28-11-2003

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

 

28 ноември 2003 15:25

Петър Стоянов: Лидерският пост не ме интересува

Интервю на Иван Ибришимов, Кеш

По време на мандата "Той е" избран за член на Политическия съвет на Световната организация за интелектуална собственост. Носител е на годишната награда за 2000 на Световния икономически форум в Кран Монтана. През 1998 получава годишната награда на Американската асоциация на юристите, а през 1999 е удостоен с годишната награда на Асоциацията на руските юристи. Лауреат е на наградата "Смелост за съпричастност" на Лигата на поругаването.

След края на мандата изнася лекции в Чикагския университет "Нордуестърн", в Университета "Джорджтаун" във Вашингтон, във Факултета по държавна

С Филип Димитров на трибуната, над синьото множество

администрация "Джон Ф. Кенеди" на Харвардския университет, в Аризонския университет във Финикс и др. Става член на Съвета за инициативата за глобални възможности, справедливост и развитие на президента Бил Клинтън и на Консултативния съвет на Проекта за световни лидери на министъра на отбраната на САЩ Уилям Коен.

Г-н президент, миналата седмица Вие застанахте категорично зад Надежда Михайлова и провежданата от нея политика. Какво Ви даде основание за такава позиция?

- Винаги съм се интересувал не от кухненските проблеми на СДС, а от политиката, която СДС води. Между първия и втория тур на местните избори Надежда Михайлова даде ясна заявка за такава нова политика, за каквато дотогава в СДС се говореше шепнешком. Става дума за политиката на отваряне, на диалог и взаимодействие с други десни и десноцентристки формации и в крайна сметка за едно съвместно управление на страната. Подкрепям тази политика, защото е единствено разумната за България и мнозинството от симпатизантите на СДС разбират добре това. Защото нещата у нас могат да бъдат обяснени доста по-просто, отколкото изглеждат, ако излезем от омагьосания кръг на политическия егоцентризъм, на политическата обидчивост и на междуличностните вражди "до гроб". Това е политически фанатизъм, който нормалните хора не разбират и не приемат. Ето защо намирам решението на последния Национален съвет на СДС за отваряне и за общи действия за много важно. То слага край на един дебат, който отнемаше много енергия на партията, а, от друга страна, дава и спокойствие и увереност на нейните структури да работят с една ясна перспектива - за спечелване на следващите парламентарни избори.

Нека формулираме тази политика...

- Аз вече се опитах да формулирам трите основни въпроса пред СДС по време на конференцията на 6 септември в Пловдив. Реформирана ли е БСП и може ли да є се повери управлението на България без риск да бъдат накърнени българските национални интереси, които съвпадат с евроатлантическите интеграционни процеси? Второ, ако все още има съмнение в степента на реформираност на БСП, може ли СДС да се надява да спечели абсолютно мнозинство, за да избегне евентуалните негативни ефекти от едно управление на нереформираната партия и влиянието на нейния носталгично настроен електорат? И като си отговорим на тези два въпроса, съвсем естествено стигаме до третия - ако СДС е отговорна партия, която държи на интересите на България повече, отколкото на разчистването на вътрешнопартийни и личностни сметки, то не си ли струва тогава цената на едно отваряне и коалиране с партии, изповядващи сродна политическа философия, с цел пътят на България да продължи напред. Нека не забравяме и още нещо - за разлика от Чехия, Полша или Унгария преходът в България минава доста по-мъчително. За разлика от тях ние не сме постигнали достатъчно трайни успехи, които да говорят за необратимост на започналите процеси.

Опасявате ли се от разцепление в СДС и какво може да доведе до такова развитие?

- В СДС може да се стигне до напрежение, ако продължаваме да играем играта, която през последните две години упорито ни задават точно определени среди. Играта, която измества СДС от основния политически дебат и го вкарва в процес на личностно самоизяждане. Вместо да се задават въпроси, как да се управлява по-добре България, какво е мястото на СДС като опозиция, с кого СДС би могъл да се коалира, за да управлява, и това са същностните въпроси, на нас непрекъснато ни натрапват дебат от типа какво е казал Иван Костов, какво е отговорил Едвин Сугарев, какво е рекла Надежда Михайлова или какво са коментирали Петър Стоянов или Филип Димитров.

Това ли е тогава пътят към консолидацията? Какво е необходимо да се случи, за да се консолидира партията СДС?

- Една съвременна европейска партия може да бъде консолидирана само около ясни цели и около ясна заявка за участие в управлението на страната си. Слава Богу, на последното си заседание Националният съвет направи много важна крачка. Аз прогнозирам доста бързо развитие на политическия процес в страната, развитие, при което десните и десноцентристките сили ще имат реален шанс да управляват след следващите парламентарни избори независимо кога са те. Идеята, че на БСП є се полага по право да управлява, защото съществува някакъв политически цикъл, съгласно който идва нейният ред, е абсолютно нелепа. Всъщност истината е, че БСП не е готова да управлява, защото техните вътрешни проблеми не са по-малки от тези на СДС. Само че традицията и вътрешнопартийната организация, които те имат, не позволяват проблемите им да избият на повърхността. Да не говорим за липсата на категорична визия за бъдещето на страната.

Защо, след като СДС е в опозиция и всички твърдят, че е слаба партия, продължава да бъде в центъра на общественото внимание?

- Фактът, че всички се занимават така стръвно с проблемите на СДС, говори, че СДС не се е маргинализирал. Никой не би обърнал подобно внимание на партия в залез, на партия, от която не можеш да очакваш нищо сериозно. Някои искат СДС да бъде маргинализиран, но слава Богу, вторият тур на местните избори показа, че съюзът има солиден потенциал и последният Национален съвет потвърди този извод. Аз съм убеден, че ако СДС направи още няколко такива крачки като заявка за управлението на България и покаже, че се е поучил от стари грешки, ще започне постепенно да си връща доверието на хората. Ще "събуди" за гласуване онзи латентен, спящ електорат от хора, който изпитва моментно разочарование от липсата на ясна политическа линия и кураж тя да бъде прокарана.

А при какви условия Вие лично бихте приели да станете лидер на СДС?

- Лидерският пост не ме интересува. За мен е важно каква ще бъде политиката на СДС. Ще бъда съвсем откровен - аз нося и персонална отговорност за тази политика. Като президент на страната навсякъде пледирах, че България няма причини да се обръща повече назад и че трябва да бъде насърчена в своя път, като бъде поканена за членство в НАТО и активно подпомагана за членство в ЕС. Бях президентът, който заяви, че демокрация се прави без корупция. Днес, като пътувам по света, хората ме питат: "Добре, г-н президент, ние ви повярвахме. Вие казахте многократно, че процесите в България към демократизация са изключително напреднали, че никога повече няма да поставите под съмнение цивилизационния модел, който избрахте." Сега не можем с лека ръка да кажем: "Ние сме обидени, нека по-добре БСП да дойде на власт, да съсипе всичко, та да се върнем като победители." Това е цинична политическа философия, която никой от нашите приятели по света не може да разбере. А ние не живеем сами. СДС е част от Европейската народна партия. България като кандидат-член за ЕС и НАТО е част от една международна система и нямаме право на такава безотговорност.

След като Вие нямате лидерски амбиции и претенции, виждате ли човека, който може да обедини СДС?

- СДС не е лидерите. СДС е хората, които му вярват и го подкрепят на избори. В този смисъл СДС не е разединен. Но СДС ще се консолидира още повече, ако хората са наясно каква цел преследват. Хората в България, които се определят като привърженици на СДС през последните 14 години и някои от които сега изпитват разочарование, искат някой да ги поведе към властта. Не към властта като самоцел или, не дай Боже, като баница, която трябва да се разпределя, а към властта като отговорност за България. Тази отговорност има изключително висока цена и си струва да бъде споделена и с други политически формации, които я изповядват.

Г-н президент, в близките дни ще заминете отново зад граница. Досега изнасяхте лекции в най-престижните световни университети. Какво Ви предстои сега?

- Харесва ми дейността, с която се занимавам. Това не е бягство от политиката, защото човек трябва да свикне с мисълта, че през различни периоди от живота си може да се занимава с различни неща. Участвам в различни международни бордове, срещи и конференции. От хора като Збигнев Бжежински, като бившия министър-председател на Норвегия Столтенберг или като бившия генерален секретар на ЗЕС Кутилейро можеш винаги да научиш много. От друга страна, отдалечаването от България от време на време ми дава възможност да погледна по-трезво на всичко, което се случва тук. Защото, взирайки се непрекъснато в пъпа си и мислейки си, че сме центърът на света, може просто да се спънем. Нека кажа пак - България не е остров.

Ще си позволя да Ви върна в миналото. Когато бяхте президент, един важен според мен факт остана сякаш встрани от общественото внимание. Когато през 1999 година, ако не се лъжа, се откриваше учебната година в Нюйоркския университет, президентът Клинтън беше поканил Тони Блеър, Романо Проди и Вас...

- Тази среща беше изключителен жест към България, защото откриването на академичната година в Америка винаги е събитие. Тогава Клинтън за първи път покани чуждестранни гости по такъв повод. И ако Проди и Блеър бяха добре познати на публиката, всички бяха стъписани от моето появяване в тази компания. След това срещах българи в Америка, които ми казваха, че са плакали от радост, и разказваха как буквално са събирали пред телевизора своите съседи, за да докажат, че България я има на политическата карта. Тези знаци са важни за самочувствието ни като българи и затова винаги търся начин да представя по най-добър начин онова, което е постигнала България. Защото все още не можем да продаваме достатъчно добре онова, което сме създали.

Да приключим с политиката. Дойде ред за един личен въпрос - къде ще прекарате празниците, ще се съберете ли на едно място цялото семейство?

- Всяка година прекарваме Коледа заедно. Това е стара наша патриархална традиция и семейно правило. Независимо къде посрещаме Коледа, това става с традиционните български сарми, които жена ми се научи чудесно да готви от майка ми.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо