18-04-2003

Online от 1 юли 2002

 
 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 
 

18 април 2003, 17:10

"Съучастие в престъпленията на един луд човек"

 

 

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

КОПИЕ:
ДО ПРЕЗИДЕНТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ:
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
КОПИЕ:
ДО ПОСОЛСТВАТА
НА СТРАНИТЕ НА ЕС

ОТКРИТО ПИСМО

Уважаеми Господин Председател на Висшия съдебен съвет,

През лятото на 2001 година започнах издаването на списание “Компромат”. Още в първия брой имаше статия относно психическото състояние на главния прокурор Никола Филчев и неговите престъпления. В трета и четвърта книжка с данни и експертни оценки показах характера на заболяването му “Параноидална шизофрения и съдова деменция” и описвах по свидетелски показания характерни за заболяването му случки. В резултат на това списанието ми издържа само 11 броя и разпространителите му отказаха да го разпространяват. Оттогава тръгнаха и дела срещу мен от страна на прокуратурата. Странното е, че нито едно от четирите дела не е за клевета и обида на Главния прокурор. И четирите дела са чудовищно нелепи, но въпреки това прокурори, следователи и дознатели продължават да ровичкат и да търсят от кой храст ще изскочи заек, та да оправдаят службата си при “Главния”. Първото дело бе за “Оказване на натиск върху свидетел да даде неверни показания”. Преписката се търкаля около година и потъна. Потроши ми време и нерви, но все пак дори не стигна до съда. Второто дело бе за присвояване на голяма сума пари от “Булгаргаз” при положение, че аз не съм бил нито един ден служител там. Ревизиите доказаха,че от там не съм взел и стотинка. И това дело се търкаля доста, преди да бъде прекратено. Третото дело бе за фондацията ми, която не работи повече от шест години и общо през нея са преминали около 2 500 долара за отпечатването на две книги и пребиваването на руския писател Виктор Суворов. И тази преписка се търкаля доста, но и тя не стигна до съда. От началото на тази година имам нова преписка. Сега прокуратурата се е заела с мен сериозно, защото съм “събирал дружина и правя списъци за физическо ликвидиране на приятелите на Главния прокурор Никола Филчев. И пръв в този списък бил човек, когото почти не познавам. Той се казва Яне Янев и е чест гостенин на Филчев, като след многочасови разговори Янев излиза и дава интервюта, че те двамата с Филчев се борят с корупцията. Същият този Янев често нарушава закона, като призовава към насилствена смяна на системата и организира противозаконни протести. Но Филчев продължава да го приема и да се “борят заедно с корупцията”. Всичките тези дела се водят от прокурора от софийска районна прокуратура Мирчев, на когото не съм видял и очите. На него не му прави никакво впечатление, че преписките срещу мен са явно несъстоятелни и не издържат проверка. При последната преписка ми бе поискана дори мярка за неотклонение “Подписка”. Дознателят от Първо РПУ Паскалев отказа да ми отговори за мотивите. Единствен мотив бе, че съм уличен по член 144 ал. 3 от НК, т.е. закана за убийство. Оставям обвинението без коментар.

Уважаеми Господин Председател на Висшия съдебен съвет,

Не ми е за пръв път да бъда тормозен, въдворяван и затварян. По времето на комунистическия режим се “насладих” на особено внимание от страна на службите на Държавна сигурност, прокуратурата и затворническите власти. И тогава срещу мен имаше смехотворни обвинения, постановки и провокации. Накрая ме молеха да напусна страната, като бяха готови да ми осигурят паспорт и билет за всяка точка на земното кълбо. На десети ноември 1989 година бе декларирано, че нещата се променят. Животът обаче показва обратното. Същите хора от прокуратурата, същите хора от полицията и същите хора в законодателната и изпълнителната власт управляват по същия начин страната, използувайки същите методи. Същите хора получават освен високи постове и най-високите държавни награди. Ще Ви дам няколко примера. Бившият Главен прокурор Васил Мръчков вместо да отговаря за геноцида и съдебния произвол по времето, когато беше Главен прокурор (1986-1990г.), в момента е Председател!!! на националната обществена комисия по законодателство към Народното събрание. В затвора няма нито един виновник за убийствата по комунистическите лагери, масовите убийства около 09.09.1944г., възродителния процес и по-новите престъпления около приватизацията, източването на банките и унищожаването на архива на ДС и БКП. Главният прокурор Филчев и неговите мекерета не търсят убиеца на прокурора Колев и другите показни убийства. Не!!! За него е много по-интересно да решава личните си здравословни проблеми чрез институцията, на която е издигнат от същите тъмни субекти като него. При това под негово разпореждане са полиция и следствие. В резултат на това срещу мен има заведени четири преписки. Срещу покойния прокурор Колев-седем, срещу Едвин Сугарев, който описа образа на Филчев също бе заведено дело, при това съвсем одиозно.

Уважаеми Господин Председател на Висшия съдебен съвет,

Когато преди две години и половина Ви избраха за министър на правосъдието, аз поисках среща с Вас, за да Ви разкажа за състоянието на съдебната система и в частност за личността на Главния прокурор. Чаках цяла година за тази среща. Предадох Ви писмо, на което и досега нямам отговор. Същото стана и с Президента Първанов. Проведох среща и с него, която бе протоколирана, предадох му писмо, предупредих го, че всеки ден на Филчев като Главен прокурор е заплаха за националната сигурност. И всеки ден след предупреждението ми е съучастие в престъпленията на един луд човек. В резултат на това Президентът Първанов тръгна с Филчев да заиграва и създава съвместни с него органи за борба с какво ли не. В резултат на това бе застрелян прокурорът Колев, оказва се натиск върху прокурори, несъгласни с Филчев, цари страх и несигурност. Проектозаконите относно съдебната система са толкова некадърни, че не издържат проверката на КС. Пожеланието на мнозинството от ВСС Филчев да си подаде оставка потъна във времето и на практика даде възможност на Филчев и други като него да се почуствуват съвсем безнаказани и недосегаеми. Всичко това се отразява върху обществения морал и влияе пагубно върху младите хора. По тези причини те или се впускат в съмнителни предприятия, или посягат към наркотиците, или масово напускат страната. Оставам с впечатлението, че политическата и съдебната власт имат за лична цел закриването на държавата. Тя съществува и е съществувала и при други тежки обстоятелства, но толкова близо до разпадането си никога не е била. Струва си човек да помисли за това, а за един държавник това трябва да бъде категоричен приоритет.

Уважаеми Господин Председател на Висшия съдебен съвет,

Институцията, която ръководите има за задача да контролира в някаква степен съдебната система. Разбира се, като всичко у нас, освен престъпленията, работата на ВСС е крайно неудовлетворителна. Ако ВСС не схваща това, толкова по-зле за страната ни. Има една тънка нишка, наречена обществен морал, която след като бъде премината никой не можа да прогнозира последствията, но задължително след това идва терор. Ако ВСС има за цел това, то някой ще поеме отговорностите. Някой, който не си е свършил работата или съзнателно е имал за цел идването на абсолютната власт.

Държа да Ви кажа, че аз със себе си проблеми нямам. Няма и да поискам чуждо гражданство, за да ме оставят на спокойствие. Моите деца и моите приятели няма да ми простят това. Аз съм обещал на децата си да живеят нормално в една нормална България. На страната на престъпниците са силата и вероломството. Аз разполагам само с една крехка вяра. Ваш избор е кого да подкрепите.

22 март 2003-03-22, София

Николай Колев-Босия
 

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо