05-06-2003

Аз съм “пазарен фундаменталист.” Не че се смятам за такъв, но такъв трябва да съм според определението на г-н Евгений Кънев, старши мениджър в KPMG България.

Обичам личната свобода.

Обичам доброволните взаимоотношения между участниците на пазара. Обичам върховното право на потребителите. Обичам ниските цени, свободни от данъци, такси, лицензи, мита и всякакви други феодални безумия.

Мразя да да прахосвам половината от труда си за издръжка на безполезни държавни чиновници. Мразя да ми казват какво, кога и как да работя, как да продавам и как да купувам. Мразя някой вместо мен да решава каква е “правилната” стойност на моите пари, и според своите си извратени централно-банкерски бълнувания да манипулира паричното предлагане. Мразя някой да ме манипулира с протекции каква риза да си купя – турска или българска. И така нататък.

Всички тези неща ме характеризират като “пазарен фундаменталист”, според г-н Кънев. И като “пазарен фундаменталист”, аз съм също толкова вреден за икономиката, както и корумпираният държавен бюрократ. Така казва г-н Евгений Кънев в своята статия в Капитал “Институционализирането на пазара срещу пазарния фундаментализъм.”

Аз пък виждам друго в неговата статия. Първо, г-н Кънев е абсолютен невежа по отношение на някои основни икономически истини. Второ, въпреки своята издигната позиция на “старши мениджър,” г-н Кънев ни предлага някакво аматьорско мислене, лишено от практическа стойност. Трето, г-н Кънев е привърженик на някаква форма на средновековен гилдиен социализъм, подкрепена от полицейската сила на държавата. Четвърто, със своите бълнувания за някакво “институционализиране на пазара” г-н Кънев пропуска, или съзнателно пренебрегва, върховенството на потребителите.

Теоретичното невежество на Евгений Кънев

Когато коментираш, и особено когато критикуваш дадена принципна позиция, интелектуалната почтеност винаги изисква да познаваш добре тази позиция. Иначе изпадаш в смешно положение – разбира се, ако има достатъчно интелигентни хора, които да разберат, че си изпаднал в смешно положение.

Г-н Кънев изпада в такова смешно положение, когато ръси “бисери” като следния:

Така неволно пазарът се е превърнал в култ като единствен механизъм за ефективно разпределение на икономическите ресурси.

Само това изречение е достатъчно, за да ни покаже, че г-н Кънев си няма и представа за какво говори. Той ни казва, че защитниците на свободния пазар приемали пазара като “механизъм за ефективно разпределение на икономическите ресурси”. Очевидно г-н Кънев, ако е учил въобще икономика, е пропуснал часовете по обща икономическа теория. Или е учил при преподаватели, които си нямат и представа за икономиката на свободния пазар.

Очевидно ние ще трябва да попълним този пропуск и да “светнем” г-н Кънев за реалното състояние на нещата. И така, защитниците на свободния пазар не вярват, че “пазарът е единственият механизъм за ефективно разпределение на икономически ресурси”. Да го кажем по-точно, защитниците на свободата въобще не вярват, че може да има такова нещо като “ефективно разпределение на икономическите ресурси”. Дори да има, то не може да бъде определено по научно-обективен път. Съвременната икономическа наука няма никакво научно средство за определяне на “ефективност”. “Ефективността” не е икономическа, нито обективна, а морална и субективна категория, и като морална и субективна категория тя не може да се оцени научно, да не говорим за някакви числови решения.

Да го кажем по-просто, когато някой заговори за “ефективност”, защитниците на пазара веднага задават въпроса, “Ефективност по чий стандарт?” По стандарта на ломските цигани? По стандарта на мутрите? По стандарта на работниците в Кремиковци? По стандарта на честните предприемачи и работниците в частните фирми?

Може би г-н Кънев не е чул последните новини от света на икономическата наука, но някъде през 70-те години на 19 век трима икономисти – Уилям Стенли Джевънс (Англия), Карл Менгер (Австрия) и Леон Валрас (Швейцария) – стигат независимо един от друг до едно от най-важните открития на съвременната икономическа наука – няма абсолютна, обективна икономическа стойност. Всяка стойност е субективна и личностна. (Всъщност, до подобни изводи стигат и късносхоластическите испански учени от средата на 17 век, но не със същата добра аргументация.) Това откритие избавя науката от нерешимите проблеми на класическата икономика – включително парадокса “вода-диаманти” на Адам Смит – която е разчитала на обективната стойност. След това откритие икономическата наука се разделя на два напълно различни лагера – марксисти и други социалисти, които още вярват в обективната стойност, и “модерната икономика,” която приема субективната теория за стойността. Само марксистите и социалистите вярват, че може да има такова нещо като “обективна ефективност.”

Защо посочвам тези исторически факти? Защото на основата на теорията за субективната стойност не е възможно да се дефинира такова нещо като “ефективност.” И затова защитниците на пазара не разчитат на такива пясъчни основи като “ефективно разпределение на ресурсите.” Такъв аргумент витае само в невежото развинтено въображение на г-н Кънев. Тъй като той самият си вярва в такива неясни и неопределени неща като “ефективно разпределение,” смята, че и другите ги вярват.

Същото се отнася и за другата социалистическа фантазия, която г-н Кънев използва:

... пазар, който да формира справедлива пазарна стойност.

Това за “справедливата пазарна стойност” е архаично понятие от времето на Аристотел и то не би трябвало да присъствува в статията на един съвременен “старши мениджър,” който би трябвало да има поне формално икономическо образование. Никой икономист все още не е открил какво точно е “справедлива пазарна стойност.” И има обяснение за това: Пазарната стойност е субективна, и тя не може да бъде определена нито от икономистите, нито от държавните плановици, нито от “старши мениджърите.”

Тогава, някой ще запита, каква е основата на защитата на свободния пазар?

Индивидуалната свобода.

Отнемането на свободата на човека да произвежда и да се наслаждава на плодовете от своя труд – особено чрез някакво “институционализиране на пазара” – е престъпление, независимо в името на каква “ефективност” или “фискална политика” се извършва. И когато държавата или някоя друга институция ограбва труда на хората в името на някаква “ефективност” или “справедливост,” тогава хората губят своя стимул да произвеждат и да реализират себе си на пазара. Резултатът е бедност. България е добър пример за това.

Накратко, да обясним ясно на г-н Кънев: Не “ефективността,” а моралът е в основата на защитата на свободния пазар. Преди да коментирате, би трябвало да понаучите нещо, г-н Кънев.

Един особен “бисер” в разсъжденията на г-н Кънев е следното:

Пазарният фундаментализъм... е не по-малко вреден за икономиката от корумпираната държавна намеса в нея.

Да си го кажем направо, това са ала-бала приказки. Вместо да ги опровергавам, просто ще поискам от г-н Кънев да ми посочи поне една страна, в която свободният “неинстуционализиран” пазар е довел до икономическа криза. Само да не ми скача със стария номер за Голямата Депресия в САЩ, че така съвсем ще изложи на показ невежеството си.

От моя страна аз ще дам на г-н Кънев списък на страните, в които държавната намеса е довела до икономическа криза. Не “корумпираната” държавна намеса, а въобще държавната намеса. Всъщност, няма да му дам целия списък, а само една десета от списъка. Пак ще е достатъчно.

Ако си беше направил труда да подреди нациите в света по икономически просперитет, г-н Кънев щеше да открие любопитния факт, че колкото по-свободен от държавна намеса е пазарът в една страна, толкова по-нагоре е в списъка. Това би трябвало да говори нещо на човек като него; например, че държавната намеса убива просперитета, а пазарната свобода го насърчава. Съвсем ясно и просто.

Но дори самата идея, че пазарната свобода била толкова вредна, колкото и корумпираната бюрокрация, е достатъчно налудничава. Едва ли има смисъл да я коментирам повече.

Според г-н Кънев у нас икономическите и административни реформи били протекли без теоретична обосновка, защото световната икономическа общност не беше изследвала закономерностите на прехода от тотална държава към пазарна икономика.

Съжалявам, че отново трябва да изложа невежеството на г-н Кънев на показ, но това просто не е вярно. Защитниците на свободния пазар, особено Мъри Ротбард и близките до него икономисти, отдавна, още преди разпадането на източноевропейския социализъм, бяха изследвали и изложили и закономерностите, и теоретичните обосновки. На основата на техните трудове реформите успяха в Чехия, в Полша, и особено добре в Естония. Още преди време Чили също успешно премина от планирана към пазарна икономика.

Нещо повече, на наша родна българска почва имаме силна група от икономисти, които отдавна пишат и посочват в икономически анализи и закономерностите, и теоретичните рамки, и практическите съвети за действие за преминаване към пазарна икономика. Тази група икономисти е Институтът за пазарна икономика.

Причината не е в липсата на теоретични обосновки, а в нежеланието на българските политици да се разделят с привилегиите на държавния контрол върху икономиката, както и в наивността на гласоподавателите да вярват, че държавата може да бъде добронамерена майка-хранилница.

Или, какво да кажем за следното недомислие:

Като че ли всички станахме в плен на схващането, че пазарна икономика означава преди всичко частна собственост.

Ами какво друго означава? Как въобще можем да дефинираме “пазар” без частна собственост? Имаше ли пазар преди двадесет години, когато цялата собственост беше държавна? Имаше ли “справедлива пазарна стойност”?

Тук ще образоваме г-н Кънев в един много важен факт: Пазарна икономика може да има само когато всеки човек поема лична отговорност за своите икономически действия. Тоест, ако аз предприемам някакво икономическо действие с моите си ресурси, аз жъна ползите, но аз също понасям разходите. Имам право да попреча на други хора да се възползват от моите ползи, и нямам право да принуждавам други хора да понасят моите загуби. Това не е възможно без свещеното право на частна собственост. Факт.

Аматьорски изхвърляния

В крайна сметка, за да подкрепи своята теза за вредата от “пазарния фундаментализъм,” г-н Кънев все пак трябва да ни даде някакви примери за тежките икономически поражения, които пазарната свобода била нанасяла. И тъй като е “старши мениджър” в такава известна фирма като KPMG, аз бих очаквал да даде някакъв наистина сериозен икономически пример.

Вместо това получавам постното аматьорско обяснение, че виждате ли, на пазара за плодове и зеленчуци, стоката била залежавала, но продавачите не сваляли цените. Всъщност, той дори не казва, че имало залежала стока, а само че “можела да се развали.”

И това ми било пример за вредата от “пазарната свобода”!

Значи, тъй като виждам, че г-н Кънев се опитва да говори за неща, които не разбира, ще му обясня, че, първо, такъв проблем няма, или поне не е в такива големи количества, каквито г-н Кънев си въобразява. “Фирата” в търговията със селскостопански продукти е нещо нормално, обикновено около 5 до 15%, и тя е включена в цената – тази “определена граница,” която г-н Кънев е забелязал. Прогнозирането на този пазар е невъзможно, още никой не е постигнал и 30% успех в такова прогнозиране. Търговците са се научили да живеят с това и са намерили начин да го компенсират.

Второ, дори търговците да са толкова глупави, че да предпочетат стоката им да изгние, вместо да вземат поне някакви пари за нея, това си е техен проблем, а не проблем на пазара, нито проблем със “справедливата пазарна стойност.” В крайна сметка потребителите решават. Но за потребителите ще говорим по-нататък.

Но нека сега си представим, че наистина има такъв сериозен икономически проблем със залежали плодове и зеленчуци на пазара, който е следствие от “неинституционализиран пазар.” Какво точно смята да направи г-н Кънев на практика? Например, да въведе някаква институция на пазара, която да следи за “справедливи цени” на домати и чушки. Или “браншов съюз,” който да следи на кого са му залежали дините и да му налага сваляне на цените под “определената цена.” А също регистрация за достъп до кофите за смет. Като те заловят, че изхвърляш прекалено много продукти, да ти наложат да свалиш цените.

А какво да кажем за санкциите? Всяко институционализиране изисква някакви санкции, иначе ще бъде само празно упражнение. Да речем, “институцията” забелязва, че чушките са залежали на пазара, и налага сваляне на цените до 40 стотинки на килограм. Но някакъв гнусен нарушител и престъпник продължава да се инати и да продава упорито на 60 стотинки. Какво ще го правим такъв? Не можем да го оставим да нарушава правилата – какво е това “институционализиране,” ако всеки може да вдига цената както си иска? Например, можем да му отнемем разрешителното да продава на пазара. Като му ревнат гладни децата, ще видим дали ще вдига повече цените. Или държавата да му друсне по-високи данъци – за “неморално поведение” – както предлага по-долу г-н Кънев.

Но г-н Кънев не отива до такива практически подробности. Той се задоволява да ни даде някакъв въображаем проблем – залежали зеленчуци и плодове – и някакво странно решение с неясно практическо приложение – “институционализиране на пазара.” Това издава, че вместо сериозни анализи, той ни пробутва аматьорски измислици. Един “старши мениджър” би трябвало да има нещо повече да ни предложи.

Гилдиен социализъм

Е, все пак има нещо подобно на практически съвети. Г-н Кънев признава, че има проблем с държавната намеса. Това е толкова очевидно, че няма какво да се говори повече. Тогава на помощ на “институционализирането” на пазара идват “браншовите камари.” От тях се било очаквало да станат “едни от най-важните институции на пазарната икономика.”

Чудя се дали г-н Кънев наистина е чувал нещо за икономика. Чудя се дали може да ни даде поне един-единствен пример в историята, в които браншовите камари са били институции на пазарната икономика, че и “едни от най-важните.”

Професионални сдружения са съществували в цялата известна икономическа история на човечеството. Древен Египет, Месопотамия, Персия, Гърция и Рим, Византия, гилдиите в Китай, средновековна Европа, та до днес със съвременните браншови и работнически синдикати. Има изобилие от исторически опит по отношение на “браншовите камари.” И в цялата история тези “браншови камари” не само не били институции на пазарната икономика, но упорито са воювали против свободния достъп до пазара, свободното ценообразуване и свободното договаряне – трите най-важни атрибута на пазарната икономика. Принципът на действие на браншовите камари е следният: Ограничаване на достъпа на новодошлите, запазване на статуквото на всяка цена. Именно такава е традиционната практика на средновековните гилдии. И вместо до пазарна икономика, тази практика е довела навсякъде до затворен, изолиран пазар и дългосрочна стагнация. До икономическа смърт.

Нещо повече, не е нужно да си професионален икономист, за да забележиш, че икономическото развитие идва не от браншовите камари, а именно от “аусайдерите,” хората, които извън установените институции са впрягали своите таланти, за да променят статуквото. И г-н Кънев знае това. Определено е чувал за Хенри Форд. Или за Бил Гейтс, например.

Тук е уместно да зададем въпроса: Кой има интерес от институционализирането на пазара?

Отговор: Големите компании с натрупани ресурси и възможности за политическо лобиране. Като KPMG, например. Институционализирането на пазара, било то от държавата или от браншовите камари, означава разходи. Постоянни разходи. Това автоматично изхвърля от пазара малките участници и освобождава поле за действие на големите компании.

Ето как би действувал такъв механизъм: Една или два големи компании в дадена област, например, трудовото консултиране и посредничество, отиват при законодателите и им казват, че “пазарът на трудовите консултанти е един много важен, стратегически пазар, и не може да бъде оставен да се движи стихийно, но е много важно за икономиката да се въведат ясни правила.” Например, да се въведе задължителна регистрация на трудовите посредници и консултанти. Да се въведе задължителен минимум служители в компаниите. Задължителен брой клонове в големите градове. Изисквания за дипломи на служителите или собственика. И така нататък.

За KPMG или друга голяма компания тези изисквания са дребна работа, и като суми, и като отделено работно време. Но не е така за Тошо Пешев, например, бивш началник отдел “Личен състав” в бивше държавно предприятие, който има еднолична фирма с една секретарка и си изкарва хляба с намиране на работници за малките частни фирми около Павликени или в някоя друга провинциална област. Когато KPMG лобира успешно за прокарването на “институционализиране на пазара”, малката фирмичка на г-н Тошо Пешев ще трябва да отдели голям процент от своите ресурси – финанси и време – за да се съобрази с новите правила. Това ще затрудни силно работата му или дори ще го изхвърли от пазара. Тошо Пешев работи на много по-ниска цена от KPMG, много по-гъвкав и ефективен в работата си, подхожда творчески, защото познава повечето работници в околността, какво могат и какво не могат, дава добри съвети на местните предприемачи и затова клиентите го харесват и му дават работа. Не много работа, но достатъчно, за да храни семейството си и да бъде полезен на другите.

Но след като KPMG използва своето политическо влияние за да “институционализира” пазара, Тошо Пешев трябва да затвори фирмата си. Така “институционализирането на пазара” убива пазарната свобода и помага на KPMG да се освободи от малките, но гъвкави и ефективни конкуренти.

Ако някой се е чудел защо преди известно време правителството въведе напълно безсмисления и налудничав режим за лицензиране на трудовите консултанти в България, може би в горния сценарий ще намери едно добро обяснение. А в статията на г-н Евгений Кънев ще намери и нескопосан опит за теоретична обосновка на това откровено феодално отнемане на пазарната свобода.

Разбира се, гилдийният социализъм се нуждае от държавна протекция, за да работи. Трябва да има някакъв механизъм за налагане на “институционализирането”. Г-н Кънев се оплаква, че на сегашния пазар “силата на правото е заменена от правото на силата”, но за своите утопични възгледи той не ни предлага нищо друго, освен точно същото налагане на силово право. Е, за да изглежда по-мек, той наистина казва, че било наивно да очакваме “силни институции с компетентни и неподкупни чиновници”. Но веднага бърза да поясни, че неговата система “не означава по-малко държава, а по-ефективна институционална среда”.

Ние веднага питаме: По-ефективна за кого? За KPMG или за Тошо Пешев? Но г-н Кънев не се занимава с такива епистемологични въпроси. Той приема “ефективността” като аксиоматично понятие, което е еднакво за всички хора по всяко време.

И макар че вече е казал, че държавата е ненадеждна като регулатор на пазара, макар че вече е казал, че очаква от браншовите съюзи да осъществят лелеяната мечта за “институционализиран пазар,” накрая г-н Кънев ни открива своето истинско социалистическо лице:

...държавата започне да провежда политика на насърчаване на добрата корпоративна практика, така че фирмите, които я прилагат, да получават конкурентни предимства пред фирмите, които свързват оцеляването си с нелоялната конкуренция.

Да си поговорим сега за това кой е истинският “фундаменталист.” Това, което г-н Кънев ни предлага, е налагане на морал чрез силови държавни действия. Забележете, тук не става въпрос за възпиране на престъпления – кражби, измами, убийства, насилие и т.н. Тук става въпрос за законни пазарни действия, доброволно договаряне между продавачи и купувачи, в които г-н Кънев иска да се намесва чрез полицейската сила на държавата, да контролира пазарното поведение на участниците: да наказва онези, чието пазарно поведение той не харесва, и да насърчава другите, чието пазарно поведение харесва.

Такова използване на полицейската сила на държавата за налагане на позитивен морал е характерно за най-диктаторските или религиозни фундаменталистки общества. В радикалните ислямски държави, например. Или пък да речем, Османската империя. Там немюсюлманите са облагани с два до четири пъти по-високи данъци от мюсюлманите. Просто държавата е решила, че е “етично” да си мюсюлманин и използва механизма на данъчното облагане, за да те принуди да промениш възгледите си. Или забраните в средновековна католическа Европа срещу икономическата дейност на еврейските общности – ставаш католик, иначе не можеш да произвеждаш и да продаваш. Данъчните облекчения в нацистка Германия за фирми, които спонсорират НСДАП, или директорите са членове на партията.

Ето такова нещо иска г-н Кънев. Някой определя какво е “бизнес-етика”, и държавата започва да притиска “неетичните” участници на пазара с по-високи данъци, с повече ограничения... Нещо като добрия грижовен баща в семейството. Когато децата са послушни, има бонбончета, разходки, кино. Като не слушкат, има пръчка и наказания. Докато се научат на добро поведение.

Ами потребителите?

Когато говори за предложенията на “пазарните фундаменталисти” за свободата на пазара, г-н Кънев ги критикува за следното:

Може би слабост на тези предложения е, че те акцентират върху ограничаване ролята на държавата, а не върху засилване на частния бизнес и неговите сдружения за подобряване на бизнес климата в страната.

Ние пък ще отговорим така на г-н Кънев:

Истинският проблем на всички тези предложения е в това, че те никога не акцентират върху засилване на свободата на потребителите сами да определят бизнес-етиката на пазара.

Държавните социалисти – БСП, СДС, НДСВ и т.н. – настояват, че държавата трябва да определя какво е добро за потребителите, защото те не знаят сами какво искат. Гилдийните социалисти – като г-н Кънев – настояват, че браншовите камари трябва да решават вместо потребителите. И двете групи грешат. Целта на икономиката не е да се прокарват нечии субективни разбирания за “ефективни икономически стратегии”, нито други субективни възгледи за “бизнес етика” или “справедлива цена”. Целта на икономиката е да бъдат задоволявани нуждите на потребителите. Когато някой “институционализира” пазара, пазарът просто работи за нечие частно облагодетелствуване. Когато потребителите имат пълната власт чрез своя свободен избор сами да определят добрите и лошите производители или търговци, тогава пазарът наистина изпълнява своите функции. Всяка външна намеса в него – държавна или “браншова” – отнема законните права на потребителите, и превръща потребителите в заложници и слуги на нечии частни интереси, било то на политиците и чиновниците, било на големите компании като KPMG, които могат да плащат за политическо лобиране.

Тук идва и отговорът на свободния пазар относно “институционализирането на пазара”. Единствената “институция,” от която пазарът се нуждае, е свободата на потребителите. Потребителите сами познават своите интереси, много по-добре от някакви чиновници и “браншови съюзи”. Те вземат решения сами за себе си. Когато потребителите вземат неправилни пазарни решения, те сами носят отговорността за това. (Обратното, когато някаква “институция” взема погрешни решения, последствията се носят от потребителите, а не лично от представителите на “институцията.”) Като цяло, обаче, потребителите не са чак толкова глупави, колкото държавните или гилдийните социалисти се опитват да ги представят. Затова и не ни е нужно някакво “институционализиране на пазара.”

Заключение

Като цяло г-н Евгений Кънев се е опитал да ни представи някаква защита на съвременна форма на гилдиен социализъм. Макар че на думи изказва подозрения към държавната намеса, той все пак разбира, че истинският противник на гилдийния социализъм е свободният пазар. Затова не само не отхвърля държавния контрол, а точно обратното, очаква държавата да подкрепи гилдийното “институционализиране” на пазара. И то очаква държавата да действува с най-мракобесната форма на държавна намеса на пазара: налагане на морал чрез силови държавни действия. Всичко това в полза на онези компании, които имат политическата сила и ресурсите да организират гилдиите и да ограничат достъпа на по-малките, но ефективни конкуренти до пазара.

За да защити своята теза, г-н Кънев ни представя някакви смехотворни, несъществуващи проблеми на свободния пазар – зеленчуците били залежавали на пазара. Не ни казва, обаче, как точно ще се реши този въображаем проблем с “институционализиране”. Не ни го казва, защото ще трябва да разкрие истината – “институционализирането на пазара” ще означава насилие, принуда, и отнемане на свободата за икономически избор.

Ние, “пазарните фундаменталисти,” му отговаряме така:

Пазарът не се нуждае от друга “институция” освен върховенството на потребителя.

Всичко останало е утопия. Или прикрити корпоративни интереси.