Кмет на София

Уважаеми Г-н Софиянски,

Принуден съм да Ви пиша по един неприятен повод. Оказа се, че моят роден дом е станал обект на една от онези митични замени на „земя срещу апартаменти в центъра на столицата”, за които толкова много се пише в медиите. Трудно ми е да повярвам, че в моята родина, кандидат за обединена Европа, в моя град и с подписа на моя кмет това е възможно. Надявам се това да е лош сън, от който май само Вие може да ме събудите. Но нека първо да Ви се представя.

Във Франция заминах, за да специализирам “Вътрешна медицина”. Завършил съм Френската гимназия и Медицинския университет в София, и двете с отличие. Роден съм във апартамента на булевард “Васил Левски” № 33 в столицата. Майка ми е инженер–химик, в момента пенсионер. Член е на Демократическата партия. Баща ми е старши научен сътрудник в Ядрения институт на БАН. Член е на СДС.

Въпросният апартамент е нашия семеен дом. Интересна е неговата история. Апартаментът е бил собственост на моя дядо, който е убит през годините на комунистическа диктатура. По късно е одържавен и оттогава семейството на баща ми тихо и кротко си е плащало наема на Софжилфонд. За съжаление този и други наши семейни имоти не подлежат на реституция по “закона Лучников”. Затова през 1998 бяхме принудени да подадем молба за закупуване, която беше отхвърлена. Така тихо и кротко продължихме да си плащахме наема и на община “Средец”. Всичко това до 11.09.2003, когaтo бaщa ми случайно разбира в общината, че семейният ни дом е станал обект на замяна.

Замяна ? Щo ли за замяна ще е това ? Навярно срещу земя? Под земя разбирай някоя полянка до околовръстното. Земя на кой? Навярно на някой си, намерил някоя си връзчица, подкупил някое си кметче или общинско съветниче.

Историята си е типично нашенска. Замисълът е гениален, модел маестро Антоан Николов: името е французко, а методите - башибозушки. Адвокатите са безсилни: акта за замяна е гласуван в общинския съвет. Няма нищо незаконно, просто замяна! Замяна, която ще изхвърли моите родители на улицата в навечерието на зимата!

Но май е безсмислено да се обяснява на “бизнесмени” що е семеен дом и семейна история. Заминах от България с мечтата да се върна полезен, да поправя лично несправедливостта, сторена на моето семейство от комунистическия режим, откупувайки нашите семейни имоти. Но точно когато съм най близо до целта, ме изпревариха и излъгаха. И то не онези – комунистите, който пращаха по лагери, изтезаваха и убиваха дядовците ми, а на баща ми и майка ми ограбиха животите. Измамиха ме тези, които създадох, скандирайки имената им по площадите и за които давах гласа си, където и да се намирах по света.

Kaквo мислите Вие г-н кмете? С нетърпение чакам вашия отговор. Бих бил щастлив да Ви срещна и лично. Вие бяхте мой фаворит. Уверявам Ви, че проблемът ме засяга сериозно: касае се за семейната ми чест, за съдбата на моите. От хора като Вас зависи дали хора като нас ще се завръщат в България или не, дали хората като нас ще гласуват за хора като Вас.

Моралният закон вътре в мен ми подсказва, че използваната “метода” макар и правно законна в България, си е доста перверзна. Та може ли някакъв си Сульо, подкупил Пульо в общината, да изкара от дома му семейство, което в продължение на години е плащало с кръвта си за него? Сигурен съм, че правилният отговор е: “НЕ МОЖЕ”! И звездният закон над би дал друг отговор. Така ще отговорят и повечето българи. А на какво мнение пък ще е “Европата”? У нас май доста хора не са наясно, че има и освободили се българи, които еволюират по-бързо от държавата си и вече не са овчедушни посттоталитарни човеци. За тях въпросната Европа не е залъгалка, а ежедневна реалност. В тази реалност медиите са особено чувствителни на темата корупция и интересът към България не е никак малък. На разположение в Страсбург си имаме и Европейски съд за правата на човека.

С всички тези думи искам да Ви кажа, че няма да пожаля сили и средства, за да защитя семейството си!

15 септември 2003, Страсбург

С уважение:

д-р Явор Делчев