Жоржета Божанова, Берлин
Започвам, разбира се, с кандидата на
управляващите. Изненадах се! Не снаех, че
мечтата на американците била да сменят професии
просто така...
От казаното за Лучано се вижда, че човекът си е
там, където е започнал, сменял само обекта на
труда :-) - таксиджия, барман, сладкар. Ех,
наистина, накрая по царско благоволение, а не
заради собстени качества (извън портфейла му)
-
министър. Къде е тук изкачването по стълбата на
самоусъвършенсването, ценност не само в Америка?
Дали пък всички мечаем за това? Като сравнявам
този бивш таксиджия и сегашен министър с един
друг бивш таксиджия, книжар и пр. и настоящ
министър също без висше образование, но получил
още преди министерстването си публично
признанието не на кой да е, а на самия Геншер,
ме напушва незлоблив, но бурен смях.
Ех, Йошка, ех, Фишер...
Та последно, от какво разбирате, г-н Васил
Лучано?
От
всичко по малко? От коли, напитки, пасти...
И премиерът, в чието уважение към демократичния
модел ни за секунда не смея да се усъмня, прави
грешка, като сравнява държавното управление с
фирма.
Дано
сам се е убедил, че граждани и подчинени са
различни неща. Но дори и да преглътнем
нескопосаната метафора, ще трябва ясно да кажа,
че Ние, а не Той, сме акционерите. Извинете! В
случай че говорим за демократично устройство,
разбира се! А, щях да забравя. Г-н Лучано, не,
че си мисля нещо, ама откъде взехте парите за
първата си сладкарница? Че през 1989-1990 всички
бяхме еднакво бедни и еднакво
държавно-собствени... Просто питам.
Продължавам с кандидата на БСП
-
Александров. Той ми каза да слушкам и следя
нивото на адреналин в кръвта му, щото можел
-
да ни бастиса?
-
със или без секира, според степента на
кръвожадност. Каза ми, че работел за мен, но не
ще да ми каже как. Явно технологична тайна.
Или
пък банкерска? Но определено нищо общо с
основните изисквания за демократичност, за
прозрачност и легитимност. Така че ме е страх и
да питам. Но все пак, кажете, г-н кандидате, как
беше, когато бяхте министър, с или без
секира? Щото ако е било без, не
искам и
да си представя какво ще бъде със секира.
Чудя се как ли вълкът решава проблемите на
агнето, щом банкер се кандидира като банкер на
бедните и онеправданите? Сигурно ще работите
добре като социален банкер и ще бдите зорко за
социалната
справедливост?
Но
не, благодаря.
Помня, последният път струваше много пари и
нерви.
Халал да ви е опитът, не съм свидлива, но този
път може вече да е с летален изход - за мен!
Ред е на т.нар. свободен демократ Софиянски. Че
бе освободен и от царското благоволение,
научихме. Тежко му е, но няма как. Млака партия,
малък келепир от нея. Нямаше как да не се случи.
Ще си останат приятели, ще се консултират пак
политически "по лични въпроси"
-
я на обед, я на вечеря. Но че Софиянски е
демократ, се съмнявам. Но може да е бил. Сега
определено не е, щом обяви, че управлението, в
конкретния случай на община София, не било
политическа работа. Ами каква, г-н Кмете? Нали
решавате респ. не решавате проблемите на нашето
мирно съвместно съществуване, на скромния ни
софийски полис, а това е и значението на думата
"политика". Или искахте да кажете, че наблягате
на "експертното начало"? Ами и аз за това
говоря. Как така ще налагате "експертните" си
решения, без да чуете тези, на които искате да
ги наложите?
Освен това демокрацията функционира по точно
обратния начин: ние ви казваме какви са
проблемите ми, Вие преценявате, че ще можете да
ги решите, а ние с избора си ви натоварваме с
властта, за да управлявате от наше име. Така че
трябваше да си напишете името на плаката, не е
проява на добър (демократичен) вкус да се
идентифицирате до такава степен с властта. И
може би точно за да можете да се погледнете
отстрани:
трябва да се оттеглите. За да запомним с добро
усмивката Ви.
И накрая, кандидатката на СДС, Надежда
Михайлова. Ясно и точно. Политиката е колективен
"спорт", затова гаранция за успех са
интелигентен и лоялен отбор. Смелост му е
майката! И увереност - в себе си и в хората.
Ако работите за хората, няма как това да остане
незабелязано. За хубаво и за лошо. Щом решихте
да идете при хората, останете при тях и след
избора! До изборите - и след това! |