28-09-2003

Политиката е преди всичко общуване с хората, ядрата на СДС не са шампиони в тази сфера

Перифразата на известната мисъл на Ницше в заглавието е точно на мястото си в ситуацията, в която днес се намира Съюзът на демократичните сили. Месец преди старта на кампанията за местните избори тезата, че СДС се нуждае от засилване на своя профил, трябва да престане да предизвиква асоциации по-скоро за това, какви са скритите мотиви на този, който я артикулира.

Картината на истинското състояние на СДС ще бъде плачевно неадекватна, ако не се вземат предвид нарастващият брой доказателства, че е нужна дългосрочна стратегия за развитието на партията, в която представянето и на местните избори през есента е епизод, който трябва да има ярки характеристики. Иначе не би трябвало да изненадва, ако след няколко години се открият аналогични на сегашните проблеми, изговарят се подобни решения, накратко ­ ако се получи един затворен кръг от причина и следствие, който непрекъснато се самовъзпроизвежда. Основанията за подобни опасения имат своите корени в това, че част както от проблемите, така и отговорите на тях, не се появяват от нищото. Точно обратното, няма да е трудно да се даде отговор какво от това, което се дебатира сега, вече да не е казвано или описвано в една или друга форма. Ако обаче се доверим на Конфуций в неговото определение за мъдростта като способност да се каже навреме това, което е нужно, то извън съмнение е, че сега е моментът да се прояви мъдрост в изграждането на бъдещето на СДС. От ключово значение за успешното изграждане на това бъдеще е да има недвусмисленост по отношение на целите, които трябва да бъдат постигнати. Както се казва, ако не знаете къде бихте искали да отидете, то тогава всеки път би могъл да ви отведе там.

Къде би искал да отиде СДС?

За СДС тези избори са от ключово значение поради залога в тях. Тук не става дума за една или друга оставка, а за далеч по-значими проблеми. Като например този ­ ще успее ли СДС да превърне едни резултати на умерен успех, каквато може да бъде реалистичната цел, в прелюдия към общо нарастване на силата му. А за да се постигне това, са необходими определени условия и те определено не притежават характеристиката автоматизъм, т. е. тези условия трябва да се създадат, те няма да се родят спонтанно, а ще представляват резултат от усилия. Първото условие е изобщо да се влезе в позитивен диалог, макар на фона на общата неудовлетвореност от управлението на НДСВ може да изглежда, че още в началото подобни опити удрят на камък. Това обаче в никакъв случай не бива да изненадва, а по-скоро да се приеме като реалност. Този въпрос има две страни. Първо, без да има ясна идея как ще се постигне обединяване на десните партии, е изключено дори да се мисли сериозно за връщане във властта. Второ, политиката е преди всичко общуване с хората, а истината е, че политическите ядра на СДС не са шампиони в този занаят. Ако изобщо се прави нещо подобно, то обикновено е в дидактична форма, докато видимата нужда на избирателите е от посока и принципни положения, които ще оформят убеждението сред тях, че СДС е партията, която дава различими знаци за знание как да се решат проблемите им. Не се идентифицира нивото на критичност като критично за оформянето на перспективите пред СДС като дясна алтернатива. Оттук се подценява нуждата от действия, които да формират нарастващо благоразположение сред електоралните маси към политиката на управлението на ОДС. Джоузеф Най съветва (въпреки че е външнополитически анализатор), че ако искаш да прокараш интересите си в пълнота, то трябва да ги направиш интереси и на другите. Превръщането на интересите на СДС в разпознати интереси от мнозинството избиратели е подложено на ерозия, нарастваща в прогресия.

СДС трябва да запази активна, но въздържана от директни атаки позиция към т. н. малки десни партии, за да се съхранят възможностите за следизборно сътрудничество и да не се налива вода в мелницата на БСП, която ще предприеме директна атака за дискредитацията на перспективите за оформяне на подобно сътрудничество. Нещо повече. Трябва да сме непростимо късогледи, за да не виждаме, че пътят към политическата власт по правило преминава през обединяване на политическите ресурси и възможности на множеството десни и центристки партии. Естествено е да се има предвид, че самата природа на човешкото знание и поведенчески модели (които включват и процедурите за вземане на решения) по правило не могат да обхванат целия набор от фактори, зависимости и предпоставки, които са в основата на едно или друго събитие или факт. Тъй като политиката по общо мнение представлява преди всичко процедура за вземане на решения ­ за предпочитане правилни, то природата на материята, с която тя работи, притежава две основни качества ­ изменчивост и относителна непредвидимост. Следователно съществуването на неизпълнени сегменти в коалиционната политика на СДС е част от природата на тази политика. Важно е да се уточни, че истинският проблем е тази неизпълнена част да представлява дял, който няма структуроопределящо значение върху цялото, както и да бъде дефинирана така, че да съкрати възможностите да се интерпретира по начин, който да носи вреди.

Анализите и посланията

СДС демонстрира изключително слабо чувство за самосъхранение и това особено се проявява в областта на посланията и пропагандата както по време на управлението 1997 - 2001, така и сега. Не се изучава и анализира в пълнота политическото своеобразие на политическия противник, както и неговите интереси, нагласи, ресурси, ангажименти и съюзници. Това беше заменено с демонстративно показвано подценяване на БСП и нейните съюзници, както и на способностите им за маневриране и регенерация. Оттук беше изпусната една от главните предпоставки за успех - изпреварващият характер на анализите и съответните политически решения. Описано с думите на един китайски стратег, това трябва да изглежда така - врагът ми е в покой и аз също съм в покой, врагът ми прави крачка напред, а аз вече съм я направил. Липсата на ефективна и изпреварваща контрапропаганда създаде предпоставки за това слуховете, създавани от БСП и сателитите є, да изземат обяснителната част на това, което става в политиката. Оттук директно беше създадена психологическа обстановка на несигурност, безпокойство и направо нетърпимост към каквато и да е теза или инициатива на СДС. Основната контратеза трябва да бъде в следната посока - да не се оставя обществеността без пряка и точна информация. На всеки "разобличаващ" факт, изтъкван от БСП, трябва да се противопоставя поне един контрафакт, но никога под формата на слух, тъй като това само може да усили враждебното послание. На всяка "добра" идея на политическия противник синята партия трябва да противопоставя по-добра идея, нещо, което ще демонстрира подкупваща еластичност на възможностите да генерира успех.

В своите инициативи СДС е нужно да се ръководи от същата парадигма - те не могат да бъдат самоцел, а единствено част от система за постигане на определени цели. И понеже една от структуроопределящите цели на СДС е спечелване на следващите избори, не е допустимо да се тръгва към действия, които ще съкратят способностите на партията да стане отново управляваща (ако, както по всичко изглежда, има предсрочни избори) или да произведе един резултат на местни избори, който да понася характеристиката умерен успех. На практика няма никакви причини да се очаква, че партията е имунизирана срещу самоубийствени тенденции. И още. Казано афористично, СДС трябва да е подготвен да спечели местните избори дори по неправилния начин, отколкото да е готов да загуби по правилата.