08-07-2003

Това е думата случващото се напоследък в съдебната власт. Минаха се всички граници, затова и аз, след малко, ще мина някои граници.

Опитват се да ни внушат, че в политиката морал нямало. Може и тъй да е. Само защо тогава още чоплят от джунглите 90-годишни нацисти, че и ги съдят на до живот? Но и ако приемем, че няма морал нито в политиката, нито в съдилищата е ясно, че нещо извънредно се случва дори за примиреното ни сбъркано общество. Морал може да няма, но минимална чистоплътност в поведението човешко е задължителна. В смисъл например, че щом лице скочи във фекална яма (случва се с някои, а на други очевидно им харесва), то докато не се измирише, че и след това, не трябва лицето да се вре най-отпред. Така мислех някога, но - лъгал съм се е. Защото първата линия мощно се пълни с лица от ямата. Неизмирисани.

През 1994 едно лице, за което вестниците пишеха и радиата тръбяха, че е доносник на Държавна сигурност, беше назначено от президента Желю Митев Желев за конституционен съдия. Лицето после направи каквото можа за пълноценно възстановяване на ДС на всички мислими и немислими позиции. И понеже и други помагаха, днес ДС си е пак по местата: във вътрешното министерство, във външното също, и в останалите министерства естествено, в парламента както винаги, в банките и бизнеса неспасяемо, и в университетите, за най-голямо съжаление. А че в Националната телевизия бесуват агентите-димитри на ДС си е някак самоочевидно. За ченгеларството на частната и самонарекла се “независима” преса пък просто няма какво да се говори – банално е и никого не впечатлява.

Като отвориха архивите на ЩАЗИ се разбра, че 80 на сто (няма грешка!) от източногерманските юристи били свързани със службите – било като доносители, било под пагон. А покойните ГДР и НРБ много, ама много си приличиха. И диктаторите им Хонекер и Живков много се обичаха, че и се мляскаха като мъжеложци някакви. Каквито вероятно и бяха, освен убийци. Спомняте ли си, впрочем, кога окончателно скриха архивите на родната ДС? Когато трябваше да се оповестят имената на висшите магистрати доносници! И това се случи четири години след като правителството на СДС не изпълни закона да предаде досиетата в Държавния архивен фонд! Защо не ги предаде? Забрави ли, друго ли имаше? Да управляваш с досиета - пясъчна кула е туй, и винаги е било. И това ли не знаехме?

Въпреки обаче напъните на нашенските рицари на плаща и чадъра, след 1997 измъченият кораб на българската държава като че успя да извърши невъзможния завой от съветско-азиатски комунизъм към нещо нормално, дето му викат западна демокрация и свободен пазар. Това стана и с усилията на няколко големи български мъже и жени, които жертваха личните си кариери за тази ясна национална цел. Но то стана възможно преди всичко заради невероятната, необяснима лоялност на едно малцинство от българи, което за 14 години на 11 национални избори гласува 18 пъти (!) за своето и на децата си демократично бъдеще. На тези българи – поклон доземи! И дано намерят още сила, та да ни простят – не че го заслужаваме.

Националната цел, за жалост, все още не е постигната. Каза ни се в прав текст, като на малоумни ни се каза (а не сме ли?), че с г-н Чорни вътре, България ще бъде вън от НАТО и вън от ЕС. След което българският кораб, или останалото от него, ще завие обратно към това, което пък е останало от СССР. Само дето и в Русия водката поскъпна.

В последните дни у нас се извършиха деяния, които по своята наглост и безотговорност, граничеща с национално предателство, предизвикват погнуса и отвращение. В най-тежката форма на тези състояния, в сравнение с която дъвкането на умрели мишки в едно популярно шоу е леко кулинарно забавление.

Ясно е, че конституционният съдия Георги Марков е началник в една от фирмите на г-н Чорни, а именно ПФК “Левски”. Ясно е, че така той пряко и нагло нарушава Конституцията. Ясно е, че Конституционният съд начело с председателя му Румен Янков търпи и толерира тази гавра, която между другото означава, че решенията на съда, взети с участието на Георги Марков, са незаконни. Факт е, че с малки изключения медиите не проявяват и капка интерес към този грандиозен скандал. Познайте защо! Защото текат непрекъснато други скандали ли? Не познахте. За улеснение: г-н Чорни е богат и щедър човек. Според някои източници - много даже богат и още по-щедър. Къде живеем, Господи? Не че по света не се подкупва, но толкова безочливо – едва ли някъде.

Наскоро на скандално свикан пленум върховните съдии избраха Владислав Славов за член на КС. Няма лошо, желая му успех. Лошото е, че го избраха с мотив да защитавал интересите на съдебната система (?!). Тук вече феноменът прераства в медицински. Не е възможно някой да става конституционен съдия, за да защитава интересите на някаква си система, и това го знаят дори върховните съдии. Но даже ако някой там си мисли така, не би трябвало да го казва, щото е и неприлично и конфузно. Прочие, липсата на инстинкт за самосъхранение, в съчетание с пълно незачитане на обществото, е интересен синдром. С още по-интересни и страшни последствия, както пише в книжките, които никой не чете.

Както се очакваше, Георги Марков беше предложен за председател на Върховния административен съд – органът, който контролира решенията на правителството и може де факто да го блокира. Предложиха го председателите на ВАС и ВКС. Подкрепят го членове на ВСС. И ако беше само до морала – майната му на морала, и без това навсякъде е тъпкано с ченгета. Но не е, никак даже не е само до морала. Защото ако и когато Георги Марков стане председател на ВАС, неговият благодетел г-н Чорни ще се върне триумфално в България, със салюти и от легион мекерета посрещнат. Ако и когато това стане, България ще гледа Запада не през крив макарон, а през няколко криви макарона. Щото през крив макарон може и да се провиди нещо, но през няколко такива макарона – не. Така че за някои въпросът може да е финансов (и “нищо лично”, както по обичай си казват), но за България е предателство. За кой ли път? И докога?

Сега идва тъжното, а за мен най-трудното – да го напиша. Маса висши магистрати (главпрокурорите и други) получиха постовете си благодарение на големите имена в СДС. Тези големи имена сега мълчат или се изказват невнятно. Мълчат, макар че делото на живота им - това, с което щяха да остават в историята, върви към явен крах. Защо мълчат и не действат, кое може да е над човешкото достойнство? Това достойнство, заради което си струва да умреш? Парите ли са над достойнството? Но не може, просто по дефиниция не може да има нещо над това, за което си струва да умреш! Какво тогава?

И как да обясним на тези, дето 14 години ни търпят, че и гласуват за нас, защо трябва НДСВ и БСП да озаптяват изпълзялата извън всякакъв контрол съдебна власт, а СДС глухо и страшно да мълчи? Какво, по дяволите, да обяснявам на хората? И защо аз? Простички въпроси, а отговорите - за съжаление, очевидни. От което погнусата е още по-пълна, ако това въобще е възможно.