|
|
Интервю на
президента на Чеченската република Ичкерия пред полската
журналистка Кристина Курчаб-Редлих
На 5 октомври 2003 в Чечения ще се състоят избори за президент. В
началото на юли Владимир Путин издаде указ за провеждането им в
съответствие с новата конституция на Чечения, одобрена със спорния
референдум от 23 март 2003, който върна Чечения в състава на
Руската федерация. След като няколко сериозни претенденти бяха
елиминирани предварително – някои оттеглиха кандидатурите си, а
Малик Сайдулаев бе отстранен от Върховния съд на Чечения,
избирането на Ахмад Кадиров, назначеният от Путин след началото на
втората чеченска война администратор, не подлежи на съмнение.
Съветът на Европа и ПАСЕ решиха, че няма да изпратят свои
наблюдатели на президентските избори, както направиха и за
референдума за нова конституция на Чечения на 23 март 2003.
На 20 август 28 чеченски обществени организации се обърнаха с
призив към руската и международната общност ”да не придават със
своето съучастие привидна чистота на мръсното действие”, да не
освещават със своето присъствие предстоящия фарс, да не бъдат
съучастници в престъпление. Те смятат, че не е изпълнено нито едно
условие за свободни избори, от формулираните в Съвета на Европа, и
представителите на неправителствените организации не бива да се
оставят да бъдат излъгани, участвайки като наблюдатели на
изборите.
В свое заявление известни руски правозащитници, сред които Елена
Бонер, Светлана Ганушкина, Сергей Ковальов, Лев Пономарьов, Юрий
Самодуров, отец Глеб Якунин, обявиха, че президентските избори на
5 октомври ще бъдат също толкова незаконни, колкото и референдумът
за нова конституция от 23 март 2003, проведен в условията на
военно положение и терористични атаки, произвол на руските военни
и терор от страна на кадировските силови служби.
Днешният президент на Чечения Аслан Масхадов бе избран на 27
януари 1997, месец след изтеглянето на руските войски след първата
чеченска война. В тази война той стана изключително популярен като
началник-щаб на чеченските сили и като автор на плана за
превземането на Грозни, с което войната приключи. Тогавашните
президентски избори бяха организирани със съдействието на
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, бяха
наблюдавани от нея и от други международни и правозащитни
организации и обявени за свободни. Масхадов спечели с 60% от
гласовете при една много висока изборна активност и при
конкуренцията на изпълняващия длъжността президент Зелимхан
Яндарбиев, популярния полеви командир Шамил Басаев, получил 23%,
бившия вицепремиер Мовлади Удугов, Ахмед Закаев – общо 16
кандидата. На 12 май 1997 в Москва между президента на Руската
федерация Борис Елцин и президента на Чеченска република Ичкерия
Аслан Масхадов бе подписан мирен договор, който бе фактическо
признаване на независимостта на Чечения и предвиждаше новите
отношения между Русия и Чечения да се изграждат върху основата на
международното право.
5 октомври
2003 – президентски избори в Чечения. Ще променят ли те
отношението на народа към Вас? Като изгнаник в планините и отрязан
от републиката – с какво се сблъсквате повече: поддръжка за
съпротивителното движение или неприязън към Вас, тъй като то
подлага населението на мъст от страна на руските военни? Как се
проявяват тези чувства?
Преди
всичко, това не са никакви избори. Това е фарс. Това е, както се
казва, поредния опит да се покаже добра физиономия при абсолютно
лоша игра. Типична уродлива гримаса. В руско-чеченските отношения
няма нищо ново, всичко се върти в кръг. Вие питате за изборите, и
ето припомням си аналогични по характер избори в разгара на
първата война – избирането на Завгаев за глава на републиката през
декември 1995 г. Същите обещания, същите лозунги и, можете ли да
повярвате, даже бе подписан договор за разграничаване на
пълномощията между Русия и Чечения. Както знаете и този път, след
“кадировите” избори, се готвят отново да го подпишат.
Чеченския
народ, за съжаление, днес се намира в най-жесток лагерен режим.
Ако някой отиде до избирателната секция то ще е под дулото на
автомата, особено старците и жените, ние не можем да ги упрекнем.
Ние упрекваме тези, които отстрани, от високите международни
трибуни си дават вид, че ситуацията в републиката разполага към
всеобща свободна волеизява.
Аз съм
уверен, че народа се отнася към мен като към свой избраник. Моята
кандидатура на чеченците никой не им я е налагал. Вие питате с
какво се сблъсквам повече: поддръжка или неприязън? Разсъдете
сами, след като ме избраха за президент единствено заради тази
същата съпротива, т.е. за най-активна съпротива в качеството ми на
началник на главния щаб на ВС на ЧРИ. Чеченците при цялата си
доброта изобщо не са наивни хора и разбират: нашата съпротива е
отговор на варварска агресия, а не обратното. Само активните акции
от страна на нашите бойци ограничават произвола на руските
бандити, аз много съжалявам, че нямаме сили и напълно да го
изкореним, т.е. да защитим гражданското население както се полага.
Не съм
съгласен с Вас за това, че съм изгнаник в планините и отрязан от
републиката. При положение, че половината Чечения представлява
планини, в Републиката няма нито един район, където да не съм
пребивавал периодично. Географията на нашата съпротива не е
очертана само от планините. И до сега един от главните проблеми за
мен е да не се допусне разрастването на военния конфликт извън
пределите на Чечения. Трябва да призная, че в моето обкръжение има
командири, които считат за перспективно именно такова направление.
Значителна
част от чеченците Ви обвинява, че сте проявили слабост през
1997-1999. Твърдят, че ако се бяхте избавил от политическите си
противници (т.е. ако ги бяхте убил), тогава в страната, освободена
от руски войски, щеше да се възцари спокойствие. Какво им
отговаряте?
Давайки
оценка на това, което стана в Чеченската Република през
1997-1999, аз още по-рано казвах, че вината на чеченското
ръководство е в това, че то не можа да противостои както трябва на
натиска на руските спецслужби, имащи вековен опит в подривната
терористична дейност на всички континенти. В същото време
безспорен успех на чеченското ръководство бе това, че на Русия в
упоменатия от вас период така и не ú се отдаде да разпали
гражданска война. Изобщо, да се търсят виновни за началото на
втората руско-чеченска война сред чеченците, било то Масхадов или
Басаев, е неправилно. Прословутите дагестански събития бяха
предлог, а въобще не причина за разпалването на втората
античеченска война. Причината беше в това, че руските шовинисти не
искат да се примирят с факта, че Чечeния е избрала пътя на
независимостта. Аз не изпитвам вина за руската агресия точно така,
както, навярно и поляците – за хитлеровото нападение над Полша
през 1939 .
Ако някой
смята, че ред в страната може да се въведе с убийства на
политически противници, то аз не съм съгласен с това. Надявам се,
че тези които виждат изход в политическите убийства не са твърде
много в чеченското общество и във всеки случай са незнчителна
част.
През
1997-1999 зачестиха похищенията на хора както в самата Чечения,
така и в съседните републики. Тогава се утвърди в света и образа
на чеченеца-бандит. Какви бяха причините за това явление? Как се
борехте с него?
Първо,
“чеченския бандитизъм” като явление възхожда към началото на 19
век, когато се изостря борбата на чеченците против колониалната
експанзия на Русия. Длъжен съм да кажа, че обозначаването на
противниците на нейната колониалната политика като “бандити”
твърдо е влязло в руската национална традиция. Освен “чеченските”
бандити, спомнете си “украинските”, “литовските”,
“афганистанските”, паралелно наричани “дудаевци”, “бандеровци”,
“горски братя” и “душмани”.
Второ,
похищенията на хора както в Чечения, така и в съседните републики
зачестиха поради факта, че това бе необходимо на руските
спецслужби. За началото на активни бойни действия беше необходим
фон, нужно бе да се дестабилизира обстановката. Средства и хора за
това ФСБ и ГРУ винаги са имали предостатъчно. А ние се борехме с
това гнусно явление както можехме, т.е. според възможностите си.
В последните
години, по време на пребиваването ми в Чечения аз нееднократно съм
чувала от руски военни: ние ще си отидем, но преди това така ще
скараме чеченците, че те “ще се изколят един друг”. Възможна ли е
в Чечения гражданска война?
Разбира се,
теоретично гражданска война в Чечения е възможна. Не съм
привърженик на възгледите, че чеченското общество представлява
нещо особено. Това е истина, руснаците още от времето на бандита
Ермолов мечтаят чеченците да се колят един друг. И все пак мисля,
че това няма да стане, както и покоряването на чеченците.
С
оттеглянето на руснаците с тях ще си отидат и тези от техните
прислужници, които са покрити с кръвта на своите съотечественици.
Така че, гражданска война по сценария на руските военни нас не ни
заплашва.
През 1997
живях в Грозни повече от месец. Нито веднъж тогава не чух за
уахабитите, а самата Чечения тогава не беше, несъмнено, страна на
“воюващия ислям”. Откъде се взеха в Чечения уахабитите и как
повлия това на нейната съдба?
Знаете ли,
наистина по отношение на Чечения Русия се върти в кръг. Даже по
този въпрос относно “воюващия ислям”, уахабизма и т. н. Ако ви
кажа, че не знам нищо за всичко изброено от Вас, Вие можете да не
ми повярвате. Но повярвайте, аз знам за това не повече от вас.
Имам предвид, че “международен тероризъм”, “воюващ ислям”,
“уахабизъм” приложено към Чечения – това е творение на руската
пропаганда и ред спецслужби.
Ако помните,
през 1944 чеченския народ поголовно бе депортиран в Сибир и
Казахстан. Това бе трагедия, струваща на народа половината убити и
умрели от непоносимите условия. На демократичния Запад, тогавашен
съюзник на СССР, Сталин обяснил своята акция с това, че чеченците
активно сътрудничели с немските нацисти. И даже самият Хитлер едва
ли не е бил в планините на Чечения и е получил като подарък бял
жребец със златно седло. Не разказвам приказка, тези сведения са
съхранени в руската публицистика. Можете да проверите.
И ето вече в
началото на ХХІ век вече Путин възнамерява да реши чеченския въпрос,
при това окончателно. При всички специални мерки напълно да се
скрие това, което е било набелязано да се прави с чеченците, все
едно нямаше да е възможно. За да направят лесно смилаемо
предстоящото народоубийство, най-вече за особено чувствителния
Запад, отново постъпиха по сталински, т. е. свързаха Чечения с
най-актуалния за Запада проблем – международния тероризъм. Този
път вместо Хитлер “доведоха” Осама бин Ладен.
Понякога се
питам, нима многоопитния Запад наистина повярва? Ако не, то този
цинизъм и безпринципност могат да доведат до много сериозни
последствия.
Ако тези
“уахабити” не бяха дотрябвали на Кремъл те нямаше да се появят в
Чечения, както и немските нацисти през четиридесетте години на
миналия век.
Самоубийството се осъжда от Корана. И въпреки това в Чечения се
появиха шахиди: терористи – самоубийци. Защо? И как Вие се
отнасяте към тях, както и към другите терористични актове (под
такива действия аз разбирам изключително акции, насочени против
мирното население)?
Ще започна
от края на Вашия въпрос. Решително осъждам всякакви акции,
насочени срещу мирното население, независимо дали са бомбени
килими, ракетен обстрел на пазари или взривове на самоделни бомби
на спирки. Отговорно заявявам, че чеченците нямат отношение към
нищо от гореизброеното.
Към
самоубийството се отнасям негативно. Трудно ми е да осъждам или да
не осъждам действията на отчаяни хора, движими само от чувство за
мъст заради убити близки, заради издевателства и т. н. Езикът ми
не се обръща да нарека терористка момичето от Урус-Мартан, която
като отмъщение за убитите брат и мъж, и за гаврата над нея взриви
една отрепка-генерал, който бил по това време комендант на района.
При това самата тя загина. В народната памет тя ще остане като
героиня. Не е в чеченските традиции да се живее с позора. Ако няма
кой от мъжете да се застъпи за честта на жената, то тя сама ще
търси способи да отмъсти.
Мен, както и
всички наши бойци, страшно ни угнетява всяко съобщение за
самопожертване на чеченска жена. Улавяш се да мислиш, че ако имаше
три живота, всичко би дал за това да отмъстиш на тези, които
доведоха народа до такова отчаяние.
Като офицер
от Съветската армия, Вие, видимо, не сте бил вярващ човек. Сега
сте. Как се случи това?
Откакто се
помня съм бил вярващ. Заради това, че известно време бяхме
"съветски" ние не престанахме да бъдем чеченци. Не мисля, че сред
чеченците има истински атеисти.
Как оценявате позицията на международните организации, призвани да
защитават човешките права (такива като ООН, Съвета на Европа), а
също на лидерите на Запада по отношение на Чечения?
Изобщо,
смятам, че по отношение на Чечения те постъпват по принципа на
двойните стандарти. Цинизмът, лицемерието, безпринципността вземат
връх, когато на дневен ред се появява чеченската тема. Чеченската
трагедия стана печеливша карта в отношенията на редица западни
страни с Русия. Първите две години търгуваха с Путин, изразявайки
загриженост от ставащото в Чечения. През последвалите две години
Путин го ухажват, изразявайки разбиране на действията му в
Чечения.
Как виждате бъдещето на Чечения – близкото и по-далечното?
Към бъдещето
на Чечения гледам с оптимизъм, иначе нашата борба нямаше да има
смисъл. Абсолютно не се съмнявам, че чеченците ще защитят своята
независимост и ще заставят окупаторите да напуснат страната.
Чеченпрес 12
септември 2003
Публикацията подготви Борислав Скочев
Интервюто
преведе Иво Лалов |
