Захващам тази тема, защото наличните вече са поголовно задръстени от закачки без връзка с началото. За съжаление установявам, че мнозина от съмишлениците ми (е, частични - има ли пълни съмишленици, ако наистина мислят) твърде яко са се задълбочили в проблемните си лични взаимотоношения и съответно се отдалечават от смислените средища ан дискусията...

Естествено, един от поводите за тази статия е интервюто на Филип Димитров. Естествено - и интервюто на Костов.

Но най-вече поводът са постоянните ми наблюдения върху особената посредственост на вътрешния диалог на СДС и настъпателното опошляване на "външния" коментар от хора с претенции за осведоменост и научен подход - т. нар. "гравитиращи" коментатори...

Въпрос първи: Какво е това "дясно" дето се "обединява"?

Спорът е дали да се обединяват "личности" или "каузи". Sorry - няма нито от едното, нито от другото в наличност за обединяване.

Все едно да отида в магазина, да видя един домат и да кажа - "Дайте ми моля ВСИЧКИТЕ си домати, искам да приготвя лютеница за зимата". А жена ми да ми каже: "Не може лютеница само от домати, трябва и чушки да вземеш." А в магазина чушки няма. Но ние водим съдържателен и ползотворен "диалог".  Най-добре ще е спорът да се води във Флорида, та да попитам и кога аджеба е зимата.

В България впрочем дясно няма. Няма и ляво. Има РЕФОРМИСТКИ СИЛИ И НЕРЕФОРМИСТКИ СИЛИ.
А РЕФОРМАТА - не ПРЕХОДА, моля, - се състои от поне две неща:

1. Увеличаване на КАПИТАЛИЗМА за сметка на СОЦИАЛИЗЪМА и на ДЪРЖАВНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ с цел изграждане на що-годе просперираща икономика

2. Отрязване на пътищата  на посткомунистическата мафия за пряко и силно влияние върху обществените процеси.

Тези двете неща са SINE QUA NON  за постигане на едничката цел на реформаторите:

ПРЕДПОСТАВКИ (САМО предпоставки) за развитие на едно уредено и справедливо общество в 15-10 годишна перспектива.

"Обединяването" на идеологически дефинираното "дясно" по необходимост представлява СЪЮЗ МЕЖДУ ПРИВЪРЖЕНИЦИ И ОТЯВЛЕНИ ПРОТИВНИЦИ НА РЕФОРМАТОРСКАТА ПОЛИТИКА. Защото били "идеологически близки" и "естествени съюзници" срещу Левицата /?/ ЛЕВИЦАТА?? КАКВА ЛЕВИЦА БЕ??

Въпрос втори: Кои са тези ЛИЧНОСТИ  дето се обединяват?

Твърдя, че в България все пак, от немай къде, наистина има НЯКАКВИ личности, които имат ясна визия за осъществяване на РЕФОРМИ. И то - едновременно и на двете плоскости, споменати по-горе.

Но тези личности в инервюто на Филип ги няма с едно изключение (или квазиизключение) - Иван Костов. И не се учудвам - увяхналата роля на самия Филип и ужасното му олекване от 2001 насам го принуждават да провижда личности там, където ги няма - в българския политически "истаблишмънт", просто защото само там и неговата ЛИЧНОСТ е релевантна.

По-лошото е, че тези ЛИЧНОСТИ ги няма в интервюто на Костов.

Явно сам той още не осъзнава, че собствената му воля за реформи и забележителното му държавническо присъствие вехнат в обкръжението на Митко Абаджиев, Стойчо Кацаров и пр.

Безспорно, ПОЛИТИЧЕСКИ ВОДАЧ от ранга на Костов е необходим. Просто обществената констелация е така задръсртена, че не може да бъде разкъртена без политическо лидерство от ранг "тежка артилерия"...

И стигаме до въпрос трети: Кого "спасява" "обединяването"?

С прискърбие споделям, че историята на СДС е история на 14-годишен тежък "кадрови" провал. Всяка обществена корпорация би била отдавна забравена, ако беше допуснала дори 1/3 от катастрофите, които съпътстват "персоналната" проява на СДС през последните години. Днес сме свидетели на идеята, че ако двайсетина провалени загубеняци се обединят, те ще спасят КАУЗАТА на почти милион честни и свестни хора.

Дрън дрън.

Каузата е това, което крепи иначе провалената организация. И това, което не ще "спаси" ами най-сетне ще изгради (или по-скоро - не ще успее да го направи) една политическа организация, достойна за профила на своите привърженици, е именно СПОСОБНОСТТА НА КАУЗАТА И НА МАЛЦИНАТА Й УБЕДЕНИ НОСИТЕЛИ да помогнат в отсяването на една най-после прилична селекция.

С извинение за футболната терминология, СДС почти постоянно представлява нещо като национален отбор на Бразилия, в който се появават резервите на ЦСКА.

За да завърша оптимистично, ще се осмеля да кажа, че във второто правителство на Костов имаше наченки на подобна свястна селекция.

Доколко Костов сам е способен да я извърши, аз дълбоко се съмнявам.
Сигурен съм само, че Петър Стоянов хич не е способен.