06-05-2003

Online от 1 юли 2002

 
 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

КК2

Форумно общество "Позиция"

6 май 2003, 15:00

Успеха на отделния човек

срещу успеха на общностите

 

 

Тезата е следната:

Щатите доминират. Обикновено това става с долара, но днес ЕС го отслаби с еврото. Това започва да става ясно сега. С еврото се появява възможността за крах за САЩ.  Има само една пречка това да стане – петрола, защото е най-много търгуваната международна стока. Ако ОПЕК мине на евро, американската икономическа доминация ще свърши. ОПЕК има икономически основания да вземе еврото, защото сега то е силно. То е силно заради Иракско-Иранско-Венецуелското решение да продават в евро. Оттогава те са включени в оста на злото и търпят натиск от САЩ.  (ПОДТЕКСТ – САЩ преслдват голбано своите чисто бизнес интереси.) ОК, съгласен съм. Но така излиза, че зад “международния мир” и Франция и Германия (не казвам нарочно Европа!;) преследва своите. И с това съм съгласен, но знаят ли го носачите на дъгообразни знамена?

“But of course it is not a purely economic decision.”

Това е фундаментано изречение. Нищо не е “само” в политиката.

Нещата се отличават с “комплексност”.

Тъй като не разбирам от икономика, не ми стига акъла да коментирам проблема с дефицитите, доларовия стандарт и пр. Само три неща, обаче:

Светът днес е по-гъвкав, отколкото изглежда. Най-голяма динамика, но и най-голяма гъвкавост, иначе казано жизнеспособност, или адаптивност има САЩ. Причините са относителната младост на нацията, добрата територия и правилността на политическата организация, довели до разумна икономическа култура и национална мобилизация при нужда. Довели, впрочем, до историческото лидерство на САЩ в икономиката и политиката.

(През 91 год. имаше прогнози, че междурасовото напрежение и наркотиците правели американската армия неспособна; Турция си правеше сметката, че блокира достъпа до Ирак. Има и други.) Та ми се струва, че ако щатите се изправят пред болезнени икономически преустройства, е възножно “болката” да се компенсира с националномобилизиращи фактори.

2. Търговията със САЩ не е едностранен процес. Мигар търгуващите със САЩ живеят зле?! Не икономическите теории, а чистата и ясна житейска практика показва, че колкото по-голям търговски партньор си на САЩ, толкоз ПО-БОГАТ ТИ Е НАРОДА.

Така че, тая работа с дефицитите и ограбването на света, на мен, лаикът, ми изглежда малко измислена.

3. Ами ако Европа иска да наожи еврото, що за политически стъпки предприема тя за това?

А) Съюз с диктатори!?!

(Тук е момента в анализа да въведем МЕТАИКОНОМИЧЕСКИЯ фактор, т.е. да отворим повече прозорци към ливадата. Както казахме, тя е комплексно нещо. Знаем, че светът не е само икономика, а политика, култура, ценности, манталитет, които в крайна сметка – я, върнахме се на Беровата теза!!! –се преценяват чрез ЛИЧНИЯ УСПЕХ НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК, а не чрез успеха на ОБЩНОСТНИТЕ, обикновено водени от диктатори като Хитлер, Сталин и Садам. Ето не, СССР като успя така, колко успяха неговите граждани, вечно ограничавани и мизерстващи). Така че, явно “осите на злото” е термин, обусловен не само от икономически съображения.

От самият текст излиза, че еврото скочи заради Иракските и Ирански тежнения към него. Следователно, Франция и Германия смятат да градят нова Европа в СЪТРУДНИЧЕСТВО с аятоласите и арабските националисти! Ето ти я загубата на ценности, за която стана дума. Защото, обвързването с Изтока е опасна работа и то няма за последица само засилването на Еврото, та да вървят социалните плащания за френската 4 или колко там бяха дневна работна седмица и субсидиите за Гърция, но и СТРАТЕГИЧСКО обвързване с исторически последици. А като дойдат чалмите, тогава става интересно. Да не забравяме, че ако днес това е трудно осъществимо, утре поредният технологичен пробив със сериозни последствия може да го направи много даже възможен.

Впрочем, за Иран и оста на злото. Не от 99-та е това и тази фактологична неточност е смущаваща– Иран е враг на щатите много преди ЕС да се структурира!!! Или авторът не си спомня?

Следващият от примерите, които авторът сочи като подходящи за измъкване от икономическата зависимост на САЩ, е Венецуела. И тя, КАТО КУБА!!! взела съответни мерки. КАТО КУБА! Ако някой ми препоръчва съюзът на Уго Чавес с Куба на Кастро, просто няма какво да се говори – той е чиста проба човек без идея за ценности и морал. (Да не забравяме, че света на се състои само от търговски интереси, но има и такива други детайли като ирански затвор, кубиснки такъв, кубинско жизнено равнище, фередже, мафия, компартия и т.н.)

Б) Некадърна политика.

Чисто и просто, глупава и некомпетентна. Ами, чрез ООН и без него, да се бяха включили срещу Ирак, след като работата е докарана дотам; щяха да имат присъствие и глас и да са ефективни в целия този процес. Така само се самоизолираха, а понеже са такива, с извинение глупаци, и еврото им ще загуби. Остана им само гласът за “международно право”, крайно неуместно издигнат в защита на диктатор. (Я, ама и те май използват лозунгите и принципите за маскиране на търговските си интереси).

Затова е и показателно, че Испания, Англия и други останаха настрана от глупостта.

 

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо