|
|
| В разказа си за събитията около
раждането на Спасителя, евангелист Матей отнася думите на
пророк Осия, казани някога за връщането на евреите от Египет,
към историята от първите години в живота на нашия Господ.
Изобщо в богословието, още от древността, животът на Израил, на
старозаветното общество от вярващи, се сочи като предобраз на
това, което предстои да се случи в Новия Израил -
християнската църква. Мойсей извежда евреите от страната на
робството, родилият се Месия ще изведе вярващите в Него от
страната на друго едно робство, по-страшно от политическото и
икономическото поробване, ще ги изведе от духовното робство,
защото от всички победи, които човек може да има в своя живот,
последната и най-голяма победа е тая над духовното обсебване,
в което злото се стреми да ни въвлече.
Апостол Павел предупреждава, че светът лежи в
зло. Който не разбира това, естествено е потенциална жертва.
Когато става дума за будност, Библията ни казва, че всяко
невнимание може да ни направи не само жертва, но и съюзник на
злото. Неотдавна в историята, един политик нарече една държава
"Империя на злото". Той искаше, както често |
 |
хората
правим, да локализира, да постави на едно място извора на злините
в света, но всъщност така ли беше? Само в тази държава ли, само в
този народ ли злото имаше своята власт? Не е ли наивно да даваме
лице на нещо, което няма образ, нито място, и присъствието му в
този свят е повсеместно? То не идва от обществените отношения и
политически системи, а по-скоро ги поражда. После те само го
репродуцират, така, че съдниците на злото живеят в същите тия
системи и са зависими от него.
Древната змия, изкусителка на прародителката Ева, има много образи
първо в нас и после около самите нас. Понякога и благочестивият и
добродетелен човек може да се окаже проводник на зло. Злото няма
етикет, за да го разпознаем лесно. На шишетата в аптеката на
живота, в които злото се крие, не пише "отрова", а най-вече
безобидни и привлекателни неща, от които нямаме причина да се
страхуваме.
|
 |
Тържественото време на Христовото рождество отмина много бързо.
Песента на ангелите, поклонението на овчарите и мъдреците бяха
само кратък епизод от всичко, което щеше да последва. Ирод Велики
беше първият с когото злото си послужи. Страхът за трона от някакъв
неизвестен, но вече явен претендент, беше достатъчен. Ирод пожела
Детето да загине и за да бъде сигурен, трябваше да загинат и всички
деца с Него във Витлеем и околностите му. Колко бяха децата -
няколко десетки или няколко стотин - Евангелието не уточнява, но
борбата на злото срещу Месията беше вече започнала. В това време,
предупредено, семейството с малкия Иисус отпътува за Египет.
Преданията и легендите за това бягство са много, но Евангелистите
мълчат. Те отделят същественото от несъщественото в събитията с
оглед по далечната им цел. Те търсят да видят посланията
за бъдещето.
Никой не
си отива от този свят преди да изпълни отредената му мисия.
"Всеки", казва един коментатор на нашия текст, "който върви по
Божията воля, е безсмъртен, докато делото му не бъде извършено."
Въпреки усилията и жестоката настървеност на Ирод да премахне
Иисус като вероятен претендент на трона, Иисус остана и след
смъртта на царя семейството му се завърна от Египет, както пише
св. Матей. От предпазливост се засели вместо във Витлеем в
Назарет, откъдето беше Майка Му Мария. Свети Матей отбелязва, че
от името на града Назарет идва и прозвището, което Господ има сред
съвременниците Си "Назорей".
Самият
град Назарет бил едно незначително място в Галилея и прозвището
"Назорей", което получавали неговите жители, също било знак за
незначителност, за маловажност. Естествен подход на злото е, като
не успее да премахне, да унищожи нещо добро, да търси начин да го
омаловажи и унижи. Нали такова е отношението към добрите хора
изобщо. Наричат ги "слаби", "страхливи", "безполезни за себе си",
"неуспели", "малки", искат да ги подминат, омаловажат и забравят.
В евангелието, обаче за тях четем и разбираме съвсем друго - че те
са синове на небето, че те са повикани да са свободни и
да носят свобода на други, че презрението, с което се отнасят
към тях е част от тяхната слава. И днес със сигурност можем да
кажем, че и между нас има такива, повикани да бъдат синове, а не
роби.
Новогодишна проповед на свещ. Л. Попов
- - -
* Проповед,
изнесена във варненския храм "Св. Анастасий" в навечерието на
Рождество Христово 2003 |
