Чудаците са професионален риск, с който всеки учен рано или късно се сблъсква. За щастие тези екземпляри лесно се забелязват. Ако някой твърди, че има голяма теория, която опровергава изграждано с векове научно знание - особено, когато теорията обхваща несвързани научни полета като физиката, биологията и икономиката - шансовете той или тя да е чудак, са големи. Ако авторът не публикува в стандартните научни списания, а в обикновени масови медии, внимавайте. Ако пък издаде сам книгата си, вече е сигурно - той е чудак.

Освен ако не е Стефан Уолфрам. През осемдесетте Уолфрам беше един от най-перспективните млади учени. Той взе своята докторска степен по теоретична физика от Caltech през 1979, когато бе само на 20. Година по-късно стана най-младият студент, получил така наречената "стипендия за гениалност" от MacArthur Foundation. После написа една научна компютърна програма, наречена "Математика", която беше толкова успешна, че го направи милионер. И тогава изчезна от погледа на публиката. Каква стана със Стефан Уолфрам, питат се хората?

Сега те знаят. Миналият месец Уолфрам публикува "Нов тип наука" (чрез своята Wolfram Media), един том от 1200 страници, създавани близо две десетилетия, които претендират, че променят фундаментите на почти всеки клон от науката - от физиката и математиката до биологията и дори психологията. "Стефан не е скромен човек - казва Терънс Сейновски, директор на Computational Neurobiology Laboratory в Salk Institute за биологични изследвания в Ла Джола, Калифорния, който наблюдава Уолфрам отдавна - но неговите идеи могат да се окажат извънредно важни."

Тези идеи имат своя генезис от началото на осемдесетте, когато Уолфрам започва да изучава един тип компютърна програма, осъществяваща така наречената клетъчна автоматизация. Тя по типичен начин е съставена от поредица черни и бели пиксели върху компютърния екран - "клетки" - които по един прост метод се трансформират от една редица в друга. Методът на трансформиране може да изглежда така: ако един пиксел в дадена позиция е заграден от повече пиксели от противоположния цвят, той преобразува своя цвят, дърпайки се в следващия ред; ако не е, поддържа същия цвят и положение. Когато управлението автоматично се задвижи всяка колона се придвижва надолу по екрана, като компютърът изгражда образци с удивителна сложност. Някои от образците на клетъчната автоматизация поразително приличат на черупки от миди, а други на снежинки. "Това ме учуди - казва той - Може ли естествените системи да работят по подобен начин?"

Той започва да изследва хиляди различни видове клетъчни "автомати" и с удивление открива, че образците, появяващи се в неговия компютър приличат на всички видове, които откриваме в научния феномен - атомите, които могат да се открият в песъчинките; диаграми на кривата на космическото време, които израстват от Айнщайновите уравнения; разпространяване на еволюционните промени в организмите с течение на времето; графичният еквивалент на различните типове математическа логика. "Под всеки концептуален (идеен) камък, който обръщам - казва Уолфрам - съществува този невероятен див свят, който никога не съм очаквал да открия."

В съчетание с факта, че конвенционалните уравнения могат да описват само простите природни феномени (вие може да напишете едно уравнение за орбитата на една планета въртяща се около слънцето, например, но не и за цялата слънчева система, като жива клетка), успехът на неговите прости програми карат Уолфрам да подозира, че науката е била водена в грешна посока през последните 300 години и преди това. Вместо да се опитват да пишат сложни уравнения за всичко, казва той, учените трябва да изследват клетъчния автомат, който отговаря на това, което те наблюдават.

Това е смело твърдение, дори и за един брилянтен учен като Уолфрам. И засега никой не може да каже дали е прав или греши. Факт е, че някои от образците на Улфрам отговарят на нещата в природата, което ни навежда на мисълта, че светът наистина работи така, както неговите програми. И случаите където съответствието е много голямо, трябва да накарат учените да им обърнат по-сериозно внимание.

Но финалната присъда дали Новият тип наука на Уолфрам е истински революционна - или дали клетъчният автомат просто наподобява света, отколкото да го обяснява - ще трябва да почака, докато учените го схванат напълно. "Всяка идея в книгата - казва Сейновски - ще отнеме поне 10 години за изследване и тестване." Провокиращото в теориите на Уолфрам, казва той, е дали те се съгласуват с природата, и това ще бъде крайния тест

            Забележка: Статията е публикувана на български за първи път в MEDIA TIMES REVIEW