13 октомври 2003, 12:00

Симеон  Сакскобургготски  трябва  да  бъде  спрян
 да  вреди  на  България !

Отворено писмо на д-р Здравко Цанков до българските съотечественици

състоят тази фалшификация и политическите грешки на Симеон СК. останалите сили на националния лагер. Но това не ни спира да изтъкнем в какво се

Второ: За това да възглави

националния лагер Симеон СК имаше всички предпоставки: като бивш български цар Симеон ІІ никой не беше така добре предопределен да помири българските политически лагери и никой не проигра този шанс както ”премиера” Симеон СК.

По едно политическо правило, от което няма изключение, че само политик, който води един лагер, може да му влияе и да го реформира:

•  Той можеше да очисти десницата от гаменската формула, че нямало бивш комунист, както няма и бивш негър

•  той можеше да убеди т.н. националисти, че антикомунизмът не е достатъчен като политическа програма

•  той можеше да опомни тези, които се опитваха да изключват от влияние и потомците на комунистите, както правеха половин век комунистите против потомците на противниците им, защото така няма да се постигни никога примирението на политическите лагери, което забавя демократизирането на България.

Една такава политика на Симеон СК можеше да бъде чута от населението и разбрана от националния блок. Наместо това, той подслони в управлението какви ли не, но изключи всички от десницата на Обединените демократични сили (ОДС).

По този начин  Симеон СК раздели националния, респективно десен нe-комунистически лагер.

Трето: Симеон СК взе грешното решение български турци, българо-мохамедани  и роми да взимат значително участие в управлението на България чрез етническата партия ДПС.

Наместо България да стане напреднала страна с укрепнала демокрация, като българските турци, както и всички други малцинства, взимат дейно участие – според политическите си разбирания – във всички партии, Симеон СК циментира религиозното и етническо разделение на България.

Участието в управлението чрез етническата и религиозна партия ДПС е доказателство, че България не е още ”пристигнала” нито в демокрацията, нито в културната Европа, на която иска да принадлежи – и за това Симеон СК също носи отговорност.

Политиката на България срещу тези малцинства е поради миналата ни история сложна и мъчна. Резултатът е, че цари взаимно недоверие, както на етнически българското мнозинство срещу демографското напредване на български турци, българо-мохамедани и роми, така и на българските турци срещу българските националисти – от всички партии – които са на мнение, че те, етническите българи, единствено трябва да имат думата в политиката на страната.

Като така българската политика спрямо турското малцинство беше погрешна както когато комунистическата власт искаше да го насилствено побългарява, както е погрешна и днес, когато Симеон СК води второ българско правителство от прелома след 1989 г. насам, което е на мнение че трябва да ги вземе да управляват заедно България.

Що се отнася до тези области в България, където турците са мнозинство, много естествено те трябва да имат право на много широко самоуправление. Всички тези сложни въпроси са обаче лесно разрешими, ако се разбере и прилага същественото на демокрацията в една правна държава:

Наместо това, тъй като Симеон СК сам нямаше мнозинство в парламента и му бе нужен коалиционен партньор, противно на всички очаквания това не стана СДС респ. ОДС, а ДПС – и то при неговите ”постижения” на най-гъста мрежа от агенти на комунистическата Държавна сигурност (ДС).

Четвърто: Както в живота изобщо, още повече специално в политиката, едно от най-важните условия за успех зависи от това, да знае човек да решава навреме правилно, кой въпрос получава в даден момент приоритет пред всички други. В късата досегашна история на Симеон СК като български политик, по мое мнение такъв беше момента, когато той реши, по каквито и да е съображения, да застане зад кандидатурата за  преизбиране на президента Стоянов  срещу кандидата на Българската социалистическа партия (БСП), партийния й председател Първанов. Каквито качества и да имат или да липсват на единия или другия кандидат, Симеон СК трябваше да чуе вътрешен глас, че това е до второ разпореждане неговия политически приоритет – Стоянов да бъде преизбран. Първо с пълно заангажиране, лично и на НДСВ в първия тур, и, ако има втори тур, също така – с удвоени сили.

Симеон СК не се и опита да го стори: нито лично, нито чрез НДСВ. Той по-скоро направи изявления в смисъл, че в момента имал по-важни задачи и замина за чужбина за неща, които никой не съзря като важни. Погледнато от днес можем да приемем, че той умишлено действа така!

Междувременно дотогавашният вожд на комунистите, сега Председателят на републиката Първанов изгради един паралелен втори правителствен екип от негови доверени хора, и, понеже е политически по-обигран от Симеон СК, играе национално и интернационално – заслужено и с успех – много по-важна роля отколкото самият Министър председател.

Пето: От всички обещания на Симеон СК, най голямо недоумение представлява обещанието му да въведе нов морал в политиката, пред вид на действителността през неговото управление. Например: реставрацията на ДС и опита да се изтрие спомена от комунистическото минало не са акт на моралност, а на абсолютното й отрицание.

Шесто: Остана недоумението: как възнамерява Симеон СК да гради образа си на обединител, който да преодолее разделянето на населението на два враждебни блока на ляво и дясно, което забавя демократизацията на България. Което хората виждат е само едно – че той причинява чисто и просто възвръщането на комунистите, прекръстели се на социалисти.

Седмо: През ноември 2002 г. НАТО реши да покани България за неин член. България можеше малко да повлияе на това, освен като избягва решителни гафове. С искането да назначи видния о.з. генерал на КаГеБе Бриго Аспарухов за координатор на тайните служби Симеон СК извърши умишлено този предизвикателен гаф спрямо НАТО.

Осмо: За присъединявана ни към Европейския съюз (ЕС) през времето на това правителство не може да става и дума. Симеон СК  не приближи, а  отдалечи България от Европа.

При това положение хората започнаха да се питат с право, дали Симеон СК има изобщо някакви идеи и намерения, освен някакси  да управлява – като ерзац да царува над България.

***

Случаят с Бриго Аспарухов хвърля обаче нова светлина върху намеренията на Симеон СК . Бриго Аспарухов  беше  до този опит за назначение за съветник на българския Министър председател член на БКП, преименувана на БСП. Той е  поне бивш – ако не и настоящ ”спящ” – агент на руското КаГеБе. Той е отговорен за унищожаването при прелома на ”чувствителни” досиета на ДС. И т.н., и т.н.

Симеон СК влезна по негов повод даже в конфликт с Председателя на републиката Първанов, също довчерашен – даже водач – на БКП/БСП и – което е по-важно – с НАТО и навярно му предстои конфликт и с ЕС.

С това стана ясно:

А:  че  Симеон СК се опитва да ”надмине от ляво” комунистите и тяхната ДС. Този му избор да употреби за това баш Бриго Аспарухов и обезвиняването на безчовечната ДС има нещо не само политически възмутително а и морално погнусяващо.

Б:  Близостта на Симеон СК със Бриго Аспарухов и рисковете и конфликти, на които се излага, притурят към  съмнението, който той храни поне в половината на българското общество  за неговата лоялност към българските национални интереси.

В:  Същевременно стана ясно това, което Симеон СК – със своето мълчание – систематически криеше от българското общество – как си представлява той тъй нареченото преодоляване на двуполюсното разделение в българската политика, което според него – и много други покрай него – ”блокирало” развитието на България.

Наместо да прави една политика с цел една обединена десница и една левица представена от една наистина демократизирана БСП да могат да управляват България като едната управлява, а другата прави конструктивна опозиция и се подготвя да поеме на свои ред властта, както му е наред в свободния свят при двуполюсният модел жизнено необходим за демокрацията, Симеон СК разцепи преди две години националния, респективно десен не-комунистически лагер и сега се опитва да разстрои и левицата, с върховната цел да продължи да управлява САМ: ТОЙ, без партии, или само с фантомни остатъци от двата партийни лагера – по обичайната  мечта отговаряща на дълбоко недемократичните и противопарламентарни тежнения  на хора от неговия тип.

Така дойде време да съзнаем, че  Симеон СК  не е главно посредствен човек с недостатъчен интелект, както и аз погрешно смятах, а че той  действа умишлено, целенасочено, с хитрост или даже лукавство против България, такава каквато я желае всеки нормален национално чувстваш родолюбец.

А ако целта му е по-проста, тривиална, не политическа, а предимно финансова – да си "върне" имоти за 800 милиона долари – с това Симеон СК само прибавя към политически възмутителното и морално погнусяващото и алчността.

Д-р Здравко Цанков