Макар че Н. Михайлова официално оповести вдигането на мъглата, пред моите очи е още мъгливо. Дебела мъгла е обвила важни за мен въпроси. И докато чакам повдигането им, ще питам и вас: Абе само на мен ли ми е така мъгливо пред очите?

След като се проясни мъглявият въпрос с окончателната, надявам се, кандидатура на СДС в София на местните избори, все още ме мъчи мъглата около „посланията“, както превзето се изказват напоследък политиците.

Мъгляво ми е дали не следваше кандидатката, известна и добре позната личност от политическата сцена, за да е нужно допълнителното й представяне, да представи поне в общи линии програмата си за София, че да знаем какво ще е след мъглата. Можеше да да се представи най-малкото екипът на г-жа Михайлова, поне предизборният. Може НИЕ, публиката, да не сме разбрали поради мъглата, че се очаква да имаме много и нови „ивенти“, с помощта на които самозваният елит, също като в класическа древногръцка трагедия слиза до хора, спускан от задкулисния механизъм...

Апропо, елитът.

Госпожи и господа партийни функционери, може следното да ви се стори малко мъгляво, но партиите съществуват, не за да позволяват лидерите им членството ми или не, а обратното, функционерите в една демократично функционираща партия са представители на своите членове и те служат на хилядите човечета от публиката, а не обратното. Суетата е мъгляв съветник.

Няма начин да подмина източниците на подкрепа за кандидатурата на г-жа Михайлова. Отдавна не бях виждала на едно място президента и премиера от СДС. Мъгляво ми остана обаче това, което тези заслужили мъже се опитаха ми кажат.

В ясната мъгла на седесарския старт се долавяха съвсем ясно обаче двете „послания“: „Бесепееее“, "Ендесевееее" и „Софиянскиии“. Не се говореше за СДС, а за други някои, с които явно СДС има работа, щом ги обсъжда в такъв момент, дори и да е с елемент на другарска критика. В центъра на вниманието на приемащия „посланията“ не беше нито София с проблемите и перспективите, нито СДС, който иска да убеди избирателите в своята особена, по-висока от на другите партии компетентност при решаване на тези въпроси. Защото електоратът на СДС се отличава не със свойството да се обедини около „мъдър вожд и учител”, а с по-високото си гражданско самосъзнание и самочувствие от средното за политическия ландшафт. Така че на симпатизанта и привърженика на СДС са му нужни и теми за размисъл, а не (само) случки за преживяване. Нека има за всекиго по нещо! :-)

По мои представи, по всяка вероятност мъгляви, в центъра на вниманието на избирателите трябва да се ПОСТАВИ от оратори и функционери СДС. Това е първата среща на Съюза след юни 2001 с избирателите и те очакват новия му образ, новия му подход и стил. Надявам се никой да не пита защо СДС трябва да подмени своята премяна-програма, за което по реални и виртуални форуми и седенки се говори от поне една година, от август-септември 2002.

(Въпроса за чуването и слушането вече го имахме, но ще го имаме и след тези избори.)

Но в случай, че някой пита – ами защото успешното управление на СДС до голяма степен реализира част от програмата му, но въпреки това СДС избуги травмиращо парламентарните избори. Защо се отдели толкова време на приятен, но спорна прогноза за продължителността на живот на НДСВ, а не на това как да спечели СДС? И нека първо установим фактическтата смърт на опонента, отколкото да се радваме сега на мъглявата му политическа смърт. Защото с кандидатурата си за София НДСВ направи реверанс към БСП и на СДС ще струва много целенасочени усилия, за да се възползва от шанса, даден за друг.

„По-близо до хората!“ - похвално, но само едното състрадание към бедните и бездомните телом и духом не стига. И какво ще им каже СДС, като ги доближи? Вярно, организираност и консолидиране на силите е нужна в такъв момент повече от всякога, обединение, но около какво?

Около личност?

Да, но само доколкото личността защитава идея или даже цяла концепция. Иначе излиза, че личността на лидера едва ли не се институционализира като партийна програма и пр „Който не е с лидера, е против лидера“. Ох, не (пак, както в имейлл-кампанията на МСДС през май-юни 2001) правото на всеки да реши за себе си с призиви за „единствено правилния избор“. Никой самоуважаващ се не търпи неуместно настойничество, макар и да е "потомствен" седесар.

А и все пак не съм Павлик Морозов и се ръководя основно от разума и разсъдъка, дадени ми по природа, не от краката си.

Мъгляво ми просветна, че може би воденето на партия е като възпитанието в семейството: прекаленият контрол и дисциплиниране създава неуравновесени и нерешителни личности, в нашия случаи партийни членове, а за да възпиташ самостоятелна личност/партия, започваш с това да я учиш да взема решения, избирайки.

Ясно е, че всяка партия, особено преди избори, си задава коалиционния въпрос. Но не можеше ли седесарската душа на бившия президент от СДС Стоянов да се разбере с приятелите си на друго място, по друго време и по друг начин, а сега да се беше посветила изцяло на СДС? Макар и мъгляво, беше демонстрирано обединение на фигури, течения, крила и крилца. Около мъглявината "Вестник Демокрация" се каза ясно, че вече няма да има партиен орган, щото и в Европа няма. Добре, но се надявам на предизборните срещи поне да се канят медии със сходна политическа ориентацята, най-малкото пак поради същата причина - щото и в Европа е така. А и за да се изясни образът на СДС, който лидерите му искат да изградят у нас, публиката, не само зрители, но и ЧИТАТЕЛИ.