Интервю на Петя Владимирова, "Дневник"

Въпрос: Каква е вашата лична версия за дарението от 200 хиляди долара за фондация "Демокрация" - приемате ли твърдението, че там не са знаели кой е подателят, и ако да, какво означава фактът, че парите са били приети?

-      Сумата е твърде голяма, за да бъде приета, без да се знае нейният източник. Двеста хил. долара едва ли могат да бъдат изпратени просто ей така - защото на фирмата Х от Кипър й хрумнало да помогне на демокрацията в България. Безплатни обеди няма и обичайно подобни суми се превеждат за свършена политическа услуга. Ако Иван Костов наистина е приел и оползотворил тези пари само въз основа на уверенията на Бюрото за финансово разузнаване, без да се знае техният реален източник, то той е проявил непростимо нехайство. Естествено, когато мафията превежда пари на една политическа партия, тя ще използва "чиста" офшорка. Да не говорим за това, че не е реалистично членовете на управителния съвет на фондацията да не знаят за дарение от такъв мащаб. Все пак в една фондация се правят отчети на приходи и разходи - и функциите на управителния съвет са да ги контролира - обратното означава, че или този управителен съвет съществува само проформа или че някои дейности в самата фондация протичат непрозрачно.  Според мен парите наистина са преведени от Чорни или от фирма, която е зависима от него - иначе няма обяснение за това как е получил и изпратил на "Труд" оригиналите от преводните документи. Друг е въпросът как се използва това - защото става дума за наистина мръсен компроматен сценарий, в който е намесено цялото ченгеджийско войнство. Проблемът обаче не е там – какво друго може да се очаква от "Труд", Бакърджиев, Бонев, Доган и компания – те просто си вършат работата. Проблемът е в това, че им се дава повод да я вършат, при това с успех - защото този скандал със сигурност ще повлияе на местните избори, от чийто изход зависи оцеляването на СДС. Симптоматично е, че тяхната атака бе предизвикана от първата публична поява на Иван Костов, който фокусира политическото говорене върху необходимостта да бъде отвоювана България от тайната власт на държавна сигурност, да бъде разбит моделът на фасадната демокрация, на путинизацията на страната. По същество той зае една максимално активна и агресивна позиция, която можеше да бъде удържана, при положение че е неуязвим тъкмо от подобен тип компроматни сценарии - и неговото правителство е имало ясно и еднозначно отношение към проблема "Чорни". За съжаление това не е така - и ударът, който се стовари върху него, е може би най-категоричната илюстрация на това какво следва от отказа на СДС да прочете критично собственото си минало. Ще си позволя да илюстрирам този случай с факти. В интервюто си пред "Блиц" Костов на два пъти подчерта, че служебното правителство на Софиянски е дало рзрешение на Чорни да закупи "Мобилтел". Това не е вярно: разрешението е дадено на 31-10-1997 от Антони Славински, министър в неговото правителство. Софиянски и на мен не ми е симпатичен политически, но това не е основание да се прави пропаганда чрез неистини. Истината е, че служебния кабинет забрани на Красимир Стойчев да продаде "Мобилтел" на Григорий Лучански и го задължи да върне статуквото. Същият този Красимир Стойчев, който осъществи сделката с Чорни, минаваше за приятел и нещо като съветник на Иван Костов. Истина е, че тогава ставаше дума за една неразвита компания, оценена при сделката с Лучански на около 30 млн. долара. Чорни я продаде за 600 млн. И я продаде с действащ лиценз, даден му пак от правителството на Иван Костов с решение № 271 от 24 април 2001 - валиден до 2006. След месец и половина идва преводът на въпросните 200 хиляди долара. Решението за новия лиценз е било от жизнено важно значение за сключване на сделката за продажба.

Значи вие смятате, че ако Чорни е трябвало да се отплаща за нещо, то е заради прелицензирането на "Мобилтел"?

-      Да. Но проблемът е по-мащабен, защото нарастването цели 20 пъти на цената на "Мобилтел" става в рамките на правителството на Костов и е осъществено на гърба на българската г., поради което "Мобилтел" запази монополните си позиции. Благодарение на провала на продажбата на БТК, което само по себе си струва на държавата стотици милиони долари. Благодарение на ползваните честоти на МВР и ползваните ретранслатори на МО. Благодарение на съвместните фирми на Чорни с тези две министерства. Благодарение на прикриването на кражбите на импулси от БТК. Благодарение на покровителството на Бакърджиев и Бонев. Иван Костов трябва да е бил сляп, за да не вижда за какво става дума. И трябва да е бил наистина с много гъвкави морални критерии, както се изразяваше един мой приятел, за да премълчи фактите на корупция от страна на неговите министри по отношение на случая "Чорни". На това премълчаване всъщност се дължи парадоксалният факт, че за СДС електоралният ефект от неговото управление е дословно същият, какъвто бе за БСП управлението на Жан Виденов. Именно този бекграунд направи възможен и сегашния компроматен сценарий. Защото ако той лично не се е допирал до мръсните долари на Чорни, то други са се допирали - и то най-вероятно от негово име. А като министър председател той носи цялата отговорност за това.

Вие бяхте зам.-председател на СДС след 2002 - като такъв имахте ли представа как се финансира партията и дали това, което стана известно миналата седмица, е било стил?

-      Веднага след Националната конференция НИС имаше среща с Иван Костов, на която ни бе казано, че фондация "Демокрация" няма пари и трябва да се оправяме с държавната субсидия. Неговият личен съвет по отношение на вестник "Демокрация" беше изданието да бъде спряно. Ако е вярно, че през 2001 е имало няколко дарения от мащаба на това от "Ромент трейдинг", то би било логично да се направи проверка какво е станало с тези пари - още повече, че по неговите собствени думи разходите за издръжка на фондацията са 2,5% от нейните общи разходи. Ако годишните разходи за издръжка са 50 хиляди, както пак той твърди, от това следва, че за някакви свои дейности фондацията изразходва минумум няколко милиона годишно. Въпросът е за какво, след като няма пряко финансиране на СДС. Но проблемът изобщо не е в това. Проблемът е, че от принципното решение НИС да съставлява управителния съвет естествено следваше и новият НИС да поеме тези функции. Това нито беше предложено, нито пък Надежда Михайлова посмя да го поиска, въпреки че аз лично няколко пъти съм я съветвал или да направи точно това, или да създаде нова фондация. Така се стигна до парадокса бедна партия плюс богата фондация, което естествено доведе до формиране на различни центрове на власт в СДС. Смятам, че трябва да се направи проверка на всички сметки на фондацията през последните години. Защото ако се окаже, че вестник "Демокрация" е бил бастисан от чисто егоистични съображения, то това би било просто непростимо предателство.

Как коментирате факта, че действащ министър председател е събирал дарения?

-      За мен самото решение за дублиране на политическото ръководство на партията с управителния съвет на фондацията беше погрешно. Най-малкото защото мотивите, които карат една компания да спонсорира фондация, оглавявана от премиера или неговата съпруга, могат да се окажат заредени с корупционен потенциал. Нещо повече - едно на пръв поглед невинно дарение може да бъде използвано пост скриптум точно по начина, по който тече компроматната кампания в момента. Тя не засяга само Иван Костов. Тя в буквалния смисъл на думата минира СДС - и особено шансовете му за успешно представяне на местните избори.

Какво трябва да се случи в СДС сега, за да се смята, че политическата отговорност след този скандал е изчистена?

-      Този скандал е идентичен със скандала с Хелмут Кол и финансирането на Германската християндемократическа партия. И трябва да бъде разрешен по идентичен начин. Няма никакво значение дали парите са били на Чорни или не. Отговорността е свързана с приемането и усвояването на дарение, чийто източник не е известен - от което са произлезли тежки политически последици за партията.

Какво според вас е бъдещето на СДС?

-      Това бъдеще зависи изцяло от резултата на местните избори. При провал в София например СДС просто ще изчезне като значима политическа алтернатива. Друг съществен проблем е вътрешнопартийният - кой и как ще използва очертаващото се вече поражение в борбата за лидерския пост: борба, която впрочем беше катализирана и доведена почти до истерични измерения именно чрез скандала с това дарение. Проблемът е, че всички спорове в СДС неизбежно придобиват характер на междуличностни конфликти - за Костов, против Костов и т.н. Докато СДС не постави нещата на принципна основа, докато не си зададе откровено и честно въпроси като кои сме, за какво се борим, кого представляваме, къде сбъркахме досега, няма да има шансове и за успех – поне в обозримо бъдеще.  

Така ли работят всички политически партии според вас?

-      Сигурен съм, че има партии, които се финансират по доста по-непрозрачен начин и с доста по-мръсни пари от СДС. Точно те обаче имат интерес от демонизирането на синята партия - за да си осигурят възможността да запазят настоящото сенчесто статукво. Бих дал и пример - ДПС, което винаги е било поддържано от сенчестите групировки в България.  

Виждате ли потенциал и воля в политическото пространство след този скандал да бъдат законодателно уредени други принципи за финансиране на партиите?

-      Сигурно могат да бъдат уредени други принципи, но това само по себе си не означава още нищо. Просто защото официалното финансиране е едно, а реалното - друго. За да се променят нещата, трябва да се формира друг, не толкова гъвкав политически морал, а това поне в България е труден и бавен процес.  

Ще гласувате ли за кандидата и листата на СДС?

-  Парадоксът е, че за пръв път се чувствам лишен от политическо представителство. И, честно казано, мога да гласувам за един или друг кандидат най-вече по носталгични причини. За листата на СДС ще гласувам със сигурност - въпреки всичко. За кандидата ще си помисля в деня за размисъл.  

Вие създадохте вестник "Седем", защо го напуснахте?

-      Защото не съм съгласен с редакционната политика, която се свежда до простичката формула, че панацея на всички проблеми в СДС и в дясното пространство е връщането на Иван Костов на председателския пост. Лично аз съм по-склонен да следвам библейското правило: не си създавайте идоли. И не мога, и няма да се примиря с формулата, че в политиката човек трябвало да има гъвкави морални критерии.

Завинаги ли напуснахте политиката и как трябва да изглежда политическата формация, в която бихте се върнали?

-   Мисля, че завинаги. Българският преход се оказа интензивен и ефективен като месомелачка - изминалите 14 години са достатъчни, за да изхабят всеки. Освен това е време политическите динозаври да се оттеглят в музеите.