27-12-2003

Българско национално радио, програма "Хоризонт", "Преди всички",

Водеща Мариета Фидосиева: Лидерът на СДС Надежда Михайлова представя днес (б. р. - 8 май) първата си публицистична книга. Тя носи заглавието "Десният проект на България в началото на ХХт век" и е сбор от нейни изказвания, както и политически изследвания и анализи, специално подготвени за студенти от Софийския университет. Сега казвам добър ден на Надежда Михайлова.

Надежда Михайлова: Добър ден.

Като учебник ли ще служи тази книга?

Не. Много претенциозно е да наречем тази книга учебник, но като филолог през всичките тези години, които съпътстваха и моята политическа кариера, си дадох сметка, че от уважение към думите има смисъл да се оставя писмен знак за всичко онова, което сме твърдели за всички позиции, за жизнената си философия, защото много често хората виждат и с право ни критикуват, че редица политици променят възгледите си конюнктурно. И в този смисъл, когато ги сложиш на лист хартия, когато ги събереш в едно издание, ти винаги можеш да се връщаш към тях и да си сверяваш часовника.

Да призная честно, обръщах на всеки един от материалите да видя отзад дали пише кога и къде е написано и казано, защото звучи всичко, като че днес е писано.

Трябва да ви кажа съвсем откровено, "Дневник", един столичен всекидневник, е препечатвал със съкращение една от статиите. Аз самата, когато я прочетох, си помислих - колко е актуална тази статия, която аз съм писала преди месеци, което показва, че още има много неща, които ни предстоят като предизвикателства да направим и същевременно за мен беше важно да си дам сметка, че не съм изневерила на онова, което мисля, на онова, в което съм вложила части от живота си, и да се убедя, че това е пътят, по който съм поела, и че трябва да го следвам неизменно.

Лошото е, че неща, писани преди две години, да речем, също звучат толкова актуално. Не знам за една България, която би трябвало поне според нас, младите, по-бързо да се развива, дали това е добре?

Вероятно от гледна точка на един човешки живот не е добре, разбира се, защото на всеки един от нас му се иска всяка година да носи по нещо ново и по-добро в живота му. Това показва само колко трудно и колко е изстрадан пътят на демократичното развитие на една страна, не само на България. Всяко хубаво нещо в живота се постига с много усилия, вероятно и с много жертви, защото пътят винаги има своята цена и така неусетно минаваме през много препятствия, през много премеждия. Но когато човек знае кой е пътят, и когато го следва с постоянство, смятам, че в крайна сметка усилията му ще бъдат възнаградени.

Да, да не губи пътеката. Това, което ме впечатли, е, че на няколко места в няколко от изказванията или лекциите, как да ги нарека, не знам, се повтаря, че основната заплаха за българското общество днес е ерозията на доверие към институциите и демократичната политическа система. Фактът, че българите приписват неуспеха на определена партия и политика, не толкова колкото на неуспеха на демокрацията, казахте го, направи ми впечатление и вчера в парламента, това ли е, което наистина най-много ви плаши?

Определено това е може би едно от нещата, които считам, че са най-голяма заплаха за демокрацията и за всичко онова, в което хората вградиха живота си, усилията си през последните 12 години. Защото, когато едно общество започне да се съмнява в ефективността на демократичните механизми, на демократичните институции, когато смята, че демокрацията не може да защити принципите, интересите им, правата им, тогава склонността към носталгични настроения, дори да не отида и по-далеч, опитът за ревизия по пътя - мечтата за силна ръка, за много по-авторитарни управления, действително започва да чука на вратата. И това е много голям риск за една страна, която иска да се развива демократично, която е тръгнала да изгражда един нов тип общество. В този смисъл аз считам, че задължение на политиците, на обществениците и на журналистите е да предпазват обществото и хората от подобно изкушение. Ние не можем да се сърдим на хората, че, не виждайки резултати от усилията, те търсят и други опции. Но хората, които се занимаваме с политика или с обществена работа, трябва да проявим достатъчно отговорност и, както вие казахте, вчера това беше една от причините, поради които аз направих изказването си в парламента, че една опозиция... разбира се, никой не очаква да бъде... под някаква форма да подкрепя правителството, но онова, което за нас е изключително важно, е да не загубим доверие в държавата си, в институциите и в способността на демокрацията да защитава правата ни.

Сега, ако се опитаме да направим малко дисекция, все пак усещането за политически договорки и задкулисни игри няма как да не остава у хората. Ето един нагледен пример - БТК. Вчера това единодушие в надзорния съвет, където има представители на всички политически сили, няма как да не изглежда странно.

Вижте, аз обаче бих искала да направя един друг прочит. Разбира се, че може да се коментира и по този начин. Но все пак в този орган не бива да забравяме, че всеки един от участниците в този орган носи своята персонална отговорност пред закона. Тоест всеки един от тях независимо от партийната си принадлежност преди всичко е там, за да спазва законите на страната. И струва ми се, че това единодушие в решението е по-скоро част от защитата на една... на законността и на институционалните рамки на държавата. Защото никой не може да очаква, че СДС, БСП, ДПС и НДСВ ще бъдат толкова способни да направят договорки, че да могат да постигнат такова единодушие. Единственото единодушие може да бъде по отношение на риска от нарушаване на законите.

Добре, а сега няколко години по-късно ще ви прочета една мисъл, която ме впечатли и ми е интересно дали е ревизирана във вашето мислене - "Българското общество... това е като обяснение защо СДС загуби изборите, в този контекст - "Българското общество се умори от трудностите на прехода, оттегли подкрепата си от традиционните партии". Още ли смятате, че наистина българският народ се е уморил от прехода и затова СДС загуби?

Причините, разбира се, са комплексни. Но струва ми се, че една от най-сериозните от тях, това е невъзможността ние да защитим достатъчно убедително и с достатъчно ясни аргументи пътя, който вървим. Защото резултатите не могат да дойдат в рамките на един месец, на една година, ако щете, на един мандат. За мен най-важното през тези години е да сме убедени, че пътят,който сме поели, е правилният, а не постоянно да лакътушим по него. И когато аз говоря за традиционните партии, си давам сметка, че през тези години наистина традиционните партии причиниха много разочарование на хората и може би затова и те дадоха отрицателен вот на последните избори именно на традиционните партии. Същевременно обаче партиите, които може би не са в очите на хората най-добрият начин, по който се управлява една държава, са все пак структури, в които има повече или по-малко ясно разписани права и отговорности.

Добре, а говоренето в момента, извинявайте, че ви прекъсвам, говоренето в момента за корупция отново, за престъпност не ви ли напомня за времето, в което СДС управляваше? Бяха същите течения, вървяха подводни.

Напомня ми дотолкова, доколкото очевидно държавата и обществото не съумя да изработи механизми, пак повтарям, които да гарантират ясно отговорностите на политиците и на обществениците и същевременно да защити правата на гражданското общество. В този смисъл за мен това е доказателство за това, че контролните механизми в държавата все още не са достатъчно ефективни или на места дори отсъстват, защото в крайна сметка всички демократични общества се управляват от политически сили, които са ту в управлението, ту в опозицията. Нещо много важно, което струва ми се, че заслужава да бъде казано тук - че размиването на политическите различия е един от също най-големите рискове за демокрацията. На практика това е предпоставката за много страшни, ако си спомняме дори в новата европейска история, явления около войните. Така че съществуването на политически различия между различните политически партии дава възможност за ефективна политическа конкуренция, с което ние взаимно се контролираме, различните политически сили. Присъствието на всички, както имаше... си спомняме, че Симеон Сакскобургготски дойде на власт с идеята всички партии да влязат във властта. Това е много опасна идея, защото, когато всички влезем във властта, тогава само народът остава в опозиция.

Да, има и нещо друго, което не знам дали е задължение на обществото или на политиците, но със сигурност не успяхме да направим, е да изхвърлим задкулисните играчи, които от толкова години дърпат конците. Сега друго искам да ви попитам, защо в началото на тази книга, която главно е посветена на темата "НАТО, ЕС, пътя и тази ваша кауза", публикувате вместо предисловие или, как да го нарека, "признание" е озаглавено, своето изказване от 13-ата конференция на СДС, която беше много емоционална. Сега ще прочета само редове за слушателите, коитоне си спомнят може би всичко. "Вчера чух да говорят срещу клиентелизма хора, които през всичките тези години не пожелаха да му се противопоставят. Чух да говорят за отговорност хора, които са заставали срещу СДС, за смелост хора, които никога нищо не са се преборили." Много е емоционално, става дума за обвиненията към вас, за това, че подкрепата за вас е сделка. Защо това е в предисловие на книгата?

Това предисловие е обърнато, бих казала, и към мен самата, икъм моите колеги в политическата сила. Ако щете, това за мен беше и жизнената ми философия и продължава да бъде това, което претенциозно мога да нарека жизнено кредо. Тоест моят живот за тези 12 години винаги е бил на сцената. Аз нямам нужда да казвам в какво вярвам, какво не бих предала или от какви принципи не бих отстъпила. Тоест винаги съм считала, че много по-важни са делата, отколкото заклинанията и думите. И може би публикуването на това мое изказване на националната конференция е един знак към всички хора, които ще се опитат по някакъв начин да поставят под съмнение принципи, философия и жизнен път, които наистина са доказани с дела.

В предизборен контекст искате да кажете за атаките, които и днес се чуват, и препоръките към вас?

Да, разбира се, защото, пак казвам, в крайна сметка един човек стои на обществената сцена преди всичко с делата си, разбира се, и с думите си, но преди всичко с делата си, защото думите някак си се изпразниха от съдържание през последните години. Много хора в името на демокрацията направиха много безобразия, много хора с извинението за защита на националните интереси прегазиха националните интереси. Така че струва ми се, че до голяма степен отдръпването на общественото доверие от политиците в България се дължи на огромното разминаване между думите и делата им.

Понеже всички тези дни ви питат за Едвин Сугарев и това, което той препоръчва на СДС, аз искам да ви попитам друго. Не знам дали успяхте да видите, днес Кирил Маричков има голямо интервю в "24 часа", където той казва, че на СДС му трябва лидер и концепция. Той казва, че щом СДС е в слаба форма, лидерът има вина. Вашият отговор?

Аз приемам и винаги съм приемала всякакви критики и упреци. Дала съм си сметка още в началото, когато поех този път, че няма да е лесно и че няма да мога да удовлетворя всичките очаквания и всичките мнения на хората, които подкрепят и обичат демокрацията. Но за мен, както и за множество вероятно от хората, които са поели по подобен път, е много важно да защитя доверието на хората, които ме избраха, да мога да изпълня онова, което заявих и обещах на националната конференция, т.е. човек преди всичко, за да бъде във вътрешно равновесие, трябва да не отстъпи от принципите си. Аз казах и още нещо - че винаги съм смятала, че човек трябва да бъде той самият, т.е. да не се опитва да подражава или да не допусне да го сложат в чужди дрехи. Аз смятам, че на националната конференция хората в залата избраха Надежда Михайлова за лидер на СДС такава, каквато я оцениха за тези 12 години, а не я избраха, за да я превърнат в човек или в личност, която тя никога не е била, няма и да бъде.

Ще успеете ли, като се каже СДС, да не се пита кой от СДС, този ли, този ли? Тези хиляди групички, които сега изглежда, че съществуват там...

Знаете ли, вероятно всяка политическа сила има и различни мнения, и различни интереси. За съжаление, бих казала, защото хората много биха искали да видят тези политически формирования единни. Но може би това, което СДС в по-голяма степен дава публичност на тези свои дебати, тъй като е и много по-демократична партия примерно, отколкото БСП, която далеч се съмнявам, че няма свои вътрешни проблеми или вътрешни дебати. Но както виждате, те не намират публичност и по страниците на вестниците.

Да не се сравнявате, че ако тръгнете да се сравнявате с НДСВ, съвсем ще стане страшно. Понеже имаме две минути до новините...

Аз обаче, извинявайте, искам само още нещо да кажа - че проблемите в една партия или вътрешният дебат в една партия, която е в опозиция, са проблеми на самата партия. Но проблемите на партия, която е във властта, стават проблеми на държавата, така че...

Това е много лошо. Накрая в новинарски стил да ни кажете за какво си говорихте със Софиянски?

О, аз се срещам не само с него, аз се срещам с всички лидери на партии.

На последната среща.

На последната среща аз го поканих да дойде и на откриването на моята книга тази вечер, така че не сме имали някакъв политически разговор.

Ще работите ли заедно?

Ще работим дотолкова, доколкото ние сме политически конкуренти, да не кажа политически противници, на местните избори, тъй като вие знаете, че СДС ще издигне свой кандидат в град София и се надяваме, че ние ще спечелим кметската позиция в София.

Тоест оставате такива. Благодаря ви много за това интервю и успех на книгата.

Благодаря и аз.