|
|
Около осемдесет
и пет процента от поддръжниците на Гражданския комитет “14
декември” сме от средите на Съюза на демократичните сили или
гласували на всички избори за него. Ето защо ни е трудно да
приемем притеснението на дясната партия, че не сме удовлетворени
от опозиционното и поведение. Трудно ни е да приемем и
персоналната атака срещу Едвин Сугарев, който в качеството си на
национален координатор изразява не просто собственото си мнение, а
и това на Управителния съвет, на секретариата, на хората, които по
собствена воля изграждат структурата на неправителствената
организация в страната. Нека си го кажем – Съюзът на
демократичните сили не си направи труда да се заинтересува кое
наложи появата на бял свят на гражданско обединение, което
настоява единствено дневният ред на политическата класа да е
продиктуван от интересите на обществото, а не обратно.
Толкова ли е
трудно да се разшифрова мотото на нашите дискусии – “Чия е
България? На гражданите или на мафията?”. Тези дискусии отдавна
напуснаха пределите на София и се радват на интереса и
отзивчивостта на българските граждани и в други селища. В речника
на почти всеки политик се появи понятието “гражданско общество”,
но почти никой не желае да го дефинира, защото (изглежда) не знае
какво точно означава това. Дори бих казал, не иска и да знае.
Тогава? Нужно е самите граждани да демонстрират степента на своята
компетентност. Е, не всички успяват, но на когото му се отдава,
просто е длъжен да го направи. Длъжен е и на висок глас да сподели
тревогите си за управлението на България. Колкото и странно да
звучи, една държава се управлява добре, когато опозицията е
солидна и застрашително настъпателна. Имат ли опозиция българското
правителство и мнозинството в парламента? Не е правилно да се
отговори еднозначно, но е факт, че лявата откровено си участва във
властта, а дясната слуша България, но нищо не й отговаря. Изниква
въпроса: “Защо?”. Струва ни се, че удобството на сравнително
охолния живот, който осигурява настоящия парламент е изкушение,
което затвори устата и на най-речовитите в него. Като във филм с
много лош монтаж, народът-публика не може да разбере за какво
точно става дума. Прекалено често се преекспонира външната
политика, а хората в страната очакват грижи за самите тях.
Истинските грижи за обществото винаги имат едно и също измерение –
честно и правдиво законодателство. И учениците знаят, че това не
се случва. И неслучващото се се обвива във фразеология, която меко
казано отвращава българите, живеещи в бедност и
безпереспективност. Много е интересно, политиците някога ще
дебатират ли по изводите от появилата се наскоро книга
“Състоянието на обществото”. Ще изгради ли СДС на базата на
толкова важните изводи в книгата, своята стратегия за опозиционно
поведение и убедителен подход да спечели местните избори? Защото
ние дебат ще имаме.
И той ще е
граждански! В присъствието на социолози и антрополози, работили
здраво по проекта “Състояние на обществото”. И ще добавя – толкова
добре свършили работата си! На този дебат не може да не стане дума
за политическата класа – управляваща и опозиционна. Но нека никой
не се сърди на Едвин Сугарев и седмичника “Седем”. Защото за
всичко е виновно политическото безхаберие на парламентаристи,
министри, опозиция и “национално отговорния
капитал”.
Сугарев и гражданите от “14 декември” единствено са лакмусът.
Знаем, че е
болезнено, но… |
