Би Ти Ви, 16 октомври, интервю с Майкъл Чорни:

"Казвате, че не сте превели парите заради изборите, означава ли това, че ги преведохте с ясното съзнание, че ще ги изхарчи някой лично?

- Знаете ли, аз за себе си разбирах, че рано или късно след всичко, което преживях в България и продължавах към онзи момент да изпитвам, за мен беше ясно, че рано или късно с г-н Костов ние ще се срещнем в съда. И аз върших всичко това целенасочено. За да запитам след това г-н Костов, защото той винаги казва, че парите ми са черни, а неговата фондация, където той ръководи, приема от мен."  

Разликите са очевидни. Първият път, когато хвърля обвиненията си, Чорни говори за два случая на изнудване - при продажбата на "Мобилтел" и при споразумението между него и финансовия министър Муравей Радев по делото ЦКБ, по което неговата "Блонд инвестмънт" осъди банката за преведените през април 1995 6 млн. долара на дилъра на "Орион" Павел Тренев. Два дни по-късно Чорни представя друга версия - че е превел парите "целенасочено". Не е ясно кое от двете му твърдения е вярно и дали той всъщност е стоял зад офшорната кипърска фирма "Ромент трейдинг" през юни 2001, когато е осъществен преводът. Очевидно е, че Чорни не казва засега всичко, защото не иска да си "спомни" и посредника, пратен по думите му от името на Иван Костов. Очевидно е, че Чорни смесва накуп много факти от различни периоди. Една ретроспекция на събитията от 2001. показва нещата по доста по-различен начин.  Първа версия - "Рекетираха ме за "Мобилтел""

В интервюто в "Труд" Чорни твърди, че тогава, през юни 2001, е продавал "Мобилтел". За смяната на собственика на първия GSM оператор за първи път се съобщава през февруари 2001 - шест месеца след като Чорни е изгонен от България по съображения, свързани с националната сигурност. Новият собственик е съгражданинът на Чорни от Ташкент Лев Леваев заедно с двамата израелски бизнесмени - Елиезер Фишман и Аарон Мозес. Договорката е станала през декември 2000. В Израел Леваев държи най-голямата строителна компания - "Африка Израел инвестмънт", и диамантената компания "Ел Ел Ди". Малко преди "диамантеният" крал да пристигне официално в България, от Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) съобщават, че за ползване на честотите първият и вторият GSM оператори ще плащат приблизително еднакви такси. За "Мобилтел" това излиза малко над 135 млн. долара или малко над 270 млн. лв. На 22 март 2001 Леваев пристига в София и осъществява редица срещи с високопоставени държавни служители. Той обявява, че ще инвестира в "Мобилтел" 200 млн. долара, но обявява, че е недоволен от високата лицензионна такса, която дружеството трябва да плати за подновяване на  лиценза. "Таксата от 9 млн. лв. му се видя висока, но в сумата влиза освен цената на лиценза и разходите за използване на честотите", казва председателят на ДКД Иван Таушанов. Леваев се среща и с министър-председателя. По време на разговора между двамата Иван Костов казва на новия собственик на "Мобилтел", че ако срещне бюрократични пречки от ведомствата, веднага да сигнализира за това. След посещението на Леваев ДКД дава съгласие за прехвърлянето на 100% от капитала на "Мобиллел" на "Лев Леваев телекомуникейшън холдинг" със седалище в Ротердам. Месец по-късно, през април, "Мобилтел" и "Лев Левиев телекомуникейшън холдинг" внасят експертен анализ за прехвърлянето на акциите. Броени дни след това адвокатът на дружеството Тодор Батков обявява, че се оттегля като правен консултант на "Мобилтел", тъй като ще защитава интересите на Чорни. Кабинетът междувременно прелицензира Мобилтел" до 2006. Само за подновяването на лиценза Мобилтел" трябва да плати 8.2 млн. лв. Плащането на лицензионната такса обаче се бави. От ДКД обявяват, че "Мобилтел" може да ползва по-ограничен честотен ресурс, тъй като не е съгласна да разсрочи плащането на 50 млн. долара.

През цялото това време Майкъл Чорни е в Израел, където срещу него е започнало разследване във връзка с приватизацията на израелския телеком "Безек" и не може да напуска страната. В интеврю през май във в. "Стандарт" адвокатът му Тодор Батков заявява: "Продажбата на "Мобилтел" се осъществи принудително и поради тази причина - на цена много по-ниска от действителната цена на компанията." Бившият изпълнителен директор на GSM оператора Владимир Грашнов потвърждава същото пак в интервю в "Стандарт" от юни 2001 г.: "Лев Леваев е 100% собственик на компанията. Сто процента фирмата е прехвърлена. Моите проценти - също. Копия от акциите са в ДКД." Те заявяват това, след като в пресата се появяват съмнения за сделката и информации, че в договора по продажбата на дружеството съществува клауза, че сделката ще бъде финализирана до края на юни, при условие че обстоятелствата в страната останат непроменени. ДКД обявява също, че "Мобилтел" е 100% собственост на Леваев. Тодор Батков уточнява:

"Сделката е финализирана още на 27 март тази година според Търговския закон. Няма никакви условия по нея. Леваев е достатъчно сериозен бизнесмен и името му не може да служи за параван на никого. Някой пуска слухове в ситуацията след изборите."

Тази версия върви до ноември 2001, когато израелският вестник "Глобус" съобщава, че Лев Леваев се отказал да купи българския GSM оператор "Мобилтел" от Майкъл Чорни на договорената цена от 1.1 млрд. долара. Тогава се разбира, че цялата история с Леваев става въпрос за фиктивна сделка. От телекома посочват, че преди година Леваев е бил подведен от председателя на ДКД и от бившия премиер по въпроса за таксите. През декември 2001. Чорни договаря продажбата на телекома на австрийския холдинг "Мобилтел холдинг" ГмбХ, която е финализирана в началото на 2002.

Фактите се разминават с казаното от Чорни, че през 2001 е изнудван специално за "Мобилтел". В интервюто си от юни 2001 в "Стандарт" Владимир Грашнов също говори за това изнудване, но сочи съвсем други години. Той казва, че през 1998 на среща в Министерски съвет "отказах на един отговорен служител на Иван Костов. Този човек беше бе упълномощен да поиска и той го направи в пряк текст, да поиска да прехвърля 35% от Мобилтел на държавата... Защото г-н Костов бил казал." Той уточнява, че служителят е "жена в телекомуникациите". След това посочва, че през 2000 г. е извикан в МВР от главен секретар с мустаци (очевидно става въпрос за тогавашния главен секретар ген. Божидар Попов, бел. авт.), който му казал, че имало четири условия компанията да съществува - да каже на главните редактори на вестниците да не пишат срещу правителството, да се откаже от "Левски", третото било свързано с рекламата и последното да си помисли за процента към държавата.

"Викал съм два или три пъти Грашнов, но във връзка със задълженията на "Мобилтел" по лиценза за предоставяне на съответните софтуерни продукти за мониторинг (система, необходима на МВР за подслушване на GSM-ите, която е задължително условие от лицензите на всички оператири в света, бел. авт., струва около 1.5 млн. долара). Собствениците на "Мобилтел" дълго се опъваха и накрая съвсем недвусмислено на Грашнов се каза, че ще бъде отнет лицензът, тъй като не го изпълняват", заяви вчера пред "Дневник" бившият главен секретар на МВР ген. Божидар Попов. "Твърденията за четирите условия на Грашнов в "Стандарт" ги чух от Евгений Бакърджиев, който твърдеше, че същото нещо му е казал Костов и го е карал да ходи при Грашнов, обаче той отказал и това трябвало да направя аз. Аз обаче не съм изпълнявал такива поръчки, след като един вицепремиер е бил "натоварен" с подобна задача", посочи Попов. Той добави, че доставянето на техниката, за МВР от "Мобилтел" е била забавена с три години. "До края на 1999 по всякакъв начин се избягваше да се внесе този софтур. Тези неща тогава се движеха от министър Богомил Бонев, как са се движели не мога да кажа. Когато министрите се смениха, Емануил Йорданов възложи на мен този проблем", посочи Попов.  

Втора версия -"Рекетираха ме за ЦКБ"

Руският евреин твърди в интервюто в "Труд", че е рекетиран "вие знаете, с банката... Смъкнаха ми пет милиона". Това не е ново твърдение. Споразумението по делото ЦКБ и "Блонд инвестмънт" на Чорни обаче става не през юни 2001, а през... 1999. В интервюто си в "Стандарт" от юни 2001 покойният Грашнов твърди: "Муравей Радев ни посрещна с разтворени обятия в своя кабинет. Защо? Защото Чорни имаше в джоба си съдебно решение за 10 милиона долара, които веднага трябваше да ги вземе от ЦКБ. Само че държавата не искаше да ги даде... Муравей Радев каза - няма да получите 10, а 5 милиона. И тези пет - след пет години на три равни части. Да, срещу това ние ще ви помогнем." Всъщност Муравей Радев съобщава пред журналисти за тази среща с Чорни и Грашнов през май 2001, месец преди Грашнов да проговори за нея. Версията на финансовия министър е: "Майкъл Чорни и Владимир Грашнов идваха по моя покана в кабинета ми преди повече от две години. Обсъждахме съдбата на Централна кооперативна банка и я решихме по възможно най-благоприятния начин. Срещу това не сме обещавали по-добро отношение от страна на държавата към "Мобилтел". Той допълва, че премиерът Костов изобщо не е бил информиран за тези разговори.

От всичко излиза, че освен вътрешно противоречива, фактологията, изложена от Чорни, не се припокрива със събитията около "Мобилтел" и ЦКБ в България през юни 2001. Отворен остава и въпросът, ако е имало политически натиск и рекет, срещу кой точно чужденец е бил той и дали превелата парите на фондация "Демокрация" кипърска офшорка "Ромент трейдинг" по това време е била собственост на Чорни? Вярно може да се окаже най-последното твърдение на Чорни - че е превел парите "целенасочено". Тоест умишлено, за да постави с този ход капан на политическите си противниците, който да се задейства в подходящо за него време. Ако това е така, подобни действия попадат под санкциите на Наказателен кодекс (чл. 307), който ги квалифицира като провокация към подкуп и предвижда затвор до три години, а предметът на престъплението (200-те хил. долара) се отнемат в полза на държавата.