|
Във вестник “Вестникът” от 1
август 2003 бяха публикувани три кратки изявления от И.
Сотиров, Ст. Иванов и Б.
Бориславов и един дълъг памфлет-пасквил от П.
Стоянович, в които в прав текст се иска оставката на лидера
на СДС в София Евдокия Манева заради нейното изявление по
телевизията за сервилност на софийската организация.
Това определение обаче е вярно.
Защото:
Самата Надежда Михайлова след
като оттегли кандидатурата на Пламен Орешарски, без да съгласува
това действие с Обастния съвет на СДС и местните структури, които
я издигнаха, показа, че тя третира организацията за
сервилна. Гаф, и то фатален за бъдещето
на СДС, е убедителното номиниране по десетки критерии на Пламен
Орешарски и след това неговото неубедително, но позорно оттегляне.
Затова не Евдокия Манева
трябва да подаде оставка, а оставка трябва да подадат
четиримата направили скандалните изявления поради следните
причини:
Ако Манева е направила грешка (а в
случая със сервилността това не е грешка), резонно и политически
правилно е нейните първи помощници, каквито са посочените по-горе
господа, да я защитят срещу нападките-инсинуации в медиите или
най малкото да замълчат, а не така яростно да я плюят.. Т.е. те
са нарушили принципа на лоялността в един ръководен екип.
Светкавичността и злобата, с която
тези господа се нахвърлят върху Манева като използуват този
недоказан повод за “сервилността”, показва, че още с избирането й
за лидер на столичната организация тези господа работят прикрито
срещу нея и е очевидно, че след последните им прояви те ще работят
и в бъдеще срещу нея.
Което е по същество действие срещу
СДС София в полза на Софиянски.
Когато помощниците не са съгласни с
лидера, те подават оставка - а не лидера.
Цялата тази акция на четиримата има
клиентелистки привкус. Възползувайки се от една файтонджийска
партия (Републиканската) Ив. Сотиров стана депутат в 38-то Народно
събрание.Тъй като той не влезе в сегашния парламент, активно
започна да действа да си осигури депутатско място в следващото
народно събрание, като оглави градската организация.
Уважаеми господа от НИС,
Ръководството на СДС при изборите
много често е правил грешки в определянето на главния противник и
в характера на кампанията - негативна или позитивна.
Християндемократичен характер на партията не трябва да се разбира
като толстоизъм, основния принцип на който гласи: “Не отговаряй
на агресията с агресия...” При изборите през 2001 главния
противник се определи БСП и с политическа слепота не можа да се
види, че е предрешеният като цар Остап Бендер в лицето на Симеон
Кобург-Гота.
При президентските избори като
главен противник се определи Богомил Бонев, като се позоваха на
постулата, че българите никога няма да изберат президент
комунист.
Сега за кметските избори в София
неколкократно се повтаря, че главният противник е кандидатът на
БСП.
Грешка! Главният противник е
Софиянски!
Ако той отново стане кмет, това ще
бъде с пагубни последствия не само за софийската организация, но и
за СДС като цяло. Затова ако вие в НИС и софийската организация
се подведете по акъла на такива клиентелисти като Иван Сотиров и
некадърни имиджмейкъри като Петър Стоянович и съдействате да бъде
сменена като лидер Евдокия Манева, вие ще извършите второто
престъпление след оттегляне на кандидатурата на Орешарски. Така ще
осигурите победата на Софиянски и Бакърджиев в София и ще
ликвидирате СДС като фактор в политическия живот на страната.
Внимавайте! Бъдете мъже с
историческа мисия, а не “уважавани личности” с осигурено
депутатско бъдеще по политически сбирки, царски приеми и коктейли! |
