Миналата седмица пред паметника на Никола Петков в София президентът Първанов каза: "Дошло е времето да затворим страницата на грубото противопоставяне." Думите бяха изречени на панихидата за 56-годишнината от обесването на земеделския лидер. Президентът се появи и на празника на община Братя Даскалови, където почетоха 80-годишнината от Септемврийското въстание през 1923 г. и екзекуцията на тримата братя Даскалови, разстреляни заради участието им в метежа.
Тук г-н Първанов също се изказа: "Не бива да позволяваме да увехнат цветята на паметниците на септемврийци, но и на онези, които загинаха през 1925 г., през септември и октомври 1944 г., на всички, които паднаха жертви на авторитарни амбиции. Това е голямата идея за националното помирение." Още веднъж, след като местните му напомнили, че точно преди две години именно от Братя Даскалови започнала президентската му кампания: "Убеден съм, че след време ще помним, че от Братя Даскалови е започнала голяма кампания за национално помирение."

Пропагандната линия на властта

Много интересно. С една публична проява не кой да е, а самият президент на републиката забърсва всичко казано и изписано досега за обществения климат в посткомунистическа България. "Няма вече конфронтация", "няма вече двуполюсен модел", "всички сме едно" - тези и още други медено сладки уверения присъстват в едва ли не всички изказвания на Симеон Сакскобургготски. При всеки подходящ случай същата песен не пропускат да пеят и де що са останали от миналото разни бивши комунистически шефове и "патриотични" интелектуалци. А се случи у нас да дойде някакъв чужд кореспондент, политик, актьор или музикант, и всичко живо около него, дето му е било наредено да го развежда, забавлява или храни, и то се мъчи да убеждава, че у нас "вече всички гледат напред" и че "миналото е забравено".

Тази е от две години насам пропагандната линия на властта. Но няма честен анализатор, който може да бъде заблуден. Истината се вижда с просто око, дори и да не се взираш кой знае колко. Достатъчно е да се напомни само какво става у нас на датата 9 септември. Като тази година, и то повече от половин век след онзи паметен ден от българската история, когато танковете на Третия украински фронт прочистиха пътя на болшевишката пета колона у нас към държавната власт. Скръбното множество около параклиса до НДК, незаличената мъка в лицата, омразата от невъзмездените престъпления и бодряческото въодушевление от миризмата на власт в беловласите редици на червения митинг същия този ден пред "братската могила" в Борисовата градина. Нямало вече конфронтация!

Двуполюсният модел и ненаписаната история

"Двуполюсният модел" бил вреден. А нима е вреден в цивилизованите демокрации, където преобладава? Вреден е за посткомунистическа България, защото е синоним именно на нашенската политическа конфронтация, а не на друго. С идването на НДСВ царят ликвидирал двуполюсния модел. Приказки. Само един поглед върху сегашната кампания за местните избори е достатъчен, за да се види кой срещу кого е. Че в дъното пак стои комунизъм срещу антикомунизъм, произток срещу прозапад, проСАЩ срещу антиСАЩ.

И е така, защото за българина целият ХХ век е непрочетена история. Не са обърнати страниците нито на септемврийския метеж в началото на 20-те години, нито на атентата в "Св. неделя", нито на жертвите в т.нар. борба с монархофашизма, а най-вече зеят отворени най-отблъскващите страници от комунистическия период. Никак не е достатъчно да кажеш, че Никола Петков например или Трайчо Костов са реабилитирани. Ами ето погледнете я тази "Кратка история на България", вижте кои са в авторския колектив и прочетете какво е написано за убийството на Никола Петков. Да се споменава, че милицията е влязла в парламента, за да го арестува? Да се споменава, че преди погрома върху опозицията Георги Димитров в самата пленарна зала открито се е заканил на земеделския водач, че ще го ликвидира? Да се споменава, че са го обесили като последен бандит?

Раните стоят отворени, защото нито има покаяние, нито има възмездие. За 50 години комунизмът обезглави и смачка "буржоазията" уж за да прави държава на справедливостта и равноправието, а излиза, че Берлинската стена е паднала, за да могат децата на ликвидаторите на буржоазията да станат новата буржоазия. Най-преданите на идеологията войници на партията да станат най-личните капиталисти. И привилегиите да се запазят, само че този път да са привилегии на богатството.

Такава е истината за българското общество

Блъскат се интереси, блъскат се емоции. Блъскат се спомени на децата на битите и убитите със западното образование и култура на децата на палачите. Едните искат историята да бъде прочетена и после страниците да бъдат обърнати, другите искат хем миналото да не се пипа, хем всички да повярват, че страниците са отдавна обърнати.

Фалш и пак фалш. Години наред приказки и фалш.

И ето че изведнъж самият държавен глава вади истинската картина. И обявява, че застава начело на кампания за национално помирение. Браво на него. С тази смела стъпка може много да се издигне в очите на народа. Стига, разбира се, да говори сериозно. Той е бивш комунистически лидер от младото поколение, но е и историк и не може да не знае, че ако има някой виновен за общонационалната травма от непрочетените страници, то това е неговата партия. Тоест там, вътре в тази партия, трябва да се работи, за да стане едно национално помирение възможно. Всеки, прочел казаното пред паметника на Никола Петков, ще чака сега да види как ще използва силното си влияние г-н Първанов.
Лично аз искрено му желая успех.