|
Роден
е
през 1923 във Фюрт край Нюрнберг. Емигрира в САЩ през 1938.
Завръща се в Германия като американски войник през Втората
световна война. Завършва и преподава в Харвард. Съветник на Кенеди
и Никсън, от 1973-1977
-
външен министър. Нобелова награда за мир
(1973
).
В момента има консултантско дружество за международни компании.
Интервю на Валтрауд Казерер
Философът Юрген Хабермас написа неотдавна, че след превантивния си
удар срещу Ирак САЩ са загубили своя нормативен авторитет в
света. Съгласен ли сте с него?
Дълбоко уважавам Юрген Хабермас. Но неговата критика не отчита
един факт определящ облика на времето, в което живеем: замяната на
международната система създадена още с Вестфалския мирен договор с
нова система, която едва сега се оформя. Принципите на Вестфалския
мир се основаваха на суверенитета на държавите и дефинираха
нарушаването на международни граници от организирани формирования
като агресия. Но 11 септември роди едно ново предизвикателство,
след като външната политика се приватизира от страна на
неправителствени групировки, които са подкрепяни тайно или пряко
от традиционни държави. При това разпространяването на оръжията за
масово поразяване ни заплашва с глобално унищожение.
Но къде е тук връзката с Ирак?
Тези, които вземат политическите решения у нас, смятат, че
нелегалното прехвърляне на оръжия за масово поразяване има връзка
с темата за тероризма в региона, откъдето възникнаха атентатите на
11 септември. Рационално се присъединявам към това становище.
Това са все проблеми, които по определен начин изискват
превантивни решения, тъй като не е възможно да се изчаква
конкретния акт на агресия.
Имате предвид и превантивно нападение ли?
Само в такъв смисъл, че заплахата трябва да бъде ликвидирана още
преди тя да се осъществи. Но не мога да се съглася с това, една
отделна нация сама в дългосрочен план да дефинира вида на
заплахата и силата на превантивната мярка. Ето защо е необходимо
Америка, нашите съюзници както и други страни да започнат дискусия
за това, кои ще са принципите, според които дадени превантивни
мерки са оправдани и приемливи. В случая с Ирак ставаше дума за
кризисна ситуация с дълга предистория, която изискваше възможно
спешно решение.
Може ли изобщо да се постигне мир с военни средства?
Зависи от това, какво влагате в понятието мир. Идеята за мир без
конфликти е философска конструкция, която никога не се е
осъществявала реално в историята. Но след наполеоновите войни в
продължение на 100 години отсъстват по-големи войни. Дали войната
може да реши всички проблеми? Не. Но в случая с Ирак не затова
ставаше дума.
Правилно ли беше, че САЩ започнаха войната срещу Ирак без мандат
на ООН?
Повечето кризи на судената война –Берлинската например – бяха
преодоляни без мандат на ООН. Само две войни от Втората световна
война насам имаха мандат на Съвета за сигурност, при това единият
се получи случайно, поради бойкот на Съветския съюз.
Доказателства за аргументите, които според Вас легитимират войната
като че ли няма. Досега не са открити оръжия за масово
проразяване, а и връзките с Ал Каида са доста мъгляви.
Говорил съм с хора от специалните служби на САЩ и Великобритания
както и с експерти от бивши американски правителства. Никой не
поставя под съмнение, че в Ирак има оръжия за масово проразяване.
Не съм чул за доказателство, което би опровергало информациите
довели до решението на президента, и на основание на които през
1998 г. и президент Клинтън беше пред започване на военни
действия.
Смятате ли, че е правилно САЩ да изпращат свои инспектори по
въоръженията в Ирак?
След война, която се е водила заради притежаването на оръжия за
масово проразяване, е неизбежно САЩ да търсят сега тези оръжия.
Такъв вид въпроси инсинуират, че Америка върши нещо морално
осъдително.
А какво ще стане, ако и американските инспектори не открият нищо?
Ако не открият нищо, ще трябва да се анализира, какви грешки са
допуснати. Но аз не вярвам,че ще се стигне до това. Във всеки
случай, нека не поставяме под съмнение добронамереността на хората
вземащи решения. Мнозина считат, че трябва да се използват
инспектори на ООН, но какъв смисъл би имало това?
Сега те биха могли да получават без проблеми информация от иракски
учени.
Това могат да сторят и американските екипи. Инспекторите на ООН
трябваше да проверяват, дали Садам Хюсеин притежава забранени
видове оръжия. Каква функция биха имали те сега, когато него вече
го няма? Много Ви моля да ми обясните, защо се ангажираме с тези
интелектуални упражнения, които не могат да имат друг резултат,
освен да утвърдят един вид морално разделение между държавите.
ащото и другите страни бихи искали да бъдат изслушани.
Има по-добри начини да накараш другите да те чуят и някои страни
ги намират. Германия и Франция заемат особена позиция.
А Русия?
Не
Ви ли се струва и на Вас, че имаме една доста странна комбинация:
Германия, Франция и Русия и то шест месеца след разширяването на
НАТО? Опитите да се използва това като дълготрайно оръжие насочено
срещу Америка са обречени обаче на неуспех.
САЩ победиха във войната с Ирак. Но ще спечелят ли мира?
Мирът е относително понятие. Със сигурност ще има подобрение в
сравнение с положението при Садам, но нещата са много сложни и
щеше със сигурност да е по-лесно ако трансатлантическите отношения
бяха по-добри.
На кого би трябвало да се възложи преходното правителство, а и
следващото правителство? На американски администратори, на
Челеби...?
Който и да се заеме, той трябва да покаже, че може да спечели
доверието на гражданите. Лидерът на ИНК Челеби е един от
кандидатите. Но аз мисля, че политическият елит ще кристализира
едва след като тръгне политическият процес. През 1945 г. бях като
американски окупационен войник в Германия, но не бях и чувал за
Аденауер. Името на Аденауер тогава въобще не бе споменавано в
контекста на бъдещ правителствен шеф.
А каква роля би трябвало да играят Обединените нации при
съставянето на правителството?
По
една ирония това ще зависи до голяма част от начина, по който се
развиват нашите отношения с Европа. Би било много просто да се
постигне известна степен на легитимация от страна на ООН, ако
историческото атлантическо единство бе останало непокътнато. Но не
би било разумно да се повтаря отново процесът предшестващ войната,
тъй като всичките тези дебати ще се прехвърлят в процеса на
възстановяване на Ирак.
Кога би трябвало да се вдигнат санкциите срещу Ирак?
Санкциите бяха наложени на Ирак намиращ се под властта на Садам,
за да се наблюдава разрушаването на оръжията за масово поразяване
след войната от 1991 г. Те трябваше да бъдат вдигнати в момента, в
който Садам би изпълнил теза ангажименти. Садам вече не е на
власт. Сегашните управници няма да притежават средствата,
необходими за създаване на оръжия за масово поразяване и ще се
заинтересовани да унищожат тези, които още съществуват. Не виждам
смисъл от продължаването на санкциите.
В арабския свят владее голямо недоверие спрямо Америка. Как може
да бъде преодоляно то?
Това
наистина е така. Промяната може да се постигне само чрез
резултати, а не чрез реторика. Но като цяло арабският свят се
държа доста по-спокойно отколкото медиите в Германия и Франция.
Сигурен ли сте в това?
Безсмислено е да водим този дебат...
(Смее се)
Достигнали сме момента, когато американското правителство може да
реализира своите виждания за позитивно развитие в различни части
на света. Мисля, че това е голям шанс. Бих предпочел това да стане
в диалог с нашите традиционни приятели. Предпоставка за това е
обаче, нашите приятели да проявят малко разбиране за американската
психика и американските убеждения, както и да имат доверие в
американските намерения. В Европа, особено в Германия и Франция се
застъпва становището, че Америка има един вид нелигитимно
правителство, с което не може да се комуницира. Това е погрешно.
Необходим е сериозен диалог, с този който действително определя
американската външна политика, а това по една случайност е
президентът.
Германия и Франция ли би трябвало да направят първата стъпка?
След това, което се случи по мое мнение наистина би било от полза,
ако първото усилие – или поне едно символично усилие – положат
Германия и Франция. Но и САЩ би трябвало да реагират конструктивно
и великодушно на тази стъпка.
ВаЗ: Ще може ли Западната цивилизация да намери една обща
дефиниция на света и на шансовете и опасностите, пред които е
изправена?
Кисинджър: Във връзка с актулното състояние би могло да се застане
на отрицателно становище. Аз обаче не съм готов, да приема такава
позиция. Надявам се, че ще можем да влезем в диалог на теми като
нелегално разпространение на въоръжения, глобализация и тероризъм.
Трябва да достигнем до общи позиции. Не винаги ще сме изцяло на
едно мнение. Но аз бях изключително обезпокоен от това, което се
случи през последните месеци. Моето поколение вярваше в
атлантичесия свят. Сега той е заплашен от разпадане.
Европейският Съюз ще има в скоро време свой външен министър. Това
ли ще е телефонният номер, който Вие отдавна искахте да имате?
От
техническа гледна точка, да. Останалото ще зависи от съдържанието
на тази европейска външна политика.
Превод Милен Радев |
