Иван Иванов, София, България

Постинг в Клуба на "Още.инфо"

Часът е пет. А вие се занимавате с петър стоянов. Че на какво прилича това?

Или много ви е хубаво да си говорим за дясно пространство. Еле пък за петър стоянов?

Един ден, сега по ясно, един ден ми става съвсем тъпо, и почвам да си мисля - за кво ми е тъпо. И се сещам. Няам формулировки!

Ебати майтапа.

Обаче ги придобивам тия формулировки! Какво придобих ли? Нищо не придобих, правя го постепенно, ето и сега...

Гледах досега на ГАЛА едно предаване. Разбирате ли, на гала, на кафе. добре! щом трябва! ОБАЧЕ!!! Простотията ни е заляла до степен да не можеш да мръднеш. Липсата на чувства ни е завладяла до степен да не можеш да се усмихнеш. Трето няма да ви измислям освен... липсата на вкус ни е завладяла до степен да не контролираме какво искаме.

Пак ще го повторя: ВЕЧЕ НЕ КОМАНДВАМЕ КАКВО ИСКАМЕ! ВЕЧЕ МОЖЕ ВСИЧКО! ЛИПСА НА ЕСТЕТИКА! ЛИПСА НА КРИТЕРИИ! ЛИПСА НА КВОТ ТИ ПАДНЕ!

Досега нищо не става. И това добре. Тогава кажете какво искате! Кажете, да се чуе и да го направим. Явно каквото казвам аз не стига или не е правилно.

Мързи ме да пиша!!!

Какво не й стигна на настоящата цивилизация? Има си всичко и пак е в истерия?! Какво не й стигна на настоящата Европа и пак е в истерия?! Какво не й стигна на настоящата България и пак е в истерия?!

Спокойствие не й стига, на настоящата България. Толкова просто. Това е! Как да се постигне? Как да се постигне? Хм. Елементарно.

Като Микеланджело.

Той взима един камък и маха излишното. Така си правел статуите. Получава се красота. Ние взимаме една държава и махаме излишното. Получава се спокойствие.

Дотук ние, държавата, не сме определили кое ни е излишно. Кой да го определи? За да остане останалото, да няма грозно, да не се чуди човек кое откъде му се подава, кое откъде му идва, кое как става, кое кой и как го решава.

Всъщност защо не поставим въпроса така? Не какво си нямаме, а какво ни е в повече? На мен специално всичко ми е в повече. А на вас?

Нашата държава има крещяща нужда от спокойствие и ние трябва да й го осигурим на всяка цена (но на цената да останат останалите, не на цената да останат първите отпреди, ха!).

Това не е политическа реч, но ми се иска поне някой да говореше така.

Не знам коя е Марси, но да е спокойна: ще го измета лично, ако другите не могат (ох, Господи, ще трябва да ставам!), макар че как се измита навлек? Прибирал съм кон (наистина, беше много приятно, мога, миришеше прекрасно и искаше да спи), но никога не съм измитал навлек. Нищо, все ще измислим нещо...

Копелета, тая цялата псевдоимпресия има само една цел - не какво става, а какво да стане!

Предлагам да махнем излишното.