16-05-2003

...

- Много ме разтревожихте, мистър Хамилтън – коза той, - нарушихте спокойствието на Китай.

- Какво искаш да кажеш, Ли?

- Почти ми се струва, че аз съм ви разказал всичко това. По всяка вероятност само съм го съчинил в ума си и ми се е щяло да го споделя с вас. Но тъй или иначе, историята е забавна.

- Искам да я чуя – каза Самуел и погледна към Адам. – Ти не искаш ли, Адам? Или отново ще се гмурнеш в своя приоблачен вир?

- Тъкмо това си мислех – отвърна Адам. – Смешно, обзело ме е някакво вълнение.

- Чудесно – каза Самуел, - може би нищо по-добро не може да се случи на един човек. Да чуем какво ще ни разкажеш, Ли.

Китаецът посегна към врата си и се усмихна.

- Недоумявам как ще свикна с липсата на опашката. Изглежда, ми е вършила работа повече, отколкото съм предполагал. Да, историята. Нали съм ви казвал, мистър Хамилтън, че ставам все по китаец? Хрумвало ли ви е някога, че сте по ирландец?

- Идва и заминава – рече Самуел.

- Помните ли как ни прочетохте шестнайсетте стиха от четвърта глава на Битието и какъв спор водихме?

- Как да не помня, нищо че беше много отдавна.

- Близо десет години – уточни Ли. – Този разказ така дълбоко ми влезе в главата, че го проучих дума по дума. И колкото повече мисля за него, толкова по-бездънен ми се вижда. Тогаз сравних преводите, с които разполагаме. Бяха удивително близки. Едно място обаче ме смути. Във версията на Крал Джеймс се казва, че когато Йехова попитал Каин защо е разгневен, питал го с думите: “Нямаше ли да те приемат, ако беше постъпил добре? Но ако не си постъпили добре, грях ще легне на твоя праг и ще иска да вървиш по волята му, но ти трябва да го победиш.” Порази ме именно това “ти трябва”, защото е като обещание, че Каин ще надвие греха.

Самуел кимна:

- Но децата му не го изпълняват докрай.

Ли отпи от кафето си.

- Тогава взех Американската стандартна Библия. Там беше съвсем ново. Пасажът е различен. Казва се “Победи го!” Разликата е значителна. Това вече не  е обещание, а заповед. И взех тогава да разсъждавам. Каква ли е била първоначалната дума в най-първия текст, та са били направени два съвсем различни превода?

Самуел опря длани на масата, наведе се и в очите му светна старото младо огънче.

- Ли – рече той, - не ми казвай сега, че си учил староеврейски!

- Ще ви кажа – отвърна Ли. – Тя е дълга и широка. Ще пийнете ли по капка китайска ракия!

- Онази, дето има вкус на царски гнили ябълки ли?

- Да. С нея говоря по- добре.

- А може би аз слушам по-добре – рече Самуел. Когато Ли изчезна към кухнята, той попита: - Адам, знаел ли си за тези неща?

- Не – призна си Адам. – Не ми е казвал. Или не съм го слушал.

Ли се върна с камениновата си бутилка и три порцеланови чашки, толкова тънкостенни и нежни, че светлината сияеше през тях. Като наливаше почти черната течност, Ли каза:

- Да пием по китайски. Направена е с много пелин. Питие и половина, ако пийнеш достатъчно, има същото въздействие като абсента.

Самуел опъна една глътка.

- Искам да знам защо ти е толкова интересно.

- Защото ми се стори, че човекът, който е могъл да съчини тази велика история, ще да е знаел съвършено точно какво е искал да каже, тъй че да няма никаква двусмислица.

- Казваш “човекът”. Следователно не смяташ, че става дума за една божествена книга, написана с мастиления пръст на Господа?

- Мисля, че мозъкът, който е могъл да измисли това, е бил мозък удивително божествен. И в Китай сме имали няколко подобни глави.

- Просто исках да знам – рече Самуел, - в края на краищата ти не си презвитерианец, така ли?

-  Нали ви казах, че ставам все по китаец? Но да продължа. Отидох в Сан Франциско, където е седалището на нашето фамилно сдружение. Не сте ли чували? Нашите по-големи семейства имат центрове, където може да отиде всеки член, да даде или да получи помощ. Родът Ли е много голям, сам се е погрижил за себе си.

- Чувал съм – каза Самуел.

- Сигурно за китайци със секири, които водят Тонгови войни заради заробени момичета?

- Нещо подобно.

- В действителност е малко по-друго – продължи Ли. – Отидох там, тъй като в нашия род е имало немалко древни високопочтени благородници, които са били големи учени. По-точно - мислители. Човек може години наред да си блъска ума само над едно изречение от учения, когото вие наричате Конфуций. Реших, че там ще има специалисти по езиците, които да ми обяснят.  Това са изтънчени старчета. Следобед изпушват по две лули опиум, което ги отморява и освежава мисълта им, а сетне цяла нощ будуват с прекрасно прочистени глави. Няма според мен друг народ, който така добре да използва опиума. – Ли накваси език с черната напитка. – Аз почтително поставих своя въпрос на един от тези мъдреци, прочетох му текста и споделих какво съм разбрал. На другата нощ ме чакаха четирима, поканиха ме да вляза и разисквахме цялата нощ. – Ли се засмя. – Сигурно е смешно – каза той, - знам, че другиму надали бих посмял да го кажа. Представете си четирима престарели господа, като най-младият е вече над деветдесетте, които изучават староеврейски! Повикаха един начетен равин и се заеха да учат, сякаш са деца. Граматика, упражнения, думи, прости изречения. Да можехте да видите как се пише на иврит с четка и с китайски туш! Това, че се пише от дясно на ляво, не ги смути, както би смутил вас, понеже ние пишем от горе на долу. Ах, как искаха всичко да изпипат! И стигнаха до зародиша на нещата.

- А ти? – попита Самуел.

- Следвах ги, слисан от красотата на гордите им чисти умове. Заобичах си расата и за пръв път ми се дощя да съм истински китаец. Срещах се с тях на всеки две седмици, а тук, в стаята си, изпълних сума страници. Купих всички познати речници на иврит. Но старците все ме изпреварваха. Не се мина много и надминаха дори равина! Накрая той си доведе един колега. Е, да можехте, мистър Хамилтън, да присъствате на тези нощни спорове и дискусии! Въпросите, разчепкването им и тази чудесна промисъл... тази красива промисъл! Като минаха две години, почувствахме, че вече сме в състояние да се заемем с тия ваши шестнайсет стиха от четвърта глава на Битието. Моите старейшини сметнаха също като мен, че думите “ти трябва” и “победи го” са много съществени. И ето в какво се състоеше златното зрънце, до което се добрахме след цялото ровене: “Ти можеш”, “Ти можеш да надвиеш греха”. Старейшините се усмихваха и кимаха, разбирайки, че тези години са били добре оползотворени. Вън от всичко, това ги измъкна от техните китайски черупки и в момента изучават старогръцки.

- Фантастично! – продума Самуел. – Постарах се да внимавам, но изглежда, нещо пропуснах. Защо са толкова съществени тези думи?

Пълнейки крехките чашки, ръката на Ли потрепера. Изпи своята на един дъх.

- Не разбирате ли? – извика той. – Американският стандартен превод нарежда на хората да надвият греха, а за грях можем да приемем и невежеството. Джеймсовият превод с думите “ти трябва” обещава, че хората на всяка цена ще победят греха. Но староеврейската дума, думата “тимшел”, тоест “ти можеш”, вече предлага избор. Може би това е най-важната дума на света. Тя означава, че пътят е открит и отново възлага всичко на човека. Защото “ти можеш” е равносилно на “ти не можеш”. Не разбирате ли?

- Да, да, разбирам. Ти не вярваш, че става дума за божествен закон. Защо смяташ, че е толкова важно?

- Ето защо! – рече Ли. – Откога исках да ви кажа. Дори предвиждах какво ще ме питате и се подготвих добре. Съществено е всяко писано слово, което е повлияло на мисленето и на живото на безброй хора. Съществуват милиони в различни секти и църкви които приемат заповедта “Победи го!” и поставят тежестта върху подчинението. Милиони повече са ония, които чувстват предопределението в “ти трябва”. Нищо, каквото и да правят, не може да отмени онова, което ще стане. Но “ти можеш”! Ехе, това прави човека голям, приравнява го с боговете, защото в слабостта си, в своята низост и с убийството на брата си той пак притежава великия избор. Той може да си избере път, да го извърви в борба и да победи. – В гласа на Ли ехтеше триумфален напев.

- Вярваш ли в това, Ли? – попита Адам.

- Да, вярвам. Вярвам. Много е лесно от леност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: “Нищо не можах да сторя, така било писано.” Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек. Котката няма избор, пчелата е длъжна да прави мед. В това няма нищо свято. Знаете ли, тия старци, които неусетно се носеха към смъртта, сега са много любопитни да умрат.

- Искаш да кажеш, че тези китайци са повярвали в Стария завет? – попита Адам.

- Тези старци вярват на истинските истории, още като ги чуят и познават какви са. Те са тълкуватели на истината. Знаят, че шестнайсетте стиха представляват една история на човечеството от всяка епоха, от всяка култура или раса. Те не вярват, че човек може да напише петнайсет стиха и три четвърти истини и същевременно да излъже с един глагол. Конфуций съветва хората как трябва да живеят, за да мине животът им добре и ползотворно. Но тук, тук имаме стълба, по която можем да се изкачим до звездите. – Очите на Ли искряха. – И не можем никога да я изгубим, тя откъсва нозете ни от слабостта, от страха и от леността.

- Не ми е понятно как си могъл да въртиш кухня, да възпитаваш децата, за мен да се грижиш и пак да се занимаваш с такива неща – каза Адам.

- И аз не разбирам – рече Ли. – Но след пладне и аз като старейшините, ни повече, ни по-малко, изпушвам своите две лули. Тук няма никаква теология. Лишен съм от всякаква набожност. Но заобичах това блестящо сечиво, човешката душа. Във вселената тя е нещо прекрасно и неповторимо. Вечно нападана, но никога неунищожавана, защото “ти можеш”.