18-05-2003

Достатъчно зряло ли е българското общество, за да води конструктивен диалог за политическата ситуация в България? Колко хора разбраха смисъла на думите на Иван Костов, когато той се извини в “Шоуто на Слави” за това, че е държал корумпирани хора на ръководни длъжности в ръководството на СДС?

Това са само два от въпросите, които трябва да си зададат хора като Едвин Сугарев и Явор Дачков, когато критикуват, може би с основание, ръководството на СДС. Защото да критикуваш добронамерено е хубаво, особено когато има причини за това. Но целта на подобни критики не е толкова да се изтъкват слабостите в партията (или в нейното управлението), колкото да се постигне някакъв положителен резултат, да настъпи положителна промяна.

Ето защо критиците на СДС трябва да са наясно в какво общество живеем. Когато комунистите начело с Жан Виденов съсипаха държавата в края на 1996 , те дори не се извиниха за стореното. Само пет години по-късно Георги Първанов, който по онова време беше заместник на Жан Виденов в БСП, се представи за герой, защото заедно с покойния Николай Добрев са върнали мандата за съставяне на правителство и са предотвратили гражданска война. За награда народът го избра за президент. А народът никога не греши, нали? Ето това беше стратегията на БСП – столетницата просто си замълча, спотаи се и зачака по-добри времена. Няма извинения, няма критики, няма призиви от рода “дайте, другари, да си признаем къде сбъркахме”. И ако днес има предсрочни парламентарни избори, на власт ще дойде същата тази партия, която само преди шест години докара мнозинството от българите до просешка тояга.

Какво точно каза Иван Костов на хората в “Шоуто на Слави”? И разбра ли го някой? Изглежда отговорът на последния въпрос е “не”. Защото никой не разбра смисъла на неговите думи. А той е съвсем простичък – единственият шанс за България, т.е. за нейните изстрадали граждани, за по-добър живот е тя да стане член на Европейския съюз и НАТО. Не защото там парите растат по дърветата или защото животът ще бъде по-лек. Членството в ЕС и НАТО е единственият ни шанс, защото то ще донесе в България ред и законност. И Иван Костов прозря истината – българското общество не е дозряло само да завърши т. нар. “преход”, а и много хора във и извън България с много пари не искат преходът да приключва. Те винаги ще “помагат” на българите да се лутат в един омагьосан кръг – БСП се проваля, на власт идва СДС, но също “се проваля”, после ДПС става балансьор в поредния парламент и т. н. и т. н. Затова Иван Костов вложи цялата си енергия във външната политика. Но за да стане България част от евроатлантическите структури, трябва време и парламентарно мнозинство, което целенасочено да работи в тази посока. За да запази властта си, Иван Костов очевидно е трябвало да прави компромиси. А нали някой беше казал, че политиката е изкуството да правиш компромиси.

В контекста на казаното до тук острите публични критики срещу СДС, както когато беше на власт, така и днес, са не само безполезни, но дори вредни. Вредни са не защото не са верни (някои от тях), а защото постигат обратния ефект, защото наливат вода в мелницата на политическите му противници и най-вече защото обществото не чува цялата истина, а само онази част, която иска или която му “помагат” да чуе и прочете. Всички знаем колко корумпирано беше правителството на СДС. Но ако е вярно, че въпросните управляващи са се провалили с гръм и трясък и са се ояли до пръсване, какво да кажем за онези преди тях и най-вече за тези, които ни управляват днес?!

Крайно време е преходът да приключи. Аз съм млад човек и все още искам да живея в България. Но не в тази България, в която всеки ден треперя дали ще имам пари, за да си купя насъщния, и дали аз или бъдещите ми деца няма да станем жертва на някой престъпник с много пари и политическа власт. Защото никой и нищо не може да върне децата, загинали пред “Индиго”, и никой и нищо не може да изтрие спомените от зимата на 1996–1997. За съжаление има само една партия, която е в състояние да сложи край на нашите лутания, и макар ръководството й да не е идеално, поне е доказало, че иска и че знае как да го направи. За съжаление, защото има нещо вярно в твърдението на г-н Дачков за “негативния вот”. Но също така е вярно, че “всичко минава и това ще мине”. Въпросът е колко още трябва да чакаме.