28-09-2003

Стана традиция някои министри от правителството при очевидни провали
най-безскрупулно да твърдят точно обратното, разчитайки на максимата, че
най-добрата защита е нападението. Най-пресен пример за прилагането на тази
тактика е случаят с контрабандата на Николай Методиев-Пилето.

Ако се слушат например изявленията на министъра на вътрешните работи Георги Петканов и на министъра на финансите Милен Велчев, ще излезе, че ударът срещу Методиев, който е един от приближените на "бизнесмена" Константин Димитров-Самоковеца, е осъществен благодарение на доброто сътрудничество между МВР и митниците. В подобна теза обаче трудно може да се намери и половин процент истина, просто защото фактите говорят съвсем друго.

Ден първи: "Инфо радио" съобщава, че при акция на СДВР са заловени пет ТИР-а на Николай Методиев с китайки стоки, декларирани като изолационни материали, като целта на измамата е да се избегне плащането на около 250 000 лева мита. Мобилните групи научават за случая от информацията на радиото, а от Агенция "Митници" отричат да има такова нещо, няма и съобщение. От МВР също не е подадена официална информация. Чудно защо, след като и от двете институции всекидневно информират за далеч по-скромни случаи. Няма ги Петканов, Борисов, Велчев, шефът на митниците Асен Асенов. Няма изявления, които да подскажат, че разкритата контрабанда е резултат на "взаимодействие". Истината е, че информацията за случая изтича в медиите съвсем целенасочено, защото на по-ниските етажи полицаите и митничарите, които знаят за контрабандата, са наясно, че всичко ще се покрие, а това е единственият начин да се даде гласност на скандала.

Ден втори: медиите (не всичките, защото някои дори не свързват Пилето със
Самоковеца) подемат темата. МВР и Агенция "Митници" си разменят напълно
противоречива информация. Митниците твърдят, че в камионите не е открита
китайска стока, а от вътрешното министерство казват точно обратното.
Всъщност полицаите, охраняващи ТИР-овете, допускат Николай Методиев-Пилето да разтовари през нощта китайските стоки и да ги замени с изолационни материали - товар, който на сутринта е установен от пристигналия за проверка митничар.

Ден трети: Скандалът се разраства. Информацията стига до главния секретар.
Охраняващите полицаи са подложени на детектора на лъжата и след петчасов
разпит най-накрая признават, че са позволили (след заплаха за разправа със
семействата им, твърдят, че не са взимали пари) да се претовари стоката.
Ден четвърти: Ген. Борисов съобщава всичко това сутринта по Би Ти Ви (така
се прави рейтинг) и обявява, че Пилето ще бъде арестуван от НСБОП. За
полицаите положението е висящо, от МВР не казват каква ще е съдбата им.
Министър Велчев също прави изявление - всички митничари, за които се
установи, че са замесени в случая, ще бъдат уволнени, а прокуратурата -
сезирана, казва той. Успоредно с този случай тръгва и друг скандал: става
ясно, че министър Петканов е отговорил на запитване на парламентарната
комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, че в МВР няма информация за
генезиса на контрабандните канали преди и след 1989. Депутатът от СДС
Йордан Бакалов веднага опровергава твърдението му, като огласява доклад,
подписан от бившия вътрешен министър Христо Данов през 1991 г., в който е
посочено, че скритата транзитна търговия до 1989 е била държавна
политика. Докладът се намира в архива на МВР, който е на прякото подчинение
на министъра.

Ден пети: Съдът налага постоянен арест на Методиев, но прокуратурата го
обвинява само за самоуправство. Обвиненията за контрабанда и заплаха срещу
длъжностни лица необяснимо защо някъде се изпаряват. Неофициалното обяснение е, че на дознателите им било по-лесно да настояват за задържане за
самоуправство, а доказателства по другите обвинения щели да се събират
по-късно.

Ден шести: Става известно, че апелативният прокурор на София Иван Петров,
чието име е в доклада на МВР за организираната престъпност заради връзките
му с Константин Димитров, е разпоредил негов подчинен да следи развитието на следствието срещу Методиев - същият, за когото службите твърдят, че работи за Димитров.

Ден седми: След всичките тази срамни сцени министърът на вътрешните работи Георги Петканов прави медийна атака. В ефира на Българското национално радио прекъсва репортера, който го пита как ще обясни информациите, че нещо куца във взаимодействието с митниците по разкриването на контрабандните канали, с думите: "Такова взаимодействие е налице. Нищо не куца. Аз мисля, че в последните няколко месеца между МВР и Агенция "Митници" има едно добро взаимодействие. То се изразява в следното - първо, ние проведохме едно съвещание на най-високо ниво с участието на министъра на финансите и шефа на Агенция "Митници", набелязахме конкретни мерки за взаимодействие във връзка с контрабандата. Смея да твърдя, че тези мерки вече дават резултат и се надявам в бъдеще този резултат да бъде още по-добър." Така черното става бяло.

Следва още едно "пояснение" по случая с историята на контрабандните канали.
Министър Петканов признава, че е научил за доклада от 1991 от Би Ти Ви.
Той обаче упорито продължава да стои на позицията си, че в МВР няма
информация за генезиса на контрабандни канали, защото от парламентарната
комисия по вътрешна сигурност и обществен ред го попитали дали разполага
с... информация, а не с доклад! Депутатът Йордан Бакалов отговаря, че
"министърът на вътрешните работи или е некомпетентен, или умишлено не работи по разкриването на организаторите и участниците в контрабандни канали".

А ето и предисторията:

Една година по-рано, 5 юни 2002. В МВР се провежда първото по рода си
съвещание, посветено на контрабандата, с участието на политическото
ръководство на министерството, главния секретар и директорите на НСБОП,
Национална служба "Сигурност", Национална служба "Полиция" и Гранична
полиция. След него на специална пресконференция министърът обявява, че до
две седмици ще внесе в Министерския съвет доклад за размера на
контрабандата, "защото се налагат спешни управленски решения на най-високо
ниво". Петканов заявява, че ще предложи да се вземат адекватни решения за
подобряване на взаимодействието между всички държавни институции, ангажирани с противодействието на нелегалния внос. Ген. Борисов признава, че "МВР стигна тавана на възможности в борбата срещу контрабандата". Двете седмици изтичат, но правителството не приема нищо по въпроса. В следващите месеци от МВР няма потвърждение, че министърът е внесъл в кабинета обещания доклад.  Десет месеца по-късно, 20 април 2003. От създалата се безизходица вследствие на серията взривове, атентати и убийства главният секретар обявява по Българското национално радио, че МВР ще представи на премиера и президента "снимки от срещи на политици, прокурори, съдии и полицаи с представители на организираната престъпност и техни разговори, записани със специални разузнавателни средства". Ражда се "яхтеният" скандал.

Мнозинството и премиерът набързо запушват устата на Борисов и службите.
Главният секретар и директорът на НСБОП са подложени на неколкочасови
разпити от депутати от НДСВ на закрито заседание на групата в парламента.
Главният прокурор Никола Филчев обявява, че "до 10 дни прокурорите в доклада ще напуснат системата". Срокът минава, но прокурорите Трендафил Трайков и Иван Петров остават на постовете си. Главният прокурор обявява, че чака МВР да му представи доказателства (той продължава да чака вече трети месец). Междувременно контрабандистът Иван Тодоров-Доктора напуска страната, а прокуратурата в Хасково се сеща, че срещу него има дело, по което той е следствен от 1994 (!), и му издава забрана да пътува в страната (сега го търсят чрез Интерпол). Министър-председателят слага всичко под контрол, като пресслужбата му съобщава, че към правителството е създаден Координационен център за борба с организираната престъпност на подчинение на премиера, в който влизат министрите Велчев, Петканов и главният прокурор Никола Филчев. В резултат на това министър Велчев обявява (на 16 май) "пакет от осем мерки за борба срещу контрабандата и сивата икономика". Най-значимата от тях е закриването на всички безмитни магазини (два месеца по-късно поправката още не е минала през парламента, останалите мерки -също).

Министър Петканов не остава по-назад. На специална пресконференция той
заявява, че МВР е изготвило секретен план за борба с организираната
престъпност с "конкретни задачи, срокове и отговорници". Следват взрив срещу
Самоковеца, неуспешен опит за покушение срещу Кирил Кирилов-Японеца,
убийството на Тодор Толев в центъра на столицата (организираната престъпност също работи по план), а МВР не разкрива нищо.

Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред започва
изслушване на всички шефове на държавни институции за контрабандата.
Директорът на Национална служба "Полиция" ген. Васил Василев обявява пред
депутатите, че в прокуратурата са подадени сигнали за пране на пари и
контрабанда срещу Константин Димитров и Иван Тодоров. Главният прокурор
отрича тази информация, но ген. Борисов съобщава номерата на следствията в
Националната следствена служба.

Става известно, че в Софийската апелативна прокуратура е крила информация за единственото дело срещу Самоковеца, по което той е бил осъден на 7 години
затвор, а през 2000 подчинен на апелативния прокурор Иван Петров е
оттеглил без мотиви протеста срещу оправдаването на "бизнесмена" и още 18
подсъдими. Прокуратурата не съобщава колко са подобните случаи или този е
прецедент.

Междувременно при ремонта на кабинета ДПС настоява министър Петканов да
остане на поста и правителствените рокади не го засягат. Новият председател
на парламентарната група на НДСВ Станимир Илчев пък уверява ген. Борисов, че до края на годината парламентът ще приеме законодателните изменения за
противодействие на престъпността. Впрочем същото обеща, само че през август 2002, предшественикът му Пламен Панайотов...

Борбата с контрабандата продължава.