22-05-2003

Мотиви към внесения от ПС на ОДС вот на недоверие към министър-председателя Симеон Сакскобургготски

Съгласно чл.105 от Конституцията на Република България Министерският съвет осъществява вътрешната политика на страната. Министър-председателят носи политическа и морална отговорност за действията на правителството.

Преди повече от две години, на 6 април 2001 година, той направи пред българския народ категорична заявка за нова стопанска и социална политика, за рязко повишаване на жизнения стандарт, за промяна на политическата система и за налагане на някакви нови морални норми.

Днес, две години по-късно, ние поставяме въпроса за ясна равносметка, но не от гледна точка на очевидно неизпълнените обещания. Важният въпрос е защо през този период страната ни отстъпи силно назад от завоюваните с огромна обществена енергия позиции, както по отношение на икономическото развитие и перспективи, така и в нравствено – политически аспект.

Най-видимият резултат от досегашното управление начело със Симеон Сакскобургготски е разрухата на държавността, незапомнената институционална криза, пълното подчинение на държавата на организираната престъпност.

През този период Обединените демократични сили многократно предупреждаваха за систематичните грешки и провали на правителството във вътрешната политика. Да си спомним най-важните от тях:

1. Декларираното продължение на икономическите реформи и ускоряването на приватизацията не се състоя. Вече две години в България няма приватизация в реалния сектор. Широко рекламираните големи приватизационни сделки на “Булгартабак” и БТК претърпяха пълен провал. Ясно е, че политическият интерес и политическата отговорност в приватизацията са изместени от скрити за обществото корпоративно-користни интереси. Състоянието на бизнес средата е плачевно. Налице е драстичен спад на преките чуждестранни инвестиции. Равнището е сравнимо с управлението на Жан Виденов. Беше блокирана напълно структурната реформа.

Скандалите в битката между министрите за разпределяне на предприсъединителните фондове забави с повече от година възможността от използването на стотици милиони евро, безвъзмездно отпуснати от Европейския съюз.

Управленската немощ и безотговорността в областта на енергетиката водят до значителни загуби за страната.

2. Беше компрометирана и провалена здравната реформа. Хаосът в лекарствената политика доведе до трайни негативни последици както за българските граждани, така и за българската фармацевтична индустрия.
Не се състоя обещаното незабавно и несимволично увеличение на доходите и пенсиите.

3. Провали се политиката на местното самоуправление. Общините и кметовете са в мъртва хватка. Децентрализацията беше заменена с по-голяма централизация. Общинските бюджети бяха орязани под санитарния минимум. Общинското здравеопазване изпадна в колапс.

4. Продължава драстичното нарушаване на гражданските права и сигурността на гражданите.

Налице е незапомнена по своите размери и дързост престъпност. Ежедневно се извършват брутални убийства, взривове, грабежи и други тежки, криминални престъпления. Безвластието отвори незапомнена кървава страница от живота ни, която всява страх и несигурност у хората.

Стана постоянна практика специалните разузнавателни средства да се използват незаконно от управляващите за разчистване на политически, икономически и лични сметки.

Провежданата политика на противопоставяне на съдебната власт и институциите доведе до провал на необходимото продължаване на съдебната реформа.

Противоконституционното и корупционното законотворчество се превърнаха в стил на управлението.

5. Отличните стартови позиции на правителството в аграрния сектор не му попречиха да инкасира сериозно отстъпление. Настъпи пълен хаос в цялостната аграрна политика и политиката на преструктуриране на системата на горите.
6. Напълно се провали реформата в държавната служба и административните услуги.

7. Няма и помен от широко прокламираната данъчна революция, която щеше да стимулира бизнеса и да облекчи населението. Вместо характерното за последните три – четири години намаляване на данъците, в Бюджет 2003 г. е заложено увеличение на данъчната тежест. Тази година 1 млрд. лв. в повече ще излязат от джобовете на данъкоплатеца и ще влязат в държавния бюджет. В пълен разрез с предизборните си заявления, управляващите отхвърлиха предложеното семейно подоходно облагане. Запазиха увеличените от тях самите непоносимо високи патентни данъци. Чрез рязко увеличение на акцизи и въвеждане на нови такси оскъпяват горивата – бензин, газьол, пропан-бутан. Данъчните облекчения, доколкото изобщо ги има са под условия – много и трудно изпълними – такива, че да направят почти невъзможно ползването на стимулите.

8. Липсва ясна политика в образованието и науката. Налице е хаос в организацията на матурите и издаването на учебници и учебни помагала. Съществува отстъпление от политиката на европеизация на българското образование. Проявява се пълно пренебрежение към проблемите и нуждите на научно-образователната общност. Министърът на културата се превърна в олицетворение на смехотворното и безотговорното отношение на управляващите към българската култура.

Обещаният преди две години “нов морал” от Симеон Сакскобргготски беше заместен от постоянни скандали, връзки с престъпния свят, разбита държавност, наглост и високомерие.

Парламентарният съюз на Обединените демократични сили многократно призоваваше към поемане на политическа отговорност за провалите от отделните министри и членове на политическия кабинет. Непредприемайки нищо Министър-председателят носи цялата отговорност и вина за провала на вътрешната политика в управлението на страната.

Продължаването на това управление е вредно и опасно за България, респективно за всеки български гражданин. Ето защо Парламентарният съюз на Обединените демократични сили внасяме вот на недоверие към Министър-председателя Симеон Сакскобургготски.