|
Рейгън:
Ето отговорът Му на
въпроса "Нека формулираме тази политика..." в интервюто Му
"Петър Стоянов: Лидерският пост не ме
интересува":
“Аз вече се опитах
да формулирам трите основни въпроса пред СДС по време на
конференцията на 6 септември в Пловдив.
Реформирана ли е БСП
и може ли да и се повери управлението на България без риск да
бъдат накърнени българските национални интереси, които
съвпадат с евроатлантическите интеграционни процеси?
Второ, ако все още
има съмнение в степента на реформираност на БСП, може ли СДС
да се надява да спечели абсолютно мнозинство, за да избегне
евентуалните негативни ефекти от едно управление на
нереформираната партия и влиянието на нейния носталгично
настроен електорат?
И като си отговорим
на тези два въпроса, съвсем естествено стигаме до третия - ако
СДС е отговорна партия, която държи на интересите на България
повече, отколкото на разчистването на вътрешнопартийни и
личностни сметки, то не си ли струва тогава цената на едно
отваряне и коалиране с партии, изповядващи сродна политическа
философия, с цел пътят на България да продължи напред.”
Край на цитата.
И този човек беше
Президент на България... Също като Желю Желев.
rmkaneff:
Поведението на П.
Стоянов е най-ясният досега знак за същностните различия между
т.нар. крила в СДС (нека не забравяме, че Надежда не е част от
нито едно "крило" - тя е просто въплъщение на безпринципния
конформизъм на днешното ни общество...)
"В десетката"
Стоянов удари десетката - той ни заяви в прав текст какво
представлява "политиката" на "десните" "обединители":
1. Жалък опит да се
замени липсата на политическа визия и цел с празни заплахи от
"неформираната" (цитат от И.И. – Мозъка) БСП.
2. Още по-жалък опит
да се погъделичка родовата памет на тези измежду нас, които
произхождат от "недоубитата буржоазия" на тема антикомунизъм,
семейни ценности и в крайна сметка - жалко класово презрение
към "невъзпитаните фанатици"
3. Елиминиране на
Иван Костов поради опита му да ни посъветва да стъпим на
земята и да осъзнаем, че БСП (щем – нещем) е легитимен
представител на една значителна група от населението ни, която
неизменно гласува за тази именно партия.
Накратко,
предложеното от Петър Стоянов като политика е да се хвърлим с
главата напред да разбиваме вятърните мелници на "неформирания
комунизъм", докато ченгетата и сините феодали задружно
парцелират останалото от държавата ни и ни закопават обратно в
обществени отношения, характерни за 80-те години на миналия
век в България (или по-право - късното Средновековие в
Европа...)
No passaran!!!
Объркал се е
подлецът!
Нашите предци (към
чиято памет подлецът се обръща най-нагло) се бореха не срещу
вятърни мелници, а за същото, за което се борим и ние -
ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА ОРИЕНАТЛСКИЯ ФЕОДАЛИЗЪМ В НЕГОВИЯ ОСМАНСКИ
И/ИЛИ РУСКИ ВАРИАНТ! МОДЕРНО СВОБОДНО ОБЩЕСТВО, ОСНОВАНО НА
ЕВРОПЕЙСКА КУЛТУРНА И ПОЛИТИЧЕСКА ИДЕНТИЧНОСТ И СВОБОДНА
КОНКУРЕНТНА ИКОНОМИКА...
Много, много е
просто г-н Стоянов...
Ние не сме толкова тъпи и ИМАМЕ ПОЛИТИКА, за
разлика то Вас...
Kaзано простичко:
Ние не сме против комунизма, защото е
"неформиран"
Ние сме против комунизма по две важни причини:
1. Антихуманната му
практика, която не е и не може да бъде основа на политическа
платформа днес
2. Защото комунизмът
в българския си вариант е долен и завършен представител на
обществената вредност и неефективност на източните феодални
модели. Комунизмът беше:
- Централизирана и
протежирана от властта икономика
- Феодален произвол
на жалки номенклатурни мекерета
- Ефективен
антиподбор на кадри в политиката и икономиката и културата,
основан на насилствено задушаване на конкуренцията
- Вземане на решения
на среднощни пленумчета от ограничен кръг богоизбрани тъпанари
- Узаконена
контрабанда, престъпност и блокирано правосъдие, подчинено на
самата ДС-мафия...
- Тотална липса на
качество на живота
И още, и още... Нали
се сещате?
highspirit:
Политик, който не
можа да обедини нацията и да стане президент, сега се нагърбва
със задачата да бъде апологет на дясното пространство и да го
обединява. След като побърза да се откаже от СДС, той се
оплаква, че е не бил желан от никоя политическа сила. Направо
да се разплачеш.
А после ще плесне с
ръце и "заспалият" електорат ще се затича да гласува за
обединеното дясно и то обединено само на принципа да спре
недореформираната БСП. Нищо друго ли няма да има значение в
това обединение? Принципите и идеалите на СДС, социалната и
външна политика, приоритетите на синята партия. Ако част от
неориентираните гласоподаватели се събудят и се зарадват на
това обединение, то голяма част от тези, за които СДС беше
идея, даваща смисъл на мъглявото понятие политика, със
сигурност няма да подкрепят едно безпринципно, да го наречем
сливане. Та нали през последните две години много от хората,
гласували за СДС, станаха "латентни" и "заспали".
Някои от новите
обединители може ли да отговори ЗАЩО?
Много е лесно да
наричаш фанатици и деспоти тези, които искат да запазят
идентичността на СДС.
И в още едно нещо
кардинално греши П. Стоянов: Не е вярно, че лидерският скандал
не засяга привържениците. Нищо подобно!
Ния:
Как си пишем и сами
се затрупваме със заблуди. Непрестанно спорим и въртим темите
около личности. Кога ли най-сетне в България ще има партия
(стара или нова), която е констуирана по наистина демократични
принципи? Партия, която ще може да поставя и гласува по всяко
време и всеки въпрос по общ демократичен принцип.
Лошо е да се движиш
в омагьосан кръг, в който единственият повод за поспиране е
дискусията за личности, за техните качества и прегрешения.
Конструирани от историята като изключително несъвършени,
единствения ни шанс е да се обърнем към крайни демократични
решения, които да са железни. Някои ще кажат, тогава ще си
избираме все такива като Царя. Аз пък мисля, че ако спазваме
същите принципи, много бързо ще си отизбираме такива като
царя.
Днес, а и утре, за
България е нужен поне един принцип. Та дори и този да носим
траурна лентичка на ревера.
Колкото до лидерите
- решението е много просто и отдавна измислено:
вътрешно-партийни избори.. Вместо да си чешем езиците две
години кой лидер става и кой не...
Защо ли не им се
иска на лидерите да поискат вот на доверие от собствената си
партия?
HPacard:
Той не е! |
