|
Милен Радев, Берлин
В
броя си от 26 май списание „Шпигел“ публикува кореспонденция на
Валтер Майр посветена на юбилейните тържества в Санкт Пертербург
по повод 300 годишнината на старата руска столица. Под достойния
за всяка младежка спартакиада девиз «Флаговете на света ни
гостуват», пише „Шпигел“, Санкт Пертербург ще посрещне тази
седмица лидерите на Запада начело с Буш, Ширак, Шрьодер и Блеър.
Празненството е организирано съвсем по вкуса на днешния най-голям
син на този град – президента Путин, който е цитиран с думите:
«300 годишният юбилей на Санкт Пертербург ни дава повод да си
припомним величието на Русия и нейните корени».
След увода в който се припомня основаването на северната столица
от Петър Велики в блатистото устие на Нева и изграждането на града
върху костите на хиляди работници, „Шпигел“ преминава към
действителността на днешния Санкт Пертербург и разказва за новия
елит на днешна Русия – бивши кагебисти, мафиоти и корумпирани
политици.
Във втори пореден брой хамбургският седмичник публикува материал
на тази тема, покрита в германските медии с було от недомлъвки,
слухове и илюстрирана най-често с руски новобогаташи изкупуващи
луксозните магазини по берлинския булевард «Курфюрстендам».
Посочва се, че за пръв път следователите от германското Федерално
следствено управление
BKA
разследват фирма по обвинение в пране на пари по поръчка на
руската мафия. Както съобщи „Шпигел“, след многомесечни телефонни
подслушвания и банкови проверки са извършени обиски и са заведени
следствени дела срещу 9 заподозряни лица, мениджери на хесенската
фирма за недвижими имоти
SPAG
по обвинения във връзки с крупни фигури на петербургската мафия.
Според „Шпигел“ аферата крие политически риск тъй като до март
2000 г. руският президент Путин е бил член на съвета на
SPAG,
а и след това връзката с Кремъл е била гарантирана: един от
висшите сътрудници в икономическата администрация на президента
Владимир Смирнов е бил директор на една от дъщерните фирми на
SPAG
и държи чрез офшорка и до днес акции на фирмата. Според
следователите чрез финансовата схема са прани печалби от
търговията с момичета, рекетьорство и контарбанда на алкохол и
леки коли. Както пише в статията в миналия брой на „Шпигел“,
източник на парите е главно прочутата Тамбовска групировка, водена
от предполагаемия си шеф Владимир Барсуков, който днес носи
презимето Кумарин.
Темата продължава и в новата статия на „Шпигел“, която публикуваме
със съкращения.
«Кой, Путин ли, той направи добра кариера»,
казва с тон на човек, натрупал опит от младини Александър
Невзоров, депутат в Думата, телевизионна звезда и кинорежисьор:
«Тогава все още бяха възможни кариери като тази на Володя.»
Три часа следобед е, намираме се в Гранд Хотел Европа на Невски
проспект, Невзоров, красавец в тежко черно кожено яке, 44 годишен,
с лула в ръката и показна елегантност си пие кафето във възможно
най-елитното заведение.
«На нас Путин ни харесва, макар че ни отнема свободата, нали така,
Владимир?» пита парламентаристът с хладна усмивка своя еднорък
съсед по маса, на когото келнерът тъкмо помага да запали пурата
си.
«Какво ни отнема Путин?» изръмжава едноръкият.
«Свободата», казва Невзоров. «Ние сме деца на неограничената
политическа свобода при Елцин. Сега при Путин такова нещо няма. И
с право. Русия доказа, че не може да се справя със свободата. И
тъй като Путин познава мерака на русите да бъдат заробвани, той
опакова идеята на робството в присъщата му прилично-спортна форма.
Той тактично ликвидира политиката.»
«Но със старите методи», процежда едноръкият.
«Простете, забравих да Ви представя», казва депутатът Невзоров и
сочи едноръкия: «Моят приятел и парламентарен асистент Владимир
Кумарин. Малко прилича на Гогол, не намирате ли?»
Владимир Кумарин не прилича нито на Гогол нито на парламентарен
асистент. Докато бодигардовете му се разсейват под колоните в стил
сецесион, Кумарин ни подава останалата си ръка, с която стиска
като с менгеме. По негови думи той е загубил дясната си ръка «в
борбата с престъпния свят». Може и така да се каже...
В
миналото Кумарин се е наричал Барсуков и според петербургски
граждани е некоронованият цар на подземния свят. Човек, който не
търпи никого до себе си. Бившият шеф на полицията
генерал-полковник Анатоли Пониделко произнесъл веднъж на глас
това, което мнозина само шепнат: Кумарин е шефът на «престъпната
Тамбовска групировка». Това заявление не се е отразило добре на
генерала, който е изпратен преждевременно в пенсия.
Тамбовците, наречени така по името на родния град на Кумарин не
разбират от шеги. Те решават, кой може да се издигне в Санкт
Петербург и кой не. Според руския вътрешен министър Борис Гризлов,
над сто фирми в града са под техен контрол. Журналисти в северната
столица казват, че няма политик в Петербург, който да не е свързан
с тамбовците.
Възходът на Борис Кумарин започва в края на осемдесетте с улична
търговия с хлебчета, карамфили, избелели дънки и бейзболни кепета.
Той допълва, че има и висше образование по компютърно инженерство,
което успява неотдавна да завърши след 24 годишно следване с
дипломна работа, чиято тема за съжаление в момента не може да си
спомни.
По
съветско време уличната търговия дава възможности за бързо
издигане чрез контактите с чужденци и като следствие от това и с
КГБ. След края на Съветския съюз от средите на уличните търговци и
от офицерите на КГБ съвместно израстват мощните структури на
охранителния бизнес, който се впива като пиявица в снагата на
милионния град с разцъфваща икономика.
Схемата на охранителния бизнес се състои в това, че фирмата на
охранителя гарантира на дадено предприятие, че ще го защитава от
намесата на други охранители или «силови структури». За това пък
тя получава солиден дял от
оборота на предприятието.
«Нямаше власт, нямаше ред, пълен бардак, така че трябваше да
предприемем нещо», казва Кумарин, припомняйки си деветдесетте
години. Той изглежда съвсем спокоен.Не прилича на човек, който се
бои, че скоро може да му бъде потърсена отговорност като на шеф
на престъпна групировка. Личи си, че е горд от ролята си на
достопочтен предприемач и пазител на реда сред посткомунистическия
хаос.
Ако Санкт Петербург като град е доказателството, че компасът на
Русия сочи към Европа, то Кумарин като личност и метод е
антитезата на този процес. Голямата камбана, която той е дарил
неотдавна на Казанската катедрала носи сега името Владимир.
Кумарин казва, че познава разбира се днешния президент на Русия
още от петербургските години. Това било всичко. Според разкритията
на германското Федерално следствено управление, попадналата
наскоро под подозрение в пране на пари фирма
SPAG,
в чийто консултантски съвет в течение на 7 години е заседавал
Путин, е действала преди всичко в интерес на Кумарин. Той казва,
че не знае нищо по този въпрос.
Среди близки до тайните служби в Санкт Петербург разказват, че
неотдавна Кремъл дискретно е замолил Кумарин, да се погрижи в
интерес на страната, по време на тържествата да няма трупове с
огнестрелни рани.
«Предстои абсурден спектакъл», подигравателно казва депутатът
Невзоров в Гранд Хотел Европа: «Празнична седмица на шизофренията:
полковникът от КГБ Путин провежда тържествата на европейска
Русия.»
Роман Зепов не говори за пари.
Зепов отминава с мълчание въпроса. колко струва един човешки живот
в Санкт Петербург. Той предпочита да говори за успехите си. Казва,
че успешно провежда 90 процента от своите поръчки.
Шефът на охранителната фирма «Балтик–Ескорт» Зепов е канара човек
с къса подстрижка и сурови маниери. Той управлява империята си от
тинестия заден двор на бивш младежки театър на улица Фонтанка.
Зепов крещи, жонглира с мобифони и командва струпаните в офиса му
бодигардове. В коридора са закачени портретите на най-известните
му клиенти: Анатоли Собчак, Борис Березовски и Путин – слабичък и
незабележим в белия си анцуг. Зепов е бил неговата сянка, когато
той все още е само заместник кмет на Санкт Петербург.
Зепов мълчи когато го питат за методите, с които разрешава своите
поръчки. Мълчи и за днешните си отношения с държавния глава.
Единственото указание за продължаващите симпатии е закачената в
елегантна рамка покана за тържеството по встъпване в длъжност на
президента на 7 май 2000 г. Зепов е единственият поканен от своя
бранш.
Зепов е един от големите в този бизнес. «И Капиш бе при мен»,
казва той, «три месеца преди смъртта си. Но не можа да се реши да
работи с нас. Ако го беше направил, можеше да е жив и здрав и до
днес.»
Директорът на Балтийската финансово индустриална група (БФИГ)
Павел Капиш загива на 26 юли 1999 г. в бронираната си лимузина
след попадение от гранатомет. Наследникът му, здравеняк на 35
години, почива малко по-късно, уж от сърце. Роднините му са
поръчали втора аутопсия.
БФИГ е имала позиции в бензиновия бизнес и засяга интересите на
ПТК, локален лидер в бранша, зад който стои Кумарин, «Едноръкия
бандит», както го наричат в Санкт Петербург. Бизнесът със суров
петрол и обработката му е основното полесражение при
приватизацията на постсъветска Русия. На тази сцена се разиграват
разпределителните битки на живот и смърт. В списъка на
изрешетените с куршуми през последните години известни граждани на
северната столица преобладават имената на политици и нефтени
магнати.
През август 1997 г. жертва става ключовата фигура в приватизацията
Михаил Маневич. След него е ред на либералната депутатка от Думата
Галина Старовойтова. За пет месеца следват още четири убийства.
Никой в града не вярва в естествената смърт и на бившия главен
кмет Анатолий Собчак.
Ако Санкт Петербург наистина ще служи за доказателство, че пътят
на Русия води към Европа, то самият факт, че досега не е осъден
нито някой от убийците, а камо ли някой от поръчителите,
потвърждава противната теза.
Междувременно сферите на влияние в Санкт Петербург са вече
разпределени, новият елит е формиран. Броят на убийствата бавно
спада. Една от последните жертви е Кирил Садчиков, пак човек от
нефтения бизнес. Той е убит в ресторанта «Шогун» недалеч от Невски
проспект. За бившия бодигард на Путин Роман Зепов това е лоша
новина – ресторант «Шогун» е под негова охрана.
Който иска да разбере, защо
Петербург е такъв какъвто е, защо не възниква гражданско общество
в този тъй проникнат от култура град, трябва да се върне в мислите
си няколко години назад, казва художникът и политик Юли Рибаков:
«Грехопадението бе през 1991 г.»
До
днес е трудно да си представим, казва Рибаков, как стана така, че
посред драматичните промени в обществото, току що завърналият се
от чуждестранна мисия в ГДР «стар кагебист» Путин, се осмели да
стане заместник кмет на Санкт Петербург. И което е още по лошо, че
«тогава само едно малко интелектуално малцинство» се възмущаваше
от този факт.
Рибаков е един от демократите от самото начало и е буквално роден
дисидент – роден е в концлагера, където баща му е затворен, за
писане на вражески стихове. Самят Юли Рибаков няма по-добра съдба.
За разпространение на позиви и за притежаване на самиздатски копия
на Солженицин е осъден на 6 години лагерен режим. Преживява като
дървосекач в Сибир и дочаква освобождението. През съветските
години е художник, а през 1993 г. става депутат в първата свободно
избрана държавна Дума.
Рибаков е представител на другия Санкт Петербург, на тази част от
него, която вярва, че спомените за миналото са източник на сила,
но са и завет, да не се допусне интелектуалната и естетическа
разруха на града да стане необратима под стария девиз от сталиново
време: «От бароко до барака».
Рибаков разказва за заплахи със смърт, които получава поради това,
че се застъпва за свободата на словото, както и за неуспешни
покушения. Рибаков обаче продължавада се бори със забравата. Той
успява да докара скала от Соловецките острови и да я постави на
петербургския Троицки площад, пред стария работен кабинет на
Ленин, като гравира в памет на политическите затворници в СССР две
изречения: «На жертвите на комунистическия терор» и «На
затворниците на ГУЛАГ».
Ирония на историята е, че допреди няколко седмици в съседната
сграда бе резиденцията на наместника на Путин в Санкт Петербург
Виктор Черкесов. Същият о.з. генерал от КГБ Виктор Черкесов,
който преди края на Съветския Съюз възнамерява да затвори
непокорния Рибаков по обвинение в шпионаж. Черкесов е добре
известен като гонител на дисидентите, чийто жертви по
петербургските квартири и до днес си спомнят за страшния лагер
Перм – 36.
«Когато един чекист стане президент, той повлича след себе си и
други чекисти», казва Рибаков и смята, че в това няма нищо
чудно. Но него го подтиска апатията на гражданите. «Хората мислят
само за оцеляването си, а някои дори си спомнят с носталгия за
времето на Сталин.»
Когато в Санкт Петербург настъпи големият ден,
на
сутринта на 31 май и когато в «малката родина на големия вожд»
завършат всички приготовления, около Невски проспект ще стане
съвсем тихо.
Въоръжените органи и тайните господари на града, «Едноръкия
бандит», «Дядя Слава», «Чеснок» или «Олег пазара» ще се разпоредят
да няма никакви произшествия.
Сцената ще е готова за безгрижни културни удоволствия. |
