|
|
КОМИТЕТ
ЗА БЪЛГАРО-ЕВРОПЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
KBES
Box 2176
SE-750 02
Uppsala
SWEDEN
До всички
народни представители от 39-то Народно събрание
До
Председателя на Народното събрание
Г-н Огнян
Герджиков
До
членовете на Комисията за промени на Конституцията
До
Председателя на Комисията за промени на Конституцията
Г-жа Камелия
Касабова
Копия:
До
Комисаря за разширението на Европейския съюз
Г-н Гюнтер
Ферхойген
До
средствата за информация
Уважаеми
дами и господа народни представители, уважаеми г-н Председател на
НС,
Уважаеми
дами и господа членове на ВКПК,
Уважаема
госпожо Председател на ВКПК,
Преди няколко месеца според нас с очевидното желание да се
постигне не толкова действително необходимото решително
подобряване на съдебната система на страната, за да отговоря тя на
нуждите на гражданите, колкото да се направи една символична
стъпка в правилна посока и да се даде бързо представа на нашите
партньори в европейските институции, че нещо най-сетне е започнато
за извеждане на българската съдебна система от упадъка й, в
Народното събрание бе създадена Временна комисия за промени в
Конституцията, ВКПК. Нейната задача очевидно бе бързо да предложи
някакви промени в Конституцията в частта й за съдебната система, а
не да предложи необходимите мерки за кардинално подобряване на
българската съдебна система, категорично невъзможно с промени
единствено в Конституцията, без промени в процесуалните и
материалните закони и в други важни области. Образно казано,
според нас задачата на ВКПК бе да направи бързо, в рекордно къс
срок, без необходимото широко обществено обсъждане, нещо, каквото
ида е, включително и фрагментно и символично, в посока на
подобряване в някаква степен на съдебната система. ВКПК според нас
от една страна бе натоварена с невъзможна задача без да изработи,
да представи на широко обществено обсъждане и накрая да предложи
на Народното събрание пакет от необходимите на всички нива (а не
само в Конституцията) промени в съдебната система, за да започне
тази система да функционира задоволително като цяло, да постигне
нещо съществено само с предложение за промени в Конституцията. От
друга страна, ВКПК бе поставена в подтискащ обществен фокус и бе
натоварена с отговорността от предложенията й за промяна
единствено в Конституцията да произлезе широко очаквания в
българското общество резултат за решително подобряване на
съдебната система и то непременно преди една дата, свързана с
процеса на преценка на страната за напредъка й в изпълнението на
критериите за приемане в ЕС. Този начин на създаване на комисията
за постигане на обществено очакван резултат за радикално
подобряване на съдебната система, но с ограничаване на
възможностите й да го постигне поради насочването й единствено
към Конституцията и поставянето на смешно кратък срок за промени
на фундамента на държавата с изисквания за десетилетна валидност и
устойчивост, според нас бе грешка на почитаемото Събрание. За
наша радост тя може би е на път да бъде поправена с удължаването и
разширяването на дейността на създадената комисия.
Според нас членовете на ВКПК съумяха да изберат за подобряване с
оглед на ограниченото отпуснато им време няколко практически
относително значими или символично важни части на Конституцията в
областта на съдебната система , без според нас избраното
категорично по никакъв начин да е достатъчно за значително общо
подобряване на работата на съдебната система като цяло.
Комисията успя според нас и да изработи добри предложения за
подобряване на избраните от Конституцията фрагменти от съдебната
система на страната с изключение на една алинея с две
разпоредби, които разпоредби според нас за съжаление са толкова
фатално погрешни, че могат да направят безсмислена основната част
на усилията на Комисията - подобрения в областта на имунитета на
магистратите. Освен това, ако тези разпоредби бъдат приети без
промяна, според нас и очевидно поставената неизказана цел –
положителна оценка на страната за напредъка й в изпълнението на
критериите за приемане в ЕС, ще бъде основателно застрашена,
защото тези две разпоредби според нас представляват не крачка
напред, а крачка назад в изпълнението на критериите за членство в
ЕС
С настоящото
ни предложение според правото ни по чл. 45 от Конституцията ние
желаем да привлечем вниманието на Народното събрание над тези
според нас изключително погрешни предложени от ВКПК и народни
представители конституционни разпореждания.
ВКПК и
народни представители предлагат Народното събрание да приеме ал. 4
към чл. 132 на Конституцията за несъществуващо досега в нея
ограничаване на възможностите за отправяне на предложение до ВСС
за негово разрешение за задържане на магистрати и за повдигане на
обвинение към магистрати:
“За даване на
разрешение по ал. 2 и 3 се прави мотивирано искане до Висшия
съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета
от членовете на Висшия съдебен съвет по ред, определен със закон.“
Порочността
на това предложение според нас се състои в три изключително важни
обстоятелства.
1. Въвеждането
на още една бариера с отнемането на правото на обикновения
разследващ прокурор да поиска от ВСС снемане на имунитет на
магистрат при вече въведен надежден имунитет за магистратите с
изискването на разрешение от ВСС за задържане и обвиняване, според
нас вече не представлява необходим елемент на имунитет, а
привилегия за потенциална недостижимост за закона. С въвеждане на
необходимост от предварително и решаващо разрешение на главния
прокурор, който така ще може чисто и просто да спира искания на
разследващите прокурори и те никога да не достигат до ВСС, според
нас се въвежда още една очевидна немотивирана междинна преграда за
задържане или обвинение спрямо магистрати, освен изискващото се
разрешение от ВСС. Това предложение представлява въвеждане на
допълнително, несъществуващо в днешната Конституция, ограничение
обикновени разследващи прокурори да не могат да се обръщат пряко
към ВСС с необходимо процесуално действие за премахване на
имунитета на магистрати и въвежда недопустимо и немотивирано още
едно отстъпление от фундаменталния принцип на Конституцията от чл.
6, ал. 2 на ръководната за цялата Конституция първа глава “Основни
начала“:
“Всички граждани
са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на
правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа
принадлежност, пол, произход, религия, образование,убеждения,
политическа принадлежност, лично и обществено положение или
имуществено състояние.“
По отношение на
всички граждани обикновеният разследващ прокурор има право сам да
предприема всички процесуални действия за задържане или повдигане
на обвинение. С предложената разпоредба, без никаква обяснена
необходимост, по отношение на гражданите с лично и обществено
положение на магистрати се въвежда привилегия те да не бъдат
достижими за процесуални действия на обикновени разследващи
прокурори за задържане или повдигане на обвинение, а да могат
да бъдат направени недостижими за необходими процесуални
действия на обикновени разследващи прокурори чрез непреодолимата в
рамките на прокуратурата евентуална протекция на главен прокурор,
независимо и от така осигурената им надеждна правова сигурност с
изискването на разрешение от ВСС за задържане и за повдигане на
обвинение срещу тях. Никъде в мотивите към законопроекта
предложилите го народни представители не обясняват защо предлагат
не обикновените разследващи прокурори да имат правото да поискат
разрешение за задържане или за повдигане на обвинение спрямо
магистрати от ВСС, а това да може да прави една единствена
институция-личност в прокуратурата, главният прокурор, при това
според Конституцията без разследващи и обвинителни функции.
Отсъствието на мотиви към това предложение от страна на
предложилите законопроекта е според нас изключително
многозначителен и недопустим факт да се предлага промяна в
конституция без да се мотивира защо.
Предложилите
създаването на въпросната привилегия-бариера народни представители
според нас го правят, игнорирайки и печалния факт, че от
приемането на днешната конституция досега огромни проблеми на
съдебната власт се дължат именно на заемането досега на длъжността
главен прокурор от личности според нас с неподходящи качества и
морал (в момента дори е налице скандалното положение главен
прокурор да е личност, доверието към която поради множество
установени закононарушения бе оттеглено от ВСС с изискване на
оставката му, но която личност продължава невъзмутимо според нас
да узурпира в морален смисъл длъжността). Предложилите
създаването на въпросната привилегия-бариера народни представители
според нас лекомислено дават несъществуващи в сегашната
Конституцията огромна лична власт и възможност на един единствен
практически несменяем в дълъг мандат индивид в съдебната система,
главният прокурор, сам да блокира необходими
законосъобразни искания на прокурори до ВСС за снемане на
имунитета на магистрати, включително и на собствения си имунитет.
Народните представители според нас игнорират и всеизвестния факт,
че когато решаваща власт е съсредоточена в ръцете на единствен
известен индивид с дълъг мандат и практически невъзможно
предсрочно отстраняване (в случая един единствен главен прокурор),
то както корупционни и криминални, така и политически мотивирани
действия за неспазване на законите са много по-лесно осъществими,
отколкото ако властта е разпределена между множество предварително
неизвестни и с по-ограничена лична недосегаемост и несменяемост
власт- имащи (в случая множество предварително неизвестни
обикновени разследващи прокурори).
2.
С предвиждането
извън самата Конституция
на "ред, определен със
закон" за отправяне на искане
към ВСС за задържане и обвиняване на магистрати предложението дава
възможност на мимолетни управляващи с мнозинство в Народното
събрание да приемат с обикновени закони такъв ред за отправяне на
искане към ВСС за задържане и обвиняване на магистрати, който да
установи продължаваща както в момента практическа невъзможност за
задържане, разследване и обвиняване на магистрати. Редът за
снемане на имунитета на магистрати, който имунитет сам по себе си
е един необикновен изключителен атрибут в противоречие на идеята
на чл. 6, ал. 2 от Конституцията (и затова постановен в
подробности самата Конституция, а не в обикновен закон), според
нас би трябвало изцяло и в подробности да бъде уреден постоянно и
непроменимо от политически конюнктури също в самата Конституция.
3.
Възможността част от членовете на ВСС да може да
предлага снемане на имунитета на магистрат, при евентуалното
даване на разрешение за задържане или обвиняване от страна на ВСС,
представлява според нас само символично действие без никакъв
гарантиран резултат за законосъобразна преценка за задържане или
обвиняване при наличие на законно основание спрямо въпросния
магистрат. С даване на разрешение за задържане или обвиняване
на магистрат от страна на ВСС се постига единствено снемане на
имунитета му без практически смисъл и по никакъв начин не се слага
начало на процес за преценка за задържане или обвиняване от
страна на единствения орган, прокуратурата, имащ според
Конституцията правомощия да предприеме такива действия, защото
в предложението отсъства изискване ВСС да сезира прокурор с
правомощия според процесуалните закони евентуално да ги предприеме.
За
отстраняване на изложените според нас фатални недостатъци на ал. 4
към чл. 132 в предложението за промяна на Конституцията ние
предлагаме почитаемото Народно събрание да обсъди и приеме следния
неин текст:
“За даване на
разрешение по ал. 2 и 3 се прави мотивирано писмено искане от
прокурор или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия
съдебен съвет до Висшия съдебен съвет, който се произнася без
забавяне по искането. Когато Висшият съдебен съвет е дал
разрешение по искане на членове на Висшия съдебен съвет, той
изпраща незабавно мотивираното им искане на прокурор за действия
според процесуалните закони на страната, прилагащи се за всички
граждани. Висшият съдебен съвет е задължен да следи дали дадените
от него разрешения са осъществени и да прекратява силата на
издадените разрешенията, когато необходимостта от тях е отпаднала
според процесуалните закони на страната.“
С уважение:
Иван Иванов,
председател
22 август 2003
Упсала, Швеция |
