съпротива за реформиране. За
репликата на тогавашния президент на
Академията А. Н. Несмеянов: “Какво пък, Петър
Велики откри Академията, Вие пък я закрийте”,
на 4 май 1961 Несмеянов е освободен от
длъжност и заменен с акад. М. В. Келдиш. За да
се стигне до разказания епизод…
На 26 юни 1964 на Общото
събрание на Академията на науките на СССР,
благодарение на активното участие и принципни
изказвания на акад. В. А. Енгелгард, А. Д.
Сахаров и И. Е. Там е провален изборът за
академик на член-кореспондента Н. И. Нуждин,
един от най-верните и приближени сътрудници на
академик Т. Д. Лисенко. За ролята на “народния
академик” Лисенко върху
съветската наука и съдбата на отделни хора,
както и слабостта на Хрушчов към него, е писано
много и тук не е необходимо да се отклоняваме
по тази тема. Все пак, нека подчертаем, че
феноменът Лисенко (и нему подобните) – появата
им и тяхната жизненост е много характерна за
съветската епоха и не бива да се отминава – е
любимец на първия секретар на КПСС Н. С.
Хрушчов.
За след две седмици, 11 юли, е
насрочен пленум на ЦК с дневен ред разглеждане
на няколко организационни въпроса (пенсиите на
колхозниците, повишение на заплатите на някой
категории работници, петдневната работна
седмица и пр.). Изказване на Хрушчов не се
предвижда. Обаче за всеобщо удивление той
взема думата и в характерния си маниер на
постепенно възбуждане, започва да говори,
прескачайки от въпрос на въпрос. Например
говорейки за проблемите на семепроизводството,
заявява: “За наш позор, през тази година
ние бяхме принудени да купуваме лук от Египет.
Ние – Съветския съюз! Би трябвало да се вземе
от този лук, но по лютив, и да се натрият
онези, които го купиха, на определени места,
имам предвид органите за обоняние, защото ако
бяха купили чушки, то трябва да се натрият
други места – за да не правят повече такива
глупости! Ние, в нашата необятна страна с
различни климати не можем да се осигурим с
лук. Това резултат на нашите възможности ли е?
Или е резултат на нашето безхаберие (…)”
И без някакъв логически преход преминава
към проблемите в Академията на науките.
“Да се върнем към трудовете
на Лисенко. Той е критикуван от някой
негодници (прохвосты). Считам, че Сахаров,
млад академик, комунист, се е изказал не много
умно. Академията на науките вече започва да се
намесва в политиката. Ставало е въпрос за
избор на член-кореспондент Ремесло
[1]
за академик. Той е прекрасен украински
селекционер. Била е проведена огромна
предварителна подготовка против Лисенко. В
изказването си Сахаров е заявил: Лисенко е
убил толкова и толкова хора и затова сега ние
не трябва да приемаме Ремесло в академията,
защото той стои на теоретичните позиции на
Лисенко. [2].
Другари, за политическо
ръководство, считам, че у нас са достатъчни
нашата партия и Централния комитет, а ако
Академията ще се бърка в политиката, ние ще я
пратим по дяволите
[3],
защото Академията, ако продължава така, въобще
не ни е нужна, защото науката трябва да отиде
в различните отрасли на производството, където
от нея ще има по-голяма полза, навремето тя е
била нужна само за руската буржоазна държава,
защото е нямала такава. Днес, в
социалистически условия, тя е изживяла ролята
си, тя е придатък и се проявява достатъчно
лошо. Др. Сахаров е комунист, надарен човек,
ние го ценим високо, но не е негова работа да
определя политиката ни. Той създаде
водородната бомба, беше негово предложение. Но
когато ние решавахме въпроса за създаването на
по-големи бомби (той тогава още работеше по
това), той гласува против: др. Хрушчов, каза
той, аз съм против
[4].
Виж какъв Христос, казвам аз. А той е
комунист. Той е млад, разбира се, по нашите
представи. Той е на 45 нали?”
(Глас от залата: Той е безпартиен.) “Е,
безпартиен, значи и с него трябва да се
проведе работа, да се поработи с него. Аз
мислех за това, но не ми се ще да навлизам в
тези говняни (навозные) работи”.
Хрушчов не се и досеща, че това
изказване ще се окаже последната му официална
реч като лидер на комунистите на СССР. Близо
три месеца след това, на 14 октомври с.г., в
Москва се провежда историческият Пленум на ЦК
на КПСС, когато по доклад от М. А. Суслов
Хрушчов е обвинен в какво ли не –
инкриминиране на монополното право на
истината, пренебрежително и оскърбително
отношение, унижаващо човешкото достойнство на
своите съратници, прогресираща крайна грубост
и нелоялност, капризничене и обидчивост,
систематично занимание с интригантство и пр. и
пр., под “бурните, и продължителни
ръкопляскания на присъстващите” е снет от
всички заемани ръководни длъжности.
Разбира се, не
противопоставянето му на Академията и любовта
му към “народния академик” Лисенко са причина
за сгромолясването на Хрушчов. Но нека не
забравяме, че десетилетието на управлението му
е белязано с възхода и върховите постижения на
съветската наука. Като се има предвид властта
и характерът на първия секретар на ЦК на КПСС,
трудно е да се предскаже каква би била съдбата
на АН на СССР при друго стечение на
обстоятелствата и друг ход на историческо
развитие на тази страна…
КОМЕНТАРИ:
[1]
Хрушчов бърка Нуждин с
Ремесло, който също се е кандидатирал за
“академик”, но неговата кандидатура не стига
до Общото събрание на АН, защото пропада още
при предварителната селекция. Все пак В. Н.
Ремесло става академик 10 години по-късно…
[2]
Изказването на Сахаров
пред Общото събрание на АН е: “Аз ще се изкажа
много кратко. Всички признаваме, всички знаем,
че научната репутация на академиците на
съветската Академия на науките трябва да бъде
безупречна. И затова сега, обсъждайки
кандидатурата на Нуждин, ние трябва много
внимателно да подходим към тази кандидатура. В
официалния документ, който ни беше раздаден,
има такива думи: “Много внимание отделя Н.
И. Нуждин на такива въпроси като борбата с
антимичуриновските извращения в биологическата
наука, постоянно изказвайки критично срещу
различни идеалистични теории в областта на
учението за наследствеността и изменчивостта.
Неговите общофилософски трудове са свързани с
по-нататъшното развитие на материалистическото
учение на И. В. Мичурин и други корифеи на
биологическата наука и са широко известни не
само у нас, но и в чужбина”. На научната
съвест на академиците, които ще гласуват, лежи
как разбират реалното съдържание, скрито зад
тази борба с антимичуриновските извращения,
философските трудове на други корифеи на
биологичните науки и пр. Няма да чета цитата
втори път. Що се отнася до мен, то аз
призовавам всички присъстващи академици да
гласуват така, че единствените бюлетини, които
ще бъдат “за” да са бюлетините на онези, които
заедно с Нуждин, заедно с Лисенко носят
отговорност за позорните и тежки страници в
развитието на съветската наука, които, за
щастие, вече са на привършване”.
[3]
Тук сме превели израза,
употребен от Хрушчов, както е даден във
“Фразеологичния руско-български речник”. Но в
заглавието ние сме оставили израз, който е
много по-сочен и многозначен…
[4]
Събитието е разказано
подробно в “Спомените” на Сахаров. На 10 юли
1961 в Кремъл се е състояло съвещание, на
което Н. С. Хрушчов обявява решението през
есента на 1961 да се възобновят ядрените
изпитания. Сахаров прави кратък доклад за
проведената работа на неговия отдел, сяда на
мястото си и написва известната записка до
Хрушчов за нецелесъобразността от
възстановяването на ядрените взривове. След
съвещанието, по време на обеда, Хрушчов
“без да седне, изчака залата
да затихне с чаша вино в ръка, с вид, че ще
произнесе тост. Но той остави чашата на масата
и започна да говори за моята записка –
отначало спокойно, а след това все
по-възбудено; лицето му почервеня, от време на
време речта му преминаваше в крясъци. Тази му
реч продължи почти половин час. Ще се опитам
да я възстановя по памет, макар че сега, след
близо 20 години мога да допусна някой
неточности. “Получих записка от академик
Сахаров, ето тази (показва я). Сахаров пише,
че нови изпитания на нас не са нужни. Но аз
имам справка – колко такива изпитания сме
провели ние, колко американците. Нима Сахаров
може да докаже, че имайки по-малко изпитания,
ние ще получим по-ценни сведения, отколкото
американците? Какво – те да не са по-глупави?
Не зная и не мога да познавам всички
технически тънкости. Но броят на изпитанията е
по-важен от всичко, без изпитания не е
възможна никаква техника. Не е ли така?”
(Понеже Хрушчов не прочете моята записка,
слушателите не разбраха моята аргументация).
“Но Сахаров отива по-нататък. От техниката той
преминава към политиката. Той вече се бърка не
в свои работи. Можеш да бъдеш добър учен, но
от политика нищо да не разбираш… Така че
оставете на нас, волю или неволю специалисти в
тази работа, да правим политиката, а вие
правете своите бомби и техните изпитания, ние
няма да ви се бъркаме и даже ще ви помагаме.
Ние трябва да водим политиката от позиция на
силата! Ние не го заявяваме на глас – но това
е така! (…) Сахаров, не се опитвайте да ни
диктувате, на нас политиците, какво да правим
и как да се държим! Аз бих бил последния
лигльо, а не Председател на Съвета на
Министрите, ако слушах такива като Сахаров!”
(По материали на С. С. Илизаров
“Вопросы Истории Естествознания и Техники”,
1999, № 1, сс. 165 – 175)
