Миналата неделя Стефан Софиянски за трети път седна на кметското кресло в столицата. Това е добра новина за него и ССД. Засега. Новината обаче е лоша за Надежда Михайлова и СДС. Докато ги има. Което значи – не за дълго.

          Победата на Софиянски мина през трупа на СДС.

          Гласовете за Надежда Михайлова на първия тур, прелени към Софиянски “срещу реставрацията на нереформираната БСП”, би трябвало да са убедили синьото ръководство, че каузата на антикомунизма не е “изчерпана”. И през 2003-та антикомунизмът може да мотивира хора, които не членуват или може би дори не симпатизират на СДС в сегашния му вид. Ако иска да оцелее и се възроди, синята партия трябва да се върне към корените си на всенародно антикомунистическо движение. В противен случай на следващите парламентарни избори СДС ще вземе 4% и само НИС ще влезе в парламента.

          Подобна прозорливост обаче надхвърля сегашния интелектуален и особено морален капацитет на СДС. Съюзът не е антикомунистическа партия. Което автоматично означава, че не е и дясна партия. Нещо повече -

СДС не е  партия на свободните хора

Поне лидерите й не са такива. Лидерите на СДС – от Желев до Михайлова – никога не са  мислили, говорили и действали сами. Никога не са формулирали своите цели на основата на своите ценности. Никога не са се опитвали да положат основите на свободно общество. С две думи - никога не са избирали пътя на Свободата. От какво са били зависими и кому са дължали покорство?

            Членовете и симпатизантите на СДС, поне 600-те хиляди, които останаха верни на съюза, трябва да настояват за удовлетворителен отговор на този въпрос. И да питат, докато не го получат. След това трябва да откажат да избират между Иван Костов, Петър Стоянов и Надежда Михайлова, и въпреки волята на апарата да наложат млад и необременен човек за председател на СДС. Михайлова просто не може да остане, а Костов, Стоянов и дори Филип Димитров не са Избора на свободните хора. Защото ако са, ще излезе, че двама-трима души държат монопола над  демокрацията в България, че без тях начело Партията няма бъдеще, и че без Партията няма бъдеще и България. Това вече го живяхме и не ни хареса.

           След като сменят лидера, свободните хора в СДС трябва да изработят ясни правила и критерии за “обединението вдясно”. Ако не успеят, ще трябва да си търсят друга партия. Или още по-добре – да създадат нова.

            Но не ССД. Слуховете, че местните избори са родили нова дясна формация под името ССД са силно преувеличени. Вижте резултатите от балотажа и ще разберете.

ССД мечтае да претопи СДС

Не да се съюзи, а да претопи. Стефан Софиянски обаче никога няма да признае това. Впрочем неговото оттегляне от лидерския пост на ССД е законов императив (морален той определено няма). Според чл. 41 от Закона за местното самоуправление и местната администрация кметовете на общини не могат да ръководят политически партии или техни структури. Така широко обсъжданият казус “Михайлова се оттегля от председателския пост, ако стане кмет”, важи с пълна сила и за Софиянски.

         Тоест – би важал, ако Софиянски бе председател на ССД. Но той е само “политически лидер”. “Политическият лидер не е член на ръководните органи на съюза, и само го представлява пред обществото, избирателите, медиите и неправителствените организации”, пише в Интернет-страницата на Съюза на свободните демократи. Митичното дясно обединение обаче ще се извършва между партии. Кой представлява ССД пред тях? Партия ли е изобщо ССД, която има управителен съвет, политически съвет и секретар, но няма председател? И ако пред закона подобен акт на политическа проституция е допустим, пред морала на евентуалните му партньори в преговорите не би трябвало да бъде. Поне пледиращата за чистота Надежда Михайлова, не би трябвало да допуска това. Докато е председател на СДС, тя просто е длъжна да търси съгласие вдясно поне за морал, щом не може за политика.

         Но ако СДС трябва да смени председателя си, ССД първо трябва да го избере. Така поне преговорите за дясното единство ще започнат на чисто. Дясното общинско мнозинство бе вече заченато в грях.

         В неделя вечер Софиянски даде да се разбере: мнозинството в общинския съвет пак ще се управлява на принципа “чупи-купи”. Които може, кметът ще купи. Останалите ще чупи. Самото мнозинство засега ще е от 37, не от 23 или 38 души: ССД + ССД + Гергьовден&Co – Любен Дилов - син. После може и да се увеличи. Тъй рече Победителят На Който Се Изпречи На Пътя Му.

         Що се отнася до обединението вдясно, сегашните лидери на СДС и ССД се канят да го започнат с възстановяването на  “Демокрация” – “вестникът на дясноцентристкото пространство”. Надежда Михайлова чудесно разбира, че като прибави вестник към ССД и Общинска банка ,

Софиянски структурира олигархичен кръг “Община”

Разбират и останалите. Но се възхищават, вместо да се възмущават. Ако от “Раковска” са на път да целунат на Софиянски ръка, от едната страна на  “Дондуков” може да го декорират с орден “Стара планина”, а от другата вече почерпиха с локум и халва. Всички май са в кюпа, а ?

         Всички освен седесарите. Те ще пият една студена вода, освен ако Софиянските Сънища вДясно не са им по вкуса.

         Но всеки сън все някога свършва. Преди надеждата, която умира последна.

            Забележка: Статията е отпечатана в "Про&Анти"