11-11-2003

1.

Преди да предложим нашите доказателства за това решение, да се погледнем в очите и да си кажем, че няма да има “червена София”. Самото словосъчетание звучи странно, сякаш не става дума за българската столица. Посвикнахме с възможността за него през последните дни. И все пак няма да го преживеем в действителност. Няма да има обаче и “синя София”. И това ни го каза не кой да е, а тъкмо човекът, чиято дума звучи най-тежко в изборната нощ – победителят. Стефан Софиянски избяга отново от всякакво директно обвързване със СДС, благодари на всички софиянци, гласували за него, повтори, че София е на софиянци и пр. Някой да е изненадан от поведението на “по-малкия брат”? Едва ли.

Не са изненадани и тези, които са гласували за него с отвращение, не са изненадани и гласувалите за него със запушен нос, не са останали изненадани и онези гласоподаватели, които са убедени, че той е управлявал добре и е заслужавал трети мандат. Въобще Софиянски се държа като победител и лидер на своята партия. Страхът от загубата вече е забравен, а заедно с него отиват в небитието и всички мъгляви ангажименти към СДС, абстрактната подкрепа за политиката на прозрачност, комичната закачка с НДСВ (че уж можело да се стигне и до предсрочни избори). Неприятният спомен за притесненията в дните между двата тура бързо ще бъде заличен от трудното кметско всекидневие в името на всички софиянци. За нас остава неприятният остатъчен вкус, който няма скоро да изчезне.

2.

Да се върнем към задачата, формулирана в нашето заглавие. За нейното решаване от ключово значение е да разберем поведението на лидера на СДС Надежда Михайлова след местните избори. Смятах за неуместни както коментарите между двата тура, така и всякакъв разговор за подаване на оставки преди балотажите. Сега обаче това е неизбежно, както е неизбежен и изводът, че Надежда Михайлова ще остане лидер на СДС (което означава, че ще се запази и съставът на настоящия НИС). Това трябва добре да се осмисли, защото според мен оттук нататък ще бъде повтаряно многократно от най-различни места и то с все по-нарастваща убеденост.

Вероятно ще изглежда като излишно заяждане да припомняме думите на самата Надежда Михайлова, че ще подаде оставка, ако СДС загуби изборите в София, че няма да се кандидатира за кмет, че за кметове се кандидатират лидери на малки партии и пр. Не е и проява на добър вкус да остроумничим по повод на тези изказвания, нито да ги подхвърляме на ехиден коментар. Към отказа на Надежда Михайлова да подаде оставка трябва да подходим максимално сериозно с ясното съзнание, че се извършва нещо безпрецедентно в историята на СДС – след тежка загуба на избори, в която лидерът се е кандидатирал лично и също е претърпял загуба, промени в ръководството няма да има. Нещо повече – всичко това се възприема като естествено, като проява на здрав политически разум, като нормално поведение.

Какво се е случило? На практика се прекъсва традицията в СДС лидерът да поема отговорност след загуба на избори. Какви са аргументите в защита на подобно поведение? Първо, резултатите са обявени за успех на СДС. Второ, успехът е обяснен с правилната политика на СДС. Трето, тази правилна политика може да бъде провеждана единствено от Надежда Михайлова.

Разбирането на втория и третия аргумент не е по силите ми. Мога да кажа само нещо по първия въпрос: в какво се състои успехът на СДС? Да не бъдем злопаметни и да забравим, че е имало първи тур в София. Тогава бихме могли спокойно да дефинираме успеха по следния начин - СДС спечели лидерство в дясното пространство и е втора политическа сила в страната. Пита се: откога това се дефинира като изборен успех за СДС? Смея да твърдя – съвсем отскоро.

Но този успех е факт и по всичко личи, че ще се повтаря отново и отново. Истината е, че СДС предефинира себе си категорично като втора политическа сила в България без потенциал за самостоятелна победа. Да определиш второто си място като успех не е политическа хитрост, с която опаковаш майсторски загубата – това е възприемане на второто място като нормално и естествено. Това е да загубиш манталитета си на победител и да развиеш манталитет на губещ. Днешното ръководство на СДС демонстрира тъкмо това. Оттук и радостта, че загубата не е толкова голяма. Радост неприкрита и искрена. С нея ще бъде обгърнато и обединението на десницата – то е естествено и очевидно, какъвто е и успехът на местните избори за СДС.

3.

Осмислянето на тази нова ситуация ни дава възможност да предложим окончателно решение на лидерския въпрос в СДС под формата на дългосрочна прогноза.

- Надежда Михайлова ще остане лидер след местните избори 2003. Националният съвет ще подкрепи новата политика на СДС (каквото и да означава това) и гаранта за нейното провеждане (това означава Надежда Михайлова).

- Надежда Михайлова ще остане лидер на СДС и след следващите парламентарни избори – когато и да са те. На тях СДС вероятно ще повтори и затвърди успеха си от местните избори. А това не е повод за оставка. 

- Надежда Михайлова вероятно ще остане лидер и след следващите президентски избори. Ако на тях кандидатът на СДС е втори, то нима това е повод за оставка?

- Надежда Михайлова вероятно няма да се кандидатира за кмет на София на следващите местни избори. Следователно и тогава няма да има повод за подаване на оставка.

С помощта на тази логика бихме могли да отидем много далеч във времето. Но най-важното е да бъдем честни пред самите себе си и да признаем, че ако искаме Надежда Михайлова да остане предсказуем политик и да следва формулираните от самата нея принципи, то през следващите десетилетия всички трябва да забравим за каквито и да било оставки и да се отърсим от всякакви чужди влияния и привнесени от чужбина критерии за политическо достойнство.

Бих се изразил още по-ясно - ако Надежда Михайлова има силата и мъжеството да остане на поста си след като не е стигнала дори до балотаж в София, то редно е тя да остане лидер на СДС завинаги. В което се и състои окончателното решение на лидерския въпрос в СДС.