някого парче злато!... Може ли да си представи човек по-голямо нещастие!... И нима при подобни условия Египет няма да губи всяка година земя и хора? Победните войни подкопаха нашата страна, но финикийската търговия я доубива със злато.

По лицата на жреците се изписа задоволства: те с по-голямо желание слушаха за коварството на финикийците, отколкото за разкоша на писарите.

Пенсуер отново пое дъх, после се обърна към княза:

―От няколко месеца ― каза той ― ти, слуга божи Рамзес, питаш с безпокойство защо са намалели доходите на негово величество. Мъдростта на боговете ти показа, че е намаляло не само съкровището, но и войската и че тия два източника на фараоновата мощ непрекъснато ще намаляват. И това или ще свърши с пълен разгром на държавата, или небесата ще изпратят на Египет владетел, който ще спре наводнението от нещастия, които заливат страната от няколкостотин години насам. Съкровището на фараоните беше пълно тогава, когато имахме обширни земи и многочислено население. Следователно трябва да се изтръгнат от пустинята погълнатите плодородни площи, а от народа да се смъкни тежестта, която го изтощава и намалява броя му.

Жреците отново се обезпокоиха да не би Пентуер пак да заговори за писарите.

― Ти видя, княже, със собственит си очи и пред свидетели, че тогава, когато народът е бил сит, здрав и доволен, съкровището на фараона е било пълно, но когато народът е потънал в мизерия, когато жените и децата са принудени да се впрягат в ралото, когато зърната на лотоса са заменили пшеница и месото, съкровището обедняло. И така, ако искаш да върнеш на държавата оная мощ, каквато тя е имала преди войните на деветнадесета династия, ако желаеш фараонът, писарите и войската да плуват в изобилие, осигури на страната дълготрайна спокойствие, а на народа благоденствие. Нека възрастните се хранят отново с месо и обличат с бродирани дрехи, нека децата си играят или ходят на училище, вместо да стенат под ударите на тояги и да умират от непосилен труд.

Помни най-сетне, че Египет носи в пазвата си отровна змия...

Всички слушаха с любопитство и страх.

― Тая змия, която изсмуква кръвта на народа, богатствата на номарсите и мощта на фараона, са финикийците!...

― Вън финикийците!... ― завикаха присъстващите. ― Да се зачеркнат всички дългове... Да не се допускат у нас техните търговци и кораби...

-----------------------

¹ Под слънцето нищо ново! (лат.)

² Болеслав Прус, Фараон,  "Народна култура"1984г