на избори, като тези, които имат такова намерение, трябва да представят определен брой нотариално заверени подписи на свои членове. Само така може да действително да се удостовери, че дадена партия има обществена и политическа тежест, смята професорът. В момента половината от партиите в България са учредени от хора, които дори и не подозират, че са учредители, изтъкна заместник-председателят на Централната избирателна комисия за местните избори. Той даде за пример Австрия, където на изборите участват едва шест партии, и заяви, че ако броят на участващите в българските избори бъде намален, това ще повиши качеството на изборния процес. Според проф. Константинов избирателната активност на втория тур е била висока и е надхърлила 50 процента дори ако за база се вземе нереалният списък от близо 7 милиона избиратели. Ако се отчете, че в страната реално има около 6.2 милиона гласоподаватели, активността е към 58 процента, което е твърде високо дори за европейските стандарти, смята професорът.

Проф. Константинов, говореше се, че избирателната активност на първия тур на местните избори е била 30%. Така ли е?

- Не мога да разбера кой пусна това число и защо така яростно се вкопчиха в него разни анализатори, след като истинската избирателна активност е 50 и над 50 на сто. На няколко пъти лично се включвах по радиото в неделния ден, за да съобщавам, че активността е 20, след това - 30, накрая - 40 и няколко процента. Естествено, не можехме да знаем колко точно е, докато не получим последните данни. След получаването на последните протоколи се оказа, че са гласували 3 милиона 266 хиляди души. В страната има 6 милиона и 200 хиляди избиратели, даже и по-малко.

По официални данни са близо седем милиона.

- Седем милиона сме всички. При седем милиона население щяхме да имаме толкова избиратели, ако нямаше нито едно дете. Слава Богу, това не е така. В България има реално шест милиона и 200 хиляди избиратели и седем милиона и няколкостотин хиляди граждани.

Ако разделите броя на гласувалите на броя на реално съществуващите избиратели, ще получите активност 52-53 на сто. Ако пък делите на избирателите по списък, ще получите 47-48 процента. Което също не е ниска активност. Въпреки че е неправомерно да се дели на този списък, понеже той съдържа хора, които реално ги няма в България. Някои от тях може би вече са умрели, други са в Турция, в Америка, някъде по света.

А защо тогава се съобщаваше за 30-процентна избирателна активност?

- ЦИК не е съобщавала такова число. Централната избирателна комисия не може да бъде държана отговорна за това безотговорно число. Ние се изказахме за активността в момента, в който получихме и последния преброен глас.

Има ли някой интерес избирателната активност да бъде представяна като ниска?

- Не мисля, че някой има специален интерес. По-скоро беше потърсена сензация. Някои се направиха на много умни и разсъждаваха защо е така и какво следва от това. Не е така и не знам какво следва. Сега тези хора трябва да обясняват защо всъщност не е така.

Активността си е съвсем нормална. За сравнение - през 1999 гласуваха 3 милиона 550 хиляди. Сега са 3 милиона 266 хиляди. Разликата е по-малко от 300 хиляди души. За 4 години населението намаля, намаляха избирателите – със 100-150 хиляди души. На практика колкото са гласували през 1999 г., толкова гласуваха и сега.

Има ли смисъл от въвеждане на задължително гласуване?

- В Гърция има задължително гласуване. Ако и ние го въведем, ще постигнем активност 90-95 на сто.

Има ли смисъл?

- В повечето държави не е задължително. Може би в Европа само в Гърция и Холандия е задължително и негласуването се наказва с яка глоба. Разбира се, има специални механизми, за да се осигури възможност на хората да гласуват. Например в Гърция избирателят винаги гласува на едно и също място. За да направи това, често се налага да прекосява цялата страна. Затова се дават отпуски, улеснява се транспорта и така нататък.

Защо се появиха толкова голям брой недействителни гласове на тези избори?

- Какво показват числата на този етап? Два милиона и 224 хиляди гласа има подадени за общински съветници. За кметове са малко повече - два милиона и 800 хиляди. Това показва, че един милион души са отишли до избирателните секции и по някакви причини са произвели недействителен глас. Това може да стане по два начина. Или не е пусната никаква бюлетина, или са пуснати две "биещи се" бюлетини - например две различни бюлетини за избор на кмет или общински съветници. Това са основните ситуации, при които възниква недействителен глас. Процентът на недействителни гласове наистина е чудовищен - отнесено към гласувалите това представлява над 30 на сто.

А не е ли възможно хората просто да са гласували за кмет и да не са гласували за съветници или обратното?

- Да, разбира се. Човек може да гласува за кмет, без да се интересува от листата за съветници. Или обратното. Но според мен в общия случай хората се заблудиха. На предишни избори това не се е случвало. Нямаше такава огромна дупка между броя на гласувалите и броя на недействителните гласове. Например през 1999, когато се гласуваше с обща интегрална бюлетина, недействителните гласове бяха около осем на сто. Това е съвсем приличен процент и той идваше най-вече при гласовете на ДПС. През 1995, когато се гласуваше с различни бюлетини - горе-долу както сега, недействителните гласове бяха пет-шест процента.

Основната причина според мен е, че на предишните избори кандидатите бяха пет пъти по-малко. Сега с това изборно безобразие ние просто изтормозихме хората. Виждайки огромния брой кандидати, избирателят се шашва, взима една бюлетина, пуска я и бяга. Или пък просто пуска празен плик. Ние направихме всичко възможно, за да затрудним избирателите.

Законът ли е лош?

- Законът е страшно лош. За първи път в един плик се пускат две или три бюлетини. През 1995 за съветници имаше един плик, а за кметове - друг. Сега всичко е в един плик. Убеден съм, че маса хора не са знаели, че трябва да посегнат към повече от една бюлетина. И са пускали по една.

Защо се възприе моделът да се гласува в един плик?

- Трябва да питате законодателите. Този закон е безобразие, чудо на чудесата. Тези хора не могат да произведат най-малкия свестен избирателен закон. Когато правиха поправки в закона за избор на президент, в 10 реда законче успяха да сбъркат на две места фундаментално. При новия избирателен закон беше взет текстът от 1995, когато се гласуваше с два плика. Сега беше постановено, че се гласува с един. И безумието е налице - един милион души не са гласували за съветници. А гласуването за общински съвет е дори по-важно от това за кмет. Общинските съветници могат дори да махнат кмета, ако имат квалифицирано мнозинство. Кметът нищо съществено не може да направи без съветниците.

Достатъчно добре ли беше обяснено на хората как да гласуват?

- Не. И в това може да се види известен грях на Централната избирателна комисия. Ние не обяснихме достатъчно подробно и достатъчно брой пъти. Подозирам, че и част от секционните избирателни комисии не са били на ниво и не са могли да обяснят на хората на място. Ако процедурата не е била обяснена на място по един ясен начин, това може да е довело до допълнителни заблуди.

Централната избирателна комисия дала ли е указания на общинските и секционните комисии кой глас се определя като недействителен?

- Да. Имаме подробни методически указания - за общинските и за секционните комисии. Провеждахме обучения на секционните комисии. Лично обучавах комисиите в три области. От своя страна общинските комисии са обучили секционните.

Какви са поуките от тези избори?

- Първо, трябва да се гласува с една интегрална бюлетина. Формено безобразие е да бъдат допуснати 150 партии до изборите и за всички да бъдат печатани отделни бюлетини. Беше създаден абсолютен хаос на ниво избирателна секция. Това е безумие. Кой нормален човек би могъл да се ориентира в този хаос от бюлетини? По цял свят се гласува така - с една интегрална бюлетина. Дори в Южна Африка е така, а там неграмотността е доста висока. През 1999, когато се гласуваше с една бюлетина и имаше осем на сто недействителни гласове, писъците бяха страшни: сложна бюлетина, объркахме хората. Сега не сме ги объркали, а ги побъркахме. Това е резултатът.

А как може да бъде отчетена националната тежест на всяка една партия според местните избори?

- По гласуването за листи.

Но според страницата на Централната избирателна комисия ДПС има повече мандати от СДС например?

- На много места СДС участва в коалиции, а засега се отчетени само чистите мандати. Освен това при ДПС зад един мандат стоят 200 избиратели, докато зад един мандат на СДС са доста повече.

Добра ли беше работата на Централната избирателна комисия според вас?

- При съществуващата калпава нормативна база ЦИК успя сравнително добре да се справи. Отчитам обаче, че хората не бяха обучени в достатъчна степен.