Поканен съм да изнеса лекция пред група роми. Темата е “Гражданско участие, безработица и т.н.”. Седя с колега пред една детска градина и обсъждаме темата и съдържанието на лекцията.

Оградата на градината е висока: здрави железни пръти на разстояние една детска кофичка. Часът е пет следобед. Всички деца са събрани в тази част на двора - откъм улицата. Играят и крещят на воля. Възпитателките седят спокойно по пейките. Младеж от “Егида” в двора вдъхва сигурност.

Отвън пред цокъла на оградата лежи дете. Докато се притесня, то става и тръгва бавно покрай оградата. Гледа навътре - в двора. В ръката си държи празна опаковка от бонбони. Движи я по цокъла на оградата - като влакче. Не е много спретнато.

Момиченце.

На четвъртото връщане покрай оградата отвътре към него се приближават две други момиченца. Феи - руси, усмихнати, спретнати и чисти. Вглеждат се внимателно в детето отвън и се отдалечават навътре. След малко се приближават с по кофичка, пълна с пясък. Изваждат лопатките си и започват да пръскат с него момичето отвън. То се отдръпва на около метър и ги заглежда неподвижно.

След минута отвътре приближава момченце с камионче на конец. Поставя го на цокъла и поканва момичето да дойде да го пипне. После го дръпна рязко и побягва навътре със смях. Момичето се отдръпва пак. Отнякъде се появяват двете момичета с нови порции пясък за хвърляне. Момичето взема от земята една дебела и тежка пръчка и я задържа зад гърба си.

Реших, че те ще я замерят, тя ще отвърне и учителките или охраната ще я нагрубят. Отидох при нея. Посъветвах я да не си играе с тях, ако те не искат... къде са родителите и ... и т.н. Тя пусна дървото и ме загледа мрачно. Децата вътре се сляха с другарите си. Възпитателките не помръдваха. Аз се върнах на мястото си. Детето остана отсам оградата. След секунди отвътре към нея тръгна охранителят от “Егида”. Детето пое нагоре по улицата. Обърна се един два пъти и толкоз.

За никого вече на улицата нямаше съмнения, че е циганче. Не по етнически, а по граждански признак. Защото беше отвън и ние, отвътре, единодушно и тайно се споразумяхме, че там й е мястото. И че това място е лошо.

Още не съм решил, каква да бъде темата на моята лекция пред тези хора, които отдавна са отттатък “оградата”. Кой е отговорен за ситуацията? Детето отвън, неговите родители, децата отвътре, техните родители, възпитателите, охраната, ние - зрителите?

Аз, гражданинът, къде съм?

Като гражданин си мисля, че гражданствеността е качество, за което няма кой да се погрижи и поддържа, освен онези, които искаме да го потребяваме.

Реших - на “ромската” група ще дам задача: “Създайте местно бюро по труда!. Решете как ще го управлявате. Обосновете се. Какви трудности ще срещнете в този процес?”.

Изглежда също, че по тази задача ще трябва да работя заедно с тях.