Повече от месец измина, откакто беше публикуван първият вариант на стратегията за приватизация на българския тютюнев монопол. Времето до приемането на окончателния вариант от парламента е подходящо да се използва за кратък анализ, който представя позитивните промени в мисленето на администрацията във връзка с приватизацията, но и търси възможности за усъвършенстване на базата на недостатъците на вече публикувания проект за стратегия.

Стъпките напред

• Балансът на интереси между министрите Дикме и Шулева очевидно е заложен в проекта, тъй като той се внася от името и на двамата. Това е ясен сигнал за политическа воля процесът да бъде довършен.

• Привличане на големи инвеститори. Това ще предизвика не каква да е смяна на собствеността, а такава, която да заложи основите за бъдещия растеж на конкурентоспособността на отрасъла.

• Надзорният съвет на БТ. Той е средство за елиминиране на доказалата нееднократно своята неефективност Агенция за приватизация от процеса и освен това за повишаване на прозрачността, защото той ще отчита дейността си пред Министерския съвет (МС).

• Двата типа дружества. Разделянето на апетитните от неапетитните дружества ще повиши цената на първите и ще даде възможност на вторите да се преструктурират или ликвидират.

• Прозрачните процедури за приватизация: търг и предлагане на акции на борсата.

• Удовлетворяване на претенциите към холдинга със средствата от приватизация.

• Средствата от приватизация ще останат в рамките на холдинга. Това е механизъм за постигане на целите, стоящи пред приватизацията, при неразмиване на правата за собственост в остатъчните дружества.

• Обособяване на два типа фондове: за преструктуриране и за насърчаване на предприемачеството в засегнатите райони. Това ще има два положителни ефекта: повишаване на цената на непродаваемите засега дружества и елиминиране на някои социални негативи от процеса.
  Гъвкави ангажименти за следприватизационна заетост. Само по този начин стратегиите на правителството и на потенциалните купувачи биха могли да съвпаднат.

Стъпките назад

Нито един ориентировъчен срок. Този проект може да стане поредната нереализирана стратегия, защото няма разписан нито един срок за нито един процес, който се предвижда да протече ­ с изключение на срока за присъединяване на България към ЕС.

Кои са ресурсите? Целите на правителството са амбициозни, но когато на изхода се очакват резултати, на входа трябва да има ресурси за постигането им. Никаква отчетност пред обществото. Това не е в интерес на самото правителство. Административната циркулация на отчетността ще даде основание на критиците да смятат, че приватизацията е непрозрачна.

Неясна алокация на средствата. Липсва механизъм за разпределение на парите по фондовете. Това е широко отворена врата за различните лобита. Размити типове дружества. Може би групирането на фабриките се подразбира, но е опасно една стратегия да бъде съставяна по подразбиране.
Опасност от олигопсонизиране. Стратегията не отчита възможността от кооперативно поведение на играчите на пазара на тютюн.

Опасност от нелоялна конкуренция на остатъчния "Булгартабак". Правата върху съществуващата инфраструктура за изкупуване на тютюн, с която остатъчният БТ разполага, могат да лишат новите в бранша от конкурентен достъп до суровината.

Не е предвидена промоционна кампания на възможностите за алтернативна заетост сред населението.

В така предложения проект за приватизация има предвидени множество положителни стъпки, които ще помогнат на правителството да реализира целите, стоящи пред приватизацията. От казаното дотук обаче се видя, че в стратегията има множество недостатъци и успехът є е подложен на сериозен риск, който може да бъде избегнат чрез съобразяване с възможностите за нейното подобрение.

* Авторът е експерт по политика към предприятията в ЦИР и докторант в катедра “Икономикс” на УНСС ­ София. Изразените позиции са лични.

Позитивните моменти в стратегията не би трябвало да се разглеждат отделно от Закона за тютюна и тютюневите изделия, поправките в който бяха приети от МС през миналата седмица. Икономическият смисъл на част от поправките е, че ще се осигури гъвкавост на перспективните дружества, като се отмени изискването за закупуване на минимум 60% българска суровина за тютюнопроизводство, а конкретните проценти ще бъдат определени за всяка фабрика поотделно. Това осигурява нормативната основа за повишаване на качеството на българските цигари, респективно на износа и конкурентоспособността на сектора на външните пазари. Другата позитивна поправка в Закона за тютюна и тютюневите изделия е, че производителите на суровината ще могат да се обединяват, което ще генерира възможности за повече инвестиции за производство на по-качествени сортове, където е възможно, които в бъдеще да заменят вносната суровина и да генерират повече добавена стойност за производителите вътре в страната, а не извън нея. Другата промяна, която позволява на производителите на тютюн да прехвърлят квотите за производство помежду си, ще се отрази положително върху количеството произведена суровина.