|
|
|
Различните хора ще използват този израз различно. Песимистите
- за да кажат с въздишка, че изпращат още една година от
живота си, оптимистите - че посрещат още една година. Въпрос
на позиция и начин на мислене. Всички обаче ще се съгласим, че
изпращането на старата и посрещането на новата година бележи
някаква граница в живота ни. Граница, която напомня за
неговата крайност, за някакъв предел. Ако него го нямаше, може
би не щяхме да търсим с такава точност да броим земните си
дни, да измисляме все по-перфектни календари, да делим
минутите на секунди и прочее.
За
древните времето е било нещо относително, броили са дните от
залез до залез или от изгрев до изгрев. Не са бързали, знаели
са посоката. Сега хората бързат, без дори винаги да си дават
сметка за посоката, която води само към едно място – към края.
С такова желание много от нас искат да употребят времето за
какви ли не неща, а често пропускат същественото. В книга
Еклесиаст, глава трета, ни се казва, че това бързане е
безсмислено, че за съществените неща има време определено:
"Време да се родиш и време да умреш". Както и че във
|
 |
времето
между тия две определящи събития в живота ни има време за труд, за
обич, за омраза, за градене и пилеене. Еклесиаст също казва, че
Господ е направил тъй, че всяко нещо да бъде хубаво във своето си
време. Библията говори също така за времето и като за определен
час на някого да извърши нещо. Тук вече става дума не толкова за
абстрактната непрекъснатост на потока на времето, в който сме
поставени, колкото за вложеното от Бога съдържание в дадени
моменти от историята изобщо и на нашия живот в частност.
|
 |
Много
хора живеят в безвремие, във време, в което нищо не се случва, и
тогава какво ли означава за тях изразът още една година, в която
няма нищо, което да е значимо, да се брои смислено? Иисус Христос
започва служението Си с думите: "Времето се изпълни" (Марк 1:15),
което означава настъпване на осъзнатото, на определеното време, на
времето за изпълняване на целта. Това е важното, когато говорим за
времето. Броените години на живота ни, за които четем в Псалмите,
имат смисъл, когато ги осъзнаем като нашето време, в което трябва
да постигнем назначената ни от Твореца цел. За това е и молитвата:
Господи, научи ме така да броя дните си, та да
придобия мъдро сърце!
Рождественска проповед на свещ. Л. Попов
- - -
* Неделна
проповед, прочетена във варненския храм "Св. Анастасий" в
навечерието на Рождество Христово 2002 |
