|
Подкрепени от танкове, американските войски иззеха милиони папки с
документи на иракската държавна сигурност от групи граждани, които
търсеха изчелите в затворите на Садам свои близки.
Американските офицери казват, че операцията се провежда, за да не
бъдат документите унищожени от бившите правителствени чиновници,
които биха желали унищожаването на уликите. Документите ще бъдат
преведени от арабски, изучени и върнати на временното иракско
правителство, щом то започне да работи.
Но
това, че американците взеха последните от четирите милиона
документа, събрани след падането на Багдад на 9 април, разгневи
много членове на Комитета за освобождение на затворниците и много
иракчани, които всеки ден идват в малкия двор и четат списъците на
затворниците. В тълпата, която се хвърли да види документите преди
да бъдат отнесени, се разнесоха гневни викове и ридания.
Иззетите днес папки в мнозинството си са взети от мародери от
домовете на високопоставени функционери на управляващата партия
БААС, събрани са от местните жители и са предадени на
американските военни и на иракски активисти, които помагат в
търсенето на легиони безследно изчезнали. Това е част от архивите
на правителството, овладяно от подозрителност, което педантично си
е водило записки.
Американските военни се опитват, доколкото е възможно, да съберат
заедно тези документи за превод и анализ от американското
разузнаване. Събрани заедно, документите могат да станат
свидетелство за престъпленията, извършени от партията БААС през
последните четиридесет години и надежда Ирак да получи точен отчет
за миналото си.
Членовете на Комитета, мечтали години наред да видят тези архиви,
ще имат ограничен достъп до материалите, но те казват, че
американците им пречат да търсят истината. “За нас те са свещени”
– казва отговарящият за архивите член на комитета Адел Хади Мархун,
наблюдавайки отнасянето на папките. “Ние ги намерихме. Искаме ние
да ги съхраняваме.”
Този
спор е характерен за все по-трудните отношения между окупационните
сили и населението в контекста на войната, която много иракчани
приветстваха като край на 30-годишното управление на Садам Хюсейн.
Интересите на американското разузнаване и надеждата на
иракчанитеда научат всичко за миналото се сблъскаха не само във
връзка с архивите, но и за достъпа до символите на миналия
държавен терор.
Разногласия за това, на кого принадлежи иракската история,
усложняват ситуацията в момент, когато американците се опитват да
обединят религиозните и етнически групи около временно
правителство. Въпросът е как иракчаните ще могат да накажат
отговорните за годините на държавни репресии и на кого ще бъде
позволено да хвърли светлина върху тези престъпления.
Иракчаните се безпокоят, че като изземат документите и не ги
допускат до обекти на садамовата държавна сигурност американците
ги лишават от възможността да подготвят съдебното преследване
срещу членове на партията БААС за техните престъпления. Много
иракчани искат да знаят имената на информаторите сега, в този
момент – плашещ, макар и необходим процес на пречистване.
Но иракчаните се
страхуват, че вместо това със събраните доказателства САЩ ще
организират международен съд за военни престъпления срещу Садам и
неговите сътрудници.
Вълнуваща сцена се разигра днес в Комитета за
освобождение на затворниците, който е разположен в къща край
Тигър, някога принадлежала на шефа на Републиканската гвардия.
Американските войници отнесоха последните папки, някои от които и
досега стоят в заключените метални кутии, в които са престояли
десетилетия.
“Съществуваше истинска опасност и сега бих искал да се знае, че
документите са в ръцете на американските войски”
–
заяви подполковник Сандерсън, командир на 269-а
работна група от 3-а пехотна дивизия, който нарече документите
“собственост на коалицията”. “Всичко, което е тук, ние ще върнем
на иракския народ.”
Когато
американските войски навлизаха в предградията на Багдад, местните
жители нахлули в изоставения щаб на Пето управление, което е част
от иракската Държавна сигурност, в Кадхимия – квартал на средната
класа. Членовете на комитета казват, че тогава са освободили
стотици затворници, някои от тях жени, остригани до голо.
Американците взели под охрана сградата веднага щом си пробили път
до Кадхимия и не позволяват на иракчаните да продължат търсенето
на затворници, които според местните хора са все още там. Това
място е оказвало силно въздействие върху всички, които са живели в
неговата сянка и те вярват в “градските легенди”, както Сандерсън
ги нарича.
Една
стара жена, която хвърляла хляб в две вентилационни шахти близо до
комплекса след като синът й изчезнал, казва на американците, че е
чувала години наред стонове от тези шахти. Един рибар съобщи на
американските офицери, че е виждал под повърхността на Тигър
прозорец, в който надничали затворници. Заради общественото
желание Сандерсън е изпращал инженери, водопроводчици и дори
водолаз от “тюлените”, но нищо не било открито.
“Вярваме, че ще намерим нашите затворници под земята” – казва
Фирас Хашим, учител от Хавза, старинната семинария в Наджаф, която
е за иракските шиити върховната религиозна власт. “Ние живеем тук,
познаваме хората, които работеха там.”
В
дните преди падането на Багдад и преди да избягат иракските
функционери преместили документите от сградите на Държавна
сигурност в частни домове. Документите, важни за разузнаването и
за историята, скоро след идването на американците започнаха да се
появяват и Сандерсън трябвало да изпраща камиони за прибирането им
от десетки и десетки домове.
Когато
чул, че документи са попаднали и в Комитета за освобождение на
затворниците, той отишъл там и заявил, че папките трябва да му
бъдат предадени. Изземването им започнало през нощта и по думите
на Сандерсън е било ускорено след получаването на разузнавателни
сведения за готвено нападение от бивши членове на БААС над слабо
охраняваната сграда.
Преместването завърши днес при охраната на един танк “Ейбрамс” на
многолюдната улица. Сандерсън заяви, че 5% от документите, видени
до момента, съдържат важна за разузнаването информация. Основната
част съдържала информация за опитите на Садам да шпионира
членовете на собствената си партия.
Във
всяка папка има малки черно-бели снимки: мустакат студент, за
когото се смята, че през 1963 е бил комунист, заподозрян армейски
лейтенант през 1968. Децата на затворниците вероятно ще се
възползват от документите, за да си върнат имуществото, загубено в
резултат на арестите на техните родители.
Постигнато е съгласие 20 членове на комитета да работят с
оригиналните документи и да правят копия. Сандерсън им достави
копирна техника, макар да няма още електричество в сградата, и ще
заплаща на всеки от тях по 3 долара на ден, за да систематизират
архива, който сега е на купчини в няколко стаи.
Но
членовете на комитета, много от които се надяват да разберат нещо
за близките си от документите, се страхуват за сигурността си в
тази сграда.
Днес
19 бивши иракски полицаи положиха клетва като представители на
създаващата се нова местна полиция. Те преминаха двудневен курс, в
който ги запознаха с американската декларация за правата,
“Армейските ценности” и етични правила. Главната им задача ще бъде
охраната на кръстовища и мостове, за да освободят американските
сили за друга работа по сигурността. Те също ще имат скоро достъп
до архивите, което плаши членовете на комитета заради миналото на
тези хора.
“Трябваше да бъда дипломатичен и настойчив с двете страни” – казва
Сандерсън. “Но опитах да им кажа, че рано или късно ще трябва да
започнат да си имат доверие.”
Превод
Борислав Скочев |
