|
Българските спецслужби трябва спешно да бъдат реформирани и
американският президент да докладва до 1 януари 2004 пред Сената
за резултата. Това изискване на Сенатската комисия по
разузнаването е част от решението за ратификация на българската
кандидатура за членство в НАТО. В разузнаването ни трябва да бъдат
привлечени професионалисти с прозападна ориентация, трябва да се
прекъсне обвързаността с руските тайни служби и да се повиши
ефективността на противодействието срещу техните операции в
страната, включително и срещу дезинформационните кампании,
организирани и провеждани от тях.
Без да
направим всичко това, ще видим НАТО през крив макарон. Същността и
срокът за осъществяване на реформата са ясно посочени.
Сенат на САЩ
Сенатска комисия по разузнаването
Вашингтон, окръг
Колумбия, 7 май 2003
Изразяваме пред Сената задоволството си от тези части в
резолюцията за ратификация , които спомагат за запазването на
американската система от разузнавателни принципи.
Условие (3) се състои от две части. Раздел (А) изисква не по-късно
от 1 януари 2004 президентът да внесе в Комисиите по разузнаването
в Конгреса и в Сената доклад за прогреса на бъдещите страни-членки
в работата им по сигурността и посрещането на условията за
членство в НАТО. Смятаме, че този доклад е много важен.
Пригодността за членство в НАТО е функция не само на адекватни
общи процедури по сигурността, но и също така на възможността за
ефикасен граждански и политически контрол върху дейността на
националните специални служби.
Раздел
(Б) изисква президентът да докладва на комисиите по разузнаването
до 1 януари 2004 за надеждността в защитата на източниците и
средствата за разузнаване в бъдещите страни-членки.
Този доклад ще посочи най-актуалните процедури и
изисквания, приложени от страните с цел защита на източниците и
средствата на разузнаване. Да се предвиди и оценка за това как
общите процедури и изисквания за защита на източниците и методите
на разузнаване в тези страни се съпоставят със същите процедури и
изисквания в другите страни-членки на НАТО.
Както
вече отбеляза Специалната комисия на Сената по разузнаването,
трябва да се вземат предвид множество фактори при оценката на това
доколко са благонадеждни бъдещите страни-членки при защитата на
източниците и методите на НАТО, а именно:
·
Постигнатото в демократичните реформи със специален фокус върху
правителствения и законодателен контрол над службите и дейностите
по разузнаването;
·
Реформираността на цивилните
и военните разузнавателни служби, включително способността
на службите да наемат и ангажират квалифицирани прозападно
ориентирани офицери, както и
еволюцията на политическата и обществена подкрепа за тези служби;
·
Обвързаността с руските разузнавателни цели, насочени против тези
страни, включително всякакви дезинформационни кампании, целящи да
спънат, забавят или попречат на тяхната интеграция със Запада.
Не
е ясно в каква степен са изпълнени препоръките на
Специалната комисия на Сената по разузнаването от 1998, където са
посочени критични индикатори за благонадеждност, като например
ефективността на контраразузнаването и противопоставянето на
руските опити за влияние върху политиката на страните-членки.
Накратко, въпросите, които си задаваха сенаторите през 1998,
остават без окончателен отговор, въпреки че атмосферата за
продължителна и позитивна промяна е страхотно подобрена. Ще
очакваме доклада на Администрацията за тези индикатори.
Пат
РОБЪРТС,
председател
Джон
Д. РОКФЕЛЕР ІV,
заместник-председател
(С
незначителни съкращения)
Преведе Павел Константинов |
