|
|
Вчера Гражданският комитет "14 декември" призова
ръководството на СДС на публична дискусия. Това стана на
пресконференция в БТА. Встъпителното експозе на националния
координатор Едвин Сугарев ще можете да прочетете в "Още.инфо"
утре. Днес ви предлагаме останалото, което се изговори на срещата
с журналистите.
Михаил Константинов:
Уважаеми дами и господа, биха могли да настъпят известни събития,
чрез които това, което става в страната в момента, да се промени
радикално, защото нещатао просто не може да продължават така. Има
много начини за промяна и най-добрият е това да стане
конституционно и законосъобразно. Аз сега ще ви предложа един
начин това да стане. Изхождам от предпоставките, че първо, ни е
нужна нова конституция или такива радикални промени в
конституцията, които на практика да я направят нова. Това следва и
от последното решение на конституционния съд, които рязко ограничи
възможностите на едно обикновено Народно събрание да променя
каквото и да било в тази конституция. Най-малкото от изискванията,
които ще постави и поставя към нас ЕС, е съществени промени в
конституцията. Според Конституционния съд, това може да го направи
само Велико Народно събрание. Е, ясно, трябва да има Велико
Народно събрание - за създаване на нова конституция или за
съществени промени в сегашната. От друга страна, трябва да има
предсрочни парламентарни избори по понятни причини и е ясно, че
двете събития трябва да се съчетаят. Не може да има две народни
събрания, действащи едновременно на територията на Република
България. В този смисъл предсрочните избори ще бъдат и избори за
Велико Народно събрание. Кога могат да се произведат те? Аксиома в
изборната теория и практика е, че не е добре, а даже е много
вредно да се произвеждат по едно и също време национални местни и
национални парламентарни избори. Каквато идея от време на време се
промъква в пресата и нещо, което беше осъществено 1991. Значи пак
повтарям, много е вредно да се произвеждат едновременно такива
избори. Мотивациите са крайно различни при гласуване за
парламентарни избори или за Велико Народно събрание и при
гласуване на местни избори. Ако ние не искаме да настъпи едно
пълно объркване в тази област и да провалим и двата избора трябва
да ги разделим. Съгласно изискванията на действащата конституция,
от момента, когато обикновеното Народно събрание вземе решение за
произвеждане на избори за Велико такова, тече тримесечен срок.
Нека предположим, че в най-добрият случай сегашното Народно
събрание, това е хипотеза, реши да свика Велико Народно събрание в
рамките на близките два месеца. Добавете още три месеца, които са
изисквани от конституцията за назначаване на дата за тези избори и
ще стигнете отново да месец ноември, когато по закон са местните
избори, а ние вече се съгласихме, че не можем да произвеждаме
двата вида избори едновременно. Да се правят веднага след
местните, в зимни условия, национални парламентарни избори, също
не изглежда разумно. И остава единствената алтернатива, която ние
виждаме. Това са избори за Велико Народно събрание през пролетта
на 2004. Това се налага от времевите рамки, които сега действащата
конституция налага. Тук могат да се кажат редица възражения срещу
това нещо като например: “Как ще се справяме с присъединяването си
към НАТО и ЕС при действащо Велико, а не обикновено Народно
събрание?”. Това не е чак такъв проблем. Знаете, че Великото
Народно събрание при необходимост и в съответствие с действащата
конституция може да изпълнява функциите и на Обикновено Народно
събрание. Ние смятаме освен това, това е една нова идея, която в
момента се лансира, че едно от първите неща, които трябва да реши
бъдещото Велико Народно събрание, е вече да няма Велики Народни
събрания. В момента действащата конституция предвижда
изключително консервативен механизъм за нейното променяне. Тя така
е направена, че да не може да се променя. Сам по себе си
консерватизмът не е нещо лошо, но чак такъв консерватизъм, чак
толкова фиксирана конституция очевидно не е подходяща в момента.
Значи ние трябва да премахнем институцията на Великото Народно
събрание и конституционните промени от този момент нататък да се
правят само с някакъв вид квалифицирано мнозинство от обикновени
народни събрания. Както е впрочем по цял свят. Никъде хората не си
сменят конституцията, като свикват специални парламенти от по 400
души. И наистина, каква е разликата дали ще заседават 240 или 400
души? И 4000 души да вземете в народното събрание, то няма да
стане много кой знае колко по-представително. В този смисъл в
новата конституция не трябва да има такъв механизъм за Велико
Народно събрание. Повтарям, нашето становище е най-добре да има
нова конституция. Няма смисъл да кърпим сегашната.
При
добро желание, което аз лично не виждам, бихме могли през пролетта
на 2004 година да направим една решителна крачка – първо, към
интегрирането ни в европейските структури чрез промени в
конституцията и второ, удовлетворявайки исканията и потребностите
на самото общество от предсрочни парламентарни избори. Дотолкова,
доколкото всички трябва да сме убедени, че така повече не може.
Може ли върховният касационен съд на Република България за
притежаване и производство на 660 кг. амфетамин да присъди
оправдателна присъда с мотива, че е за лична употреба? Нарочно
припомням този случай, всички го знаете, разбира се. В резултат на
което единственото следствие от това безобразие е, че съдийката е
пенсионирана и то защото е навършила възраст за пенсиониране, не
за друго, и сега тя съди държавата да я върнат на работа. Повтарям
съдийката, която в своите мотиви каза, че някакво лице ще ползва
лично 660 килограма амфетамин. На вас оставям да пресметнете колко
хиляди години ще трябват на лицето, ако то консумира сутрин, обед
и вечер тоя амфетамин за лична употреба. Може ли една оставка на
висш полицай да тресе държавата десет дена и това да се счита за
нормално? В една западна държава ако един процент от хората знаят
кой им е висшият полицай - пак добре. В нашата държава оставката
или по-скоро играта на оставки напред-назад клати цялата държава.
Това не може така да продължава. Благодаря ви за вниманието.
Въпрос: Какъв процент от членовете на СДС поддържат вашите идеи и
вашите тези?
Едвин Сугарев:
Не сме правили специално проучване, разбира се. Можем да съдим за
това само индиректно - само въз основа на примерно участието в
различни форуми и в писмата, които получаваме, от хората, които
идват да се срещнат с нас. Според нас една голяма част от хората в
СДС се тревожат от сегашното състояние на партията и тази тревога
според нас е основателна. За да се премахнат всички съмнения, за
да се стигне до позитивни решения, трябва да се проведе публичен
дебат. Това между впрочем би стимулирало активността на самата
партия. Искам да обърна внимание, че в момента, в който определени
хора изразиха критично мнение за СДС, се стигна до консолидиране и
предприемане на някакви по-решителни стъпки, примерно заявяване на
това, че СДС ще иска вот на недоверие на правителството за
цялостната му икономическа политика. Така че остенът действа и
смятам, че действа в позитивна посока.
Въпрос: Как точно го виждате напускането на парламента, пак
палаткови лагери, градове на истината или...?
Едвин Сугарев:
Напускането на парламента винаги е било крайна мярка – впрочем,
използвана от всички политически сили до този момент, както от
СДС, така и от ДПС, така и от БСП. Така че това именно се случва,
когато една партия решава че от нейното участие в парламента няма
смисъл. Според нас, това е начинът СДС да индикира, че е нещо
различно от тези, които доведоха до това наистина безобразно
управление и да се разграничи от него.
Въпрос: Г-н Сугарев, споменахте, че СДС като че ли се е примирило
със сегашното управление и не се готви да вземе властта. Казахте,
че това би могло да е заради някакви партийни интереси. Можете ли
да изясните тази мисъл?
През цялото време отправяте критики към върхушката
в СДС и въпреки че казахте, че не искате промени в ръководството,
не се концентрирате върху това, но те не са ли неизбежни според
вашите разсъждения?
Едвин Сугарев:
Всъщност, смесвате две мои изказвания по различни поводи. Аз
зададох този въпрос като открит и той стои като открит за много от
членовете на СДС. Действително има и такава теория, аз лично съм я
чувал. Много по-добре било БСП бързо да дойде на власт, тогава
нещата щели да станат ясни. Знаем как да се борим с БСП, ще се
възроди двупартийната система и някакси ще се справим с тази
ситуация, със сегашната – уви, не можем да се справим.
Що се
отнася до второто, до това дали е необходима персонална смяна в
СДС, не съм аз човекът, който може да прецени това. Аз просто
казвам, че в този момент няма достатъчно ясни политически послания
и няма достатъчно категорични лидерски реакции. Като казвам за
лидерските реакции, аз ще ви цитирам нашумелият преди няколко
седмици случай с Панайот Денев. При което се установи, той сам си
го каза, че този човек е участвал в обществения съвет на
телевизията на Манджуков. И нямаше абсолютно никаква реакция от
страна на ръководството на СДС и нейния лидер. Просто според мене
в подобен тип ситуации единствената възможност е моментално да му
се посочи вратата и лидерът да направи специално изявление по
въпроса. Криенето на главата в пясъка в такива ситуации е
контрапродуктивно. Подобни примери могат да се посочат в много
аспекти. Аз ще ви дам примера със случая, в който поставих въпроса
СДС да гласува декларация, с която настоява за оставката на
главния прокурор. Имам право на това като член на националния
съвет. Казах, че именно в това си качество държа предложението ми
да бъде подложено на гласуване. Това казване беше отминато като
несъществуващо. Така че недейте да ми говорите, че е редно първо
да казвам нещата в НИС – уви, в НИС не всяко казване се чува.
Въпрос: Г-н Сугарев вие изказахте една теза, която е нова за вашия
клуб - за това че има вероятности и възможности за обединението на
дясното пространство в София и че спечелването на изборите в София
е изключително важно. Можете ли да кажете нещо повече, как точно
го виждате реално да се случи това? И вторият ми въпрос е:
единствено революционизирането на СДС ли е начинът, по който
партията да бъде възродена и да спечели изборите?
Едвин Сугарев:
На първия ви въпрос. Това вече съм го казвал: начинът, по който
можеше да се стигне до единна дясна кандидатура в София, беше СДС
да приеме офертата на Софиянски за предварителни избори. При
настоящите структури, които има СДС, почти със сигурност щеше да
бъде спечелена битката. Що се отнася до други възможности, разбира
се можеше да се седне и на преговори и да бъде убеден Софиянски да
не се кандидатира, можеше да се мисли за някакви общи действия за
в бъдеще, но всичко това така или иначе се провали. Искам изрично
да подчертая, че слуховете, че аз подкрепям Софиянски са крайно
неверни. Напротив, аз смятам, че той няма потенциал да спечели
изборите в София и това е един от опасните моменти в предизборната
ситуация. Но също така се питам какво ще стане, ако на втори тур
се окаже, че на първите две места са комунистическият кандидат и
самият Софиянски? Тогава преливане на гласове от СДС към
евентуалната единствена дясна кандидатура просто ще бъде
невъзможно и това ще означава да се поднесе София на тепсия на
БСП. Що се отнася до други възможности за коалиране, то аз не
виждам такива, откровено казано. Софиянски лично и неговата партия
са единственият реален политически субект, все пак. Имат някакви
си там 3% рейтинг хора като Бакърджиев, Бонев... Мисля, че просто
няма смисъл да се говори. Те първо не съществуват в електоралното
пространство, второ от морална гледна точка това би било
недопустимо.
Михаил Константинов:
Понеже заговорихте за изборите в София, които са очевидно
емблематични по отношение на предстоящите местни избори, аз
смятам, че вече беше нанесена една много тежка щета, резултатът от
която ще видим сега през октомври. Тя се състои в това, че за
съжаление вероятно десният кандидат няма да спечели на първи тур
поради очакваното разцепление на дясното. Спечелването на изборите
в София на първи тур има огромно морално и политическо влияние за
втория тур навсякъде в страната. Една победа в София и Пловдив на
първи тур просто преобръща втория тур в провинцията. За съжаление
ние видяхме какво се случва при обратната ситуация. След 1995,
когато госпожа Инджова беше подкрепена от Народен съюз, тя успя да
отцепи 48 000 гласа. Господин Софиянски не спечели на първи тур и
това имаше неприятни последствия за втория тур навсякъде в
страната. Ние се изправяме пред подобна ситуация. С двама десни
кандидати практически се лишаваме от възможността да спечелим на
първи тур изборите в София. Аз лично съм малко оптимист, смятам,
че на втори тур ще има десен победител, но това така или иначе ще
ни коства няколко големи общини на втори тур. Така че ето, вижте:
щетата вече е станала от това, че не се тръгна с обединено дясно.
Слава Богу, това беше избегнато в някои други общини, но за
най-важната, емблематичната община, която е половин България, това
за съжаление не стана.
Въпрос: Ако ръководство на СДС и на парламентарната група не се
вслуша в вашия призив за напускане на парламента, какво ще направи
“14 декември”? И вторият ми въпрос е: Дайте пример за жълта преса,
за представители на жълта преса и на не жълта преса! И какви
доказателства имате, че в предизборната кампания “24 часа” ще
работи за Софиянски, а “Труд” - за комунистическия кандидат?
Едвин Сугарев:
На първия въпрос е още рано да ви отговоря. В момента, в който
нашите предложения бъдат отхвърлени, ние разбира се ще седнем и ще
обмислим ситуацията и ще помислим какво бихме могли да направим
сами. Между впрочем, много се говори за това, че в обществото няма
енергия. Аз ще ви припомня едно интервю на Иван Кръстев, дадено
наскоро, в което се казваше, че единственият фактор за оцеляването
на сегашното правителство е липсата на гневно мнозинство, което да
го помете. Ние не сме толкова убедени, че няма гневно мнозинство.
Ако се обяви един протестен митинг-шествие с искане за оставка на
сегашното правителство или ако се организира един комитет за
изпращането на НВ Симеон ІІ обратно за Мадрид, не е съвсем ясно
какво ще стане.
Що се
отнася до жълтата преса, за мен поне вестници като “Труд” и
“Монитор” са типични жълти вестници. Може много да се говори по
този повод и да се правят анализи, но мисля, че не е тук мястото и
времето за тях.
Що се
отнася до това за кого ще работи “Труд” и и за кого – “24 часа”,
моите изводи са на базата на публикациите в тези два вестника и на
базата на традицията, която тези вестници имат. Искам да напомня,
че в един момент тези вестници работеха за издигането на кандидата
на БСП именно за кмет на София. И то робатеха много силно и много
пропагандно. Спомняте си случая когато БСП издигна за кмет шефа на
Първа частна банка. От тогава и до сега има една стратегическа
еволюция в “Труд” и “24 часа”. Докато “Труд” е ориентиран по-скоро
на ляво, “24 часа” се опитва да пази някаква центристка позиция.
Затова предполагам, че на Софиянски ще бъде отделено повече място
и повече акценти именно в "24 часа".
|
