До
Г-н Симеон Сакскобургготски,
Министър-Председател на Р България
Копия до:
Г-н Георги Първанов,
Президент на Р България
Г-н Огнян Герджиков,
Председател на Народното събрание
Копия до:
Посолствата на страните-членки на НАТО в
София
Г-н Министър-Председател,
Назначението на о.з. генерал Бриго
Аспарухов, понастоящем депутат от опозиционната БСП, а в
миналото заместник-началник на информационно-аналитичния
отдел на Първо главно управление (разузнаване) на
комунистическата Държавна сигурност, за член на Вашия
политически кабинет, осигуряващ връзката между Вас и
Дирекция “Националната полиция”, НСБОП, НСС, Жандармерията
и Граничната полиция, както и службите “Военна информация”
и “Сигурност, Военна полиция и Военно контраразузнаване”
към Министерството на отбраната, се приема с изненада и
загриженост от членовете на Гражданско общество “Позиция”,
обединени от идеята за по-нататъшното демократично
развитие на България и приобщаването й към споделените
европейски ценности и евроатлантическата система за
сигурност.
Проблемът, предизвикал нашата загриженост,
има поне две страни – политическа и конституционно-правна.
В политически аспект, бихме желали да Ви
припомним, че предложението, направено от Вас по-рано тази
година, обучаваният в Москва комунистически генерал да
оглави разузнаването и по този начин да получи широк
достъп до информация на НАТО, получи светкавичен отпор от
най-високите етажи на алианса. В този смисъл, много е
трудно да се схване логиката на разкриването, специално за
него, на един конституционно нерегламентиран пост, от
който той да координира дейността на всички служби за
сигурност в България, включително и разузнаването. Освен
че като съвместяване на отговорности това назначение е
прецедент в световната практика, като кадрови избор то
показва, че номинално опозиционната БСП, и по-точно онова
нейно крило, което като професионална кариера и мисловни
рефлекси е тясно свързано с бившата Държавна сигурност, е
на път да овладее – и то през задния вход, прикривайки се
зад лява опозиционност – абсолютно всички ключови позиции
и лостове на властта в службите, натоварени да обезпечат
сигурността на страната и нейното безпроблемно интегриране
в общата евроатлантическа система за сигурност.
Известно е, че г-н
Аспарухов изигра ключова роля в свалянето на първото
демократично избрано (с честни, нефалшифицирани избори)
правителство на България в нейната най-нова история
– това на г-н Филип Димитров
(1991-92) и
заменянето му с
кабинета
на проф. Любен Беров. Известно е
също така, че до началото на тази година г-н
Аспарухов беше подсъдим по дело за сериозно престъпление –
унищожаване на кадровото досие на сътрудник на Държавна
сигурност с агентурен псевдоним “Румянцев”, в когото
медиите разпознават Вашия общ приятел Атанас Тилев. Бихме
желали да Ви обърнем внимание, че докато всеки човек е
безусловно свободен да подбира приятелите си, включването
на подобни “кадри” в жизненоважни за България сфери,
каквито са разузнаването,
оперативното сътрудничество с НАТО и Интерпол,
борбата с организираната
престъпност и контрабандата
(която, на фона на нарастващите подозрения за корупция на
всички етажи на официалната власт, все повече се превръща
в политически проблем за България), поражда съмнения за
тежки зависимости от миналото, които са несъвместими с
нормалното изпълнение както на поетите от Вас самия, така
и на делегираните на г-н
Аспарухов задължения. Това, безспорно, ще изпрати един
крайно негативен сигнал до нашите западни партньори, на
чието крехко и трудно
заслужено доверие
разчита България в този исторически момент, показвайки
най-малкото лоша преценка в кадровата политика, ако не
и
умишлено саботиране на усилията на
страната
за приобщаване към цивилизования свят. В този смисъл бихме
желали да Ви припомним, Г-н Министър-Председател,
изричното изискване на Комисията по разузнаването към
Сената на САЩ за опазване на класифицираната информация от
страна на официалните, демократично избрани държавни
институции на страните в
процес на присъединяване към
НАТО, а именно: “…
устойчивост на демократичните реформи, с ударение на
министерския и законодателен контрол върху
разузнавателните служби и дейности; степента, до която
страните в процес на присъединяване са реформирали своите
цивилни и военни разузнавателни служби, включително
способността на тези служби да назначават и задържат на
работа квалифицирани офицери с про-западна ориентация
[…];
контраразузнавателни и всякакви други действия по
сигурността, предприемани от страните в процес на
присъединяване и адекватността на ресурсите,
заделени за тези действия…”
Ние смятаме, че назначаването на г-н Бриго
Аспарухов на разкрития от Вас пост представлява сериозен
политически проблем по отношение на горните изисквания.
Що се отнася до конституционно-правната
страна на проблема, тя бе бегло спомената в горното
изложение и се отнася главно до липсата на конституционна
и законова регулация на новосъздадения пост, при която
съществува реална опасност в него да се концентрира
прекалено голяма власт, съчетана с практически нулева
отговорност. Г-н Бриго Аспарухов ще получи възможност да
направлява, формално от Ваше име, процеси и действия на
някои от най-важните институции в държавата устно,
без делегирани от Конституцията и парламента официални
правомощия, което е абсолютно недопустимо в една
европейска демокрация. Ние смятаме, че това съчетание от
значителна задкулисна власт и пълна безотговорност е една
взривоопасна смес в контекста на националната сигурност на
България.
Настояваме, г-н Министър-председател, за
незабавна отмяна на Вашето решение за назначаването на г-н
Бриго Аспарухов на споменатия пост. Запазваме си
конституционното право правото на протестни действия и
широко разгласяване в медиите, включително и чуждестранни,
на нашата позиция.
16.09.2003 г.
Подписали:
1. Боян Дамянов, преводач
2. Жана Петкова, мениджър
3. Борислав Скочев, графичен дизайнер
4. Красимир Крумов, философ
5. Калин Манолов, журналист
6. Кристин Василева, издател
7. Димитрина Кондева, издател
8. Димитрина Ботева, биолог
9. Михаил Праматаров, архитект – Мароко
10. Милен Радев, журналист
11. Радан Кънев, адвокат
12. Филип Везирев
13. Чавдар Балинов, о.з. офицер
14. Иван Атанасов,
IT
специалист
15. Татяна Драголова,
IT
специалист
16. Борислав Донев, мениджър
17. Елисавета Дончева, пенсионерка
18. Юри Христов
19. Орлин Стойчев, физик
20. Васил Василев
21. Владимир Гръблев, строителен инженер
22. София Ангелкова
23. Благой Рашков, архитект
24. Стефана Дамянова
25. Радка Рачева
26. Стефан Рачев
27. Мичо Мичев
28. Живка Мичева
29. Ивайло Върбанов, консултант
30. Иво Лалов, биофизик
31. Тодора Ботева, инженер
32. Николай Кулев, физик, Германия
33. Весела Илиева, богослов, Германия
34. Камен Палатов, инвестиционен консултант
– Чикаго, САЩ
35. Лидия Илиева
36. Янко Моновски
37. Пламен Симеонов, компютърен специалист
38. Марияна Попова, физик
39. Симеон Симеонов
40. Ангел Станоев
41. Цонко Цонев
42. Георги Бобошевски, счетоводител
43. Иванка Маркова,
проектант-електроинженер
44. Иван Иванов – Упсала, Швеция
45. Даниела Горчева, филолог
46. Адриана Георгиева, учител
47. Петя Бориславова, икономист
48. Василка Цветанова,
математик
49. Валентин Харалампиев, филолог
50. Борислав Викторов, геодезист
51. Антоанета Христова, художник
52. Ваня Пенчева, художник
53. Георгица Георгиева
54. Виктор Борисов, инженер
55. Витка Захариева, лекар
56. Илка Язова, филолог
57. Диана Христова, компютърен специалист
58. Георги Дончев, инженер
59. Радослав Христов, компютърен специалист
60. Вера Атанасова, преводач
61. Николай Христов, филолог
62. Искра Михайлова, инженер
63.
Йовка Скочева, учител
64. Мария Бозукова
65. Даниел Камбуров
66. Добри Генев, инженер
67. Румен Пасев, програмист
68. Маргарита Минчева,
IT
инженер
69. Георги Вълчев
70. Константин Цолов, компютърен специалист
71. Надежда Цолова
72. Проф. Венко Бешков, химик
73.
Ростислава Тренкова, инженер
74. Румен Карабашев, компютърен специалист
75. д-р Боянка Карабашева
76. Огнян Любомиров, филолог
77. Любомир Данчев, гражданин
(Подписали към 17 часа на 17.09.2003.
Подписката продължава.) |
